2.05 - Правни актове на Съюза
Правни актове на Съюза
Дело C-346/14: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Допуснато ли е нарушение на задължението за предпазване от влошаване на състоянието на повърхностните води поради разрешаването на изграждането на водноелектрическа централа на река Шварце Зулм, без да са изпълнени условията за изключение по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО?
Спазени ли са условията за прилагане на изключението от забраната за влошаване на състоянието на водите, предвидено в член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, при разрешаването на спорния проект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/15: Pannonhalmi Főapátság/Парламент, Определение от 4 май 2016 г.
Тълкуване на изискванията за мотивиране на решение на комисията по петиции при обявяване на петиция за недопустима съгласно член 227 ДФЕС и член 201, параграф 8 от вътрешния правилник на Европейския парламент.
Съвместимост на определяне на съдебно решение без устна фаза с правото на справедлив процес, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/14: Radlinger и Radlingerová, Съдебно решение от 21 април 2016 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите:
а) концепцията на Закона за несъстоятелността, който позволява на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител),
б) разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност ограничават правото на длъжника (потребител) да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки или услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството — при това само по отношение на необезпечени вземания — и в които при наличие на изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, за длъжника съществува допълнителното ограничение да се позовава само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, доколко в производство относно вземания по договор за потребителски кредит:
а) съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, липсата на предоставяне от страна на кредитора на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48,
б) и да изведе от това предвидените в националното право последици, като обяви за нищожни договорните клаузи?
Имат ли посочените по-горе разпоредби от Директивите директен ефект и могат ли да се прилагат пряко предвид факта, че като разглежда инцидентен иск ex officio (или като пристъпва към проверка на вземане, която е недопустима от гледна точка на националното право поради негодно възражение от страна на длъжника потребител), съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?
Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора
Доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР?
Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали размерът на уговорената компенсация е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в договора, независимо дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?
В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които, само разгледани заедно, са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/13: Съвет/Bank Saderat Iran, Съдебно решение от 21 април 2016 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/14: Partner Apelski Dariusz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания
Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение за използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка само по изключение, а не като правило?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“, означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.
Или член 48, параграф 3 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от Директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?
Допуска ли принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18 в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?
Следва ли член 48, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?
Когато е разрешено подаване на оферти за обособени позиции от поръчката, допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, след самото подаване на офертите, например с оглед на допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя обособена позиция от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?
Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18 да се тълкуват с оглед на разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24, въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/15: Central Bank of Iran/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/14: Парламент/Комисия, Съдебно решение от 17 март 2016 г.
Превишила ли е Европейската комисия предоставеното ѝ по член 21, параграф 3 от Регламент № 1316/2013 правомощие, като е добавила част VI в приложение I към този регламент вместо да приеме отделен делегиран акт за подробно определяне на приоритетите за финансиране в транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/14: HeidelbergCement/Комисия, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за изискване на информация по член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003, по отношение на посочването на целта на искането?
Допусната ли е грешка при прилагане на правото при преценката на задължението за мотивиране на избора на мярката за разследване и на определянето на срока за отговор?
Правилно ли е тълкувана и приложена необходимостта от изисканата информация по смисъла на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003?
Нарушено ли е изискването за конкретност и яснота на задължението за изготвяне, представяне и обработване на поисканата информация?
Съответстват ли мотивите на Общия съд на изискванията за вътрешна непротиворечивост при преценката на срока за отговор?
Спазено ли е изискването за конкретност на правните актове и мотивиране на съдебното решение относно липсата на конкретност?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя във връзка със задължението за оценка на информацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/14: Italmobiliare/Комисия, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Правилно ли е определен адресатът на обжалваното решение на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС и член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при издаването на решението за искане на информация?
Допустимо ли е Комисията да приеме обжалваното решение при липса на компетентност или ultra vires?
Съответства ли решението на принципа на пропорционалност?
Спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателя при приемането на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/14: Buzzi Unicem/Комисия, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решение за искане на информация по член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация при приемането на решението за искане на информация?
Превишила ли е Комисията правомощията си или е злоупотребила с тях, включително чрез неправомерно прехвърляне на тежестта на доказване?
Съответства ли решението на изискванията на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при формулирането и обхвата на искането за информация?
Спазени ли са добрите практики на Комисията относно предоставянето на икономически данни и принципът на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.