1.09.03 - Право на влизане и престой
Право на влизане и престой
Дело C-333/13: Dano, Съдебно решение от 11 ноември 2014 г.
Обхваща ли приложното поле на член 4 от Регламент № 883/2004 и лица, които не желаят да ползват социалноосигурителни или семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента, а искат да получават специални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70 от Регламента?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: забранява ли член 4 от Регламент № 883/2004 на държавите членки да изключват изцяло или частично — за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 70 от Регламента — някои нуждаещи се граждани на Съюза от кръга на лицата с право на подобни помощи, каквито съответната държава отпуска на своите граждани в същото положение?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: съгласно член 18 ДФЕС и/или член 20, параграф 2, първа алинея, буква а) ДФЕС във връзка с член 20, параграф 2, втора алинея ДФЕС и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 забранено ли е на държавите членки да изключват изцяло или частично — за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 70 от Регламент № 883/2004 — някои нуждаещи се граждани на Съюза от кръга на лицата с право на подобни помощи, каквито съответната държава отпуска на своите граждани в същото положение?
В случай че съгласно отговора на посочените по-горе въпроси частичното изключване от кръга на лицата с право на помощи за гарантиране на жизнения минимум е съвместимо с европейското право: може ли отпускането на независещи от вноски социални помощи за гарантиране на жизнения минимум в полза на граждани на Съюза да се свежда, освен в случаите на крайна нужда, до осигуряването на необходимите средства за връщане в държавата по произход, или членове 1, 20 и 51 от Хартата изискват да се отпускат и други помощи, които дават възможност за постоянно пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/12: Zeman, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/13: Ogieriakhi, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Следва ли член 16, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който през непрекъснат петгодишен период преди датата на транспониране на тази директива е пребивавал в държава членка в качеството на съпруг на гражданин на Съюза, работещ в посочената държава членка, трябва да се счита за придобил правото на постоянно пребиваване, предвидено в тази разпоредба, въпреки че през споменатия период съпрузите са решили да се разделят и са заживели с други партньори, а обитаваното от гражданина на третата страна жилище вече не е било нито предоставено, нито осигурено на това лице от съпруга му, гражданин на Съюза?
Следва ли обстоятелството, че по иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза националната юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване относно разглежданото в главното производство право на Съюза, да се приема за определящ фактор при преценката дали държавата членка е извършила явно нарушение на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/12: S. и G., Съдебно решение от 12 март 2014 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/38, както и член 20 ДФЕС, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже правото на пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2004/38, когато последният е гражданин на посочената държава членка и пребивава в същата държава, но редовно пътува до друга държава членка в рамките на своята професионална дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/12: O., Съдебно решение от 12 март 2014 г.
Следва ли Директива 2004/38 да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията по дело Singh и по дело Eind, когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 ДФЕС, както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 ДФЕС?
[При утвърдителен отговор на първия въпрос], изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос], може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по спора [относно г‑н B.] погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/12: G, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Прекъсва ли периодът на лишаване от свобода след произнасяне на присъда за престъпление, извършено от гражданин на Съюза, периода на пребиваване в приемащата държава членка, изискван за да може това лице да ползва най-високата степен на защита срещу експулсиране съгласно член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО, или преклудира ли по друг начин възможността това лице да се позове на посочената степен на защита?
Означава ли посочването в член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38 на „последните десет години“, че пребиваването трябва да е непрекъснато, за да може гражданин на Съюза да ползва най-високата степен на защита срещу експулсиране?
За целите на член 28, параграф 3, буква a) изискваният десетгодишен период, през които гражданин на Съюза трябва да е пребивавал в приемащата държава членка, следва ли да се изчислява:
а) като се брои обратно от решението за експулсиране, или
б) като се брои от началото на пребиваването на този гражданин в приемащата държава членка?
Ако отговорът на третия въпрос, буква а), е, че десетгодишният период се изчислява, като се брои обратно, положението променя ли се, ако лицето е пребивавало в продължение на десет години, преди да влезе в затвора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/12: Reyes, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в държавата си по произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/12: Alokpa и Moudoulou, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Трябва ли член 20 ДФЕС, евентуално във връзка с един или няколко от членове 20, 21, 24, 33 и 34 от Хартата на основните права [на Европейския съюз], разглеждани поотделно или заедно, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който сам издържа своите малки деца, граждани на Съюза, да пребивава в държавата членка по местопребиваването на тези деца, в която те живеят с посочения гражданин от раждането си, без да са нейни граждани, и от друга страна, да откаже да издаде на този гражданин на трета държава разрешение за пребиваване и евентуално по-нататък разрешително за работа?
Следва ли да се приеме, че такива решения биха могли да лишат посочените деца от възможността действително да упражняват в страната по местопребиваването си, в която живеят от своето раждане, най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза, включително когато се вземе предвид обстоятелството, че другият им пряк роднина по възходяща линия, с когото никога не са живели в общо семейство, пребивава в друга държава от Съюза и е неин гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/12: Brey, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва възможността обезщетение като предвидената в член 292, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz компенсираща добавка да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка, с мотива че въпреки издаденото на това лице удостоверение за регистрация, то не отговаря на условията, за да получи право да пребивава законно на територията на първата държава членка повече от три месеца, тъй като за придобиване на такова право на пребиваване е необходимо гражданинът да притежава достатъчно средства, така че да не се налага да подава молба за посоченото обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/12: Hadj Ahmed, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.
1) Ако гражданка на трета държава (в случая, с алжирско гражданство) е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка (в случая, в Белгия), за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (в случая, лице с френско гражданство), от което тя има дете (с френско гражданство), попада ли тя в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейство на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени — като получател на семейни добавки — гарантирани семейни обезщетения за друго дете, гражданин на трета страна (в случая, с алжирско гражданство), макар нейното съвместно съжителство с бащата на детето, което е с френско гражданство, междувременно да е приключило?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при посочените в същия въпрос обстоятелства и предвид присъствието в нейното домакинство на дете с френско гражданство, попада ли тази гражданка на трета държава — или нейното дете, гражданин на трета държава — в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейството на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени гарантирани семейни обезщетения за детето, което е с алжирско гражданство?
3) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при посочените в първия въпрос обстоятелства, ползва ли се тази гражданка на трета държава — съгласно [член 13, параграф 2 и член 14 от] Директива 2004/38 […] във връзка с член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС) — от същото правно третиране като гражданите на съответната държава, докато не ѝ бъде отнето правото на пребиваване, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, когато това условие не се изисква от получателите на семейни добавки, граждани на съответната държава?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, и в качеството ѝ на майка на гражданин на [Съюза], ползва ли се посочената гражданка на трета държава — съгласно членове 20 и 21 от [Хартата] — от принципа на равно третиране, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения за друго нейно дете, гражданин на трета страна, когато това условие за продължителност на пребиваването не се изисква за дете, което е гражданин на [държава членка]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.