1.09.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-899/19: Румъния/Комисия, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Нарушени ли са разпоредбите на Договорите относно компетентността на Съюза при частичната регистрация на предложението за европейска гражданска инициатива?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?
Нарушен ли е принципът на състезателност и процесуалните права на страните в устната фаза на производството пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/20: Prefettura di Massa Carrara, Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Трябва ли членове 21 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на лице, което е установило своето местопребиваване в тази държава членка преди повече от 60 дни, да се движи в нея с моторно превозно средство, регистрирано в друга държава членка, независимо кое е лицето, на чието име е регистрирано превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/20: Stolichna obshtina, rayon “Pancharevo”, Съдебно решение от 14 декември 2021 г.
Следва ли член 20 и член 21 ДФЕС, както и член 7, 24 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи, сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин, настъпило в друга държава членка на Съюза, и удостоверено с испански акт за раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната майка на детето?
Следва ли член 4, параграф 2, ДЕС, както и член 9 от Хартата да се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите членки на Съюза предполага, че последните разполагат с широко право на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-конкретно:
Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС, заедно с чл. 7 и член 24 § 2 от Хартата, да се тълкуват с смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна идентичност на държава членка, като се има предвид, че към настоящия момент липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият интерес на детето
При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се постигне този баланс?
Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от споразумението за оттегляне, доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава членка, е гражданка на Обединеното кралство, а другата е гражданка на държава — членка на Съюза, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за самоличност на детето от държава членка на Съюза и оттук, евентуално, затруднява пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е сред действащите утвърдени в страната образци на актове за гражданско състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/20: The Department for Communities in Northern Ireland, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 24 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на приемаща държава членка, която изключва от кръга на лицата с право на социално подпомагане икономически неактивните граждани на Съюза, които не разполагат с достатъчно средства и на които тази държава членка е предоставила право на временно пребиваване на основание на националното право, макар това подпомагане да е гарантирано на намиращите се в същото положение граждани на съответната държава членка?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос, с който се пита дали, ако такава национална разпоредба е непряко дискриминационна, тя може да бъде обоснована съгласно член 18 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/18: TopFit и Biffi, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от Правилата по лека атлетика на федерация на държава членка, която за участие в национални шампионати предвижда условие за гражданство на същата държава членка, представлява недопустима дискриминация?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, ако все пак им позволява да участват в национални шампионати, но само „извън класирането“ или „без класиране“ и без да могат да участват във финалите на състезанията и първенствата?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, като ги лишава от възможност да им бъдат присъждани национални отличия или да заемат места в класиранията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/16: Izsák и Dabis/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2019 г.
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателите, включително правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чрез неправилно разпределяне на доказателствената тежест при преценката на условията за регистрация на гражданска инициатива?
Правилно ли е тълкувано и приложено условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 относно обхвата на правомощията на Комисията при регистрация на гражданска инициатива?
Тълкуван ли е правилно член 174 ДФЕС във връзка с възможността региони с национални малцинства да бъдат обхванати от политиката на сближаване на Съюза и да се считат за региони, засегнати от неблагоприятни условия по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/17: Raugevicius, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.
Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/17: Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe/Румъния и Комисия, Определение от 5 септември 2018 г.
Възпрепятства ли член 40, втори параграф, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз организаторите на европейска гражданска инициатива да встъпят в производство между държава членка и институция на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.