1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-591/18: Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2019 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че исканията за информация и изложението на възраженията са им били връчени на английски език, а не на немски?
Гарантиран ли е достъпът на жалбоподателите до отговорите на другите адресати на изложението на възраженията и поставени ли са твърде високи изисквания за достъп до тези документи?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност при определяне на началната дата на участието на жалбоподателите в нарушението и правилно ли е разпределена доказателствената тежест?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност и правилно ли е преценена доказателствената тежест и доказателствата относно непрекъснатото участие на жалбоподателите в нарушението между 12 май и 8 декември 2005 г.?
Спазени ли са принципите на презумпцията за невиновност и пропорционалност при установяване на отговорността на жалбоподателите за споразуменията относно подводните кабели, националните пазари и големите проекти?
Правилно ли е избрана 2004 г. като референтна година за изчисляване на глобата и нарушен ли е принципът ne bis in idem чрез начина, по който Комисията е определила тежестта на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/17: Hamed, Определение от 13 ноември 2019 г.
Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/18: Комисия/Ирландия (вятърни генератори в Дерибрин), Съдебно решение от 12 ноември 2019 г.
Допустимо ли е искането на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Ирландия, когато Комисията не е посочила конкретните мерки, които следва да бъдат предприети за изпълнение на предходно решение на Съда?
Длъжна ли е Ирландия да предприеме конкретни мерки за отстраняване на последиците от липсата на предварителна оценка на въздействието върху околната среда за проекта за вятърни генератори, въпреки че разрешенията за тях са влезли в сила и не подлежат на обжалване по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/18: Flausch и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92, тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредби от националното законодателство, като изложените в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване, в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и прилагат основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92 във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура жалба за отмяна пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/19: Le Pen/Парламент, Определение от 7 ноември 2019 г.
Нарушени ли са правата на защита на засегнатото лице вследствие липсата на устно изслушване и ограничен достъп до доклада на OLAF?
Може ли да възникне защита на оправданите правни очаквания при липса на точни уверения от страна на администрацията на Съюза или при условия, които не съответстват на приложимите правила?
Допустимо ли е изплащане на средства по трудов договор при липса на реално и ефективно предоставена работа от страна на асистента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/19: Hochmann Marketing/Съвет, Определение от 31 октомври 2019 г.
Подлежат ли на обжалване по член 263 ДФЕС актове, които не пораждат задължителни правни последици и не могат съществено да засегнат правното положение на жалбоподателя?
Изисква ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължително изслушване на страните при постановяване на явно недопустима жалба по писмена процедура?
Длъжен ли е жалбоподателят да посочи конкретни правни грешки в обжалваната съдебна заповед, за да бъде жалбата допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.