всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-114/24: Glonatech/REA, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Арбитражна клауза — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) — Проект SANAD — Разходи за персонал — Допустими разходи — Искане за възстановяване — Дебитно известие — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на добра администрация — Замяна на мотиви — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективна съдебна защита — Тежест на доказване — Пропорционалност “ По дело C‑114/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 февруари 2024 г., Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech), установено в Ламия (Гърция), представлявано от N. Scandamis, dikigoros, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от V. Canetti и S. Payan-Lagrou, подпомагани от M. Le Berre, avocat, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, N. Jääskinen, Aл. Арабаджиев, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата си Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2023 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.

1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/25: Kamekris, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 19 юни 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Член 67, параграф 3 и член 82, параграф 1 ДФЕС — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Молба за екстрадиция, отправена от трета държава — Гражданин на Съюза — Членове 18 и 21 ДФЕС — Предходно решение на друга държава членка да откаже екстрадиция поради сериозна опасност от нарушаване на основни права — Член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на издирваното лице да не бъде екстрадирано в държава, в която съществува сериозна опасност да бъде подложено на изтезание или на нечовешко или унизително отношение — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права — Право на справедлив процес — Взаимно доверие — Задължение да се вземат предвид мотивите, на които се основава предходното решение за отказ за екстрадиране — Липса на задължение за взаимно признаване на това решение“ По дело C‑219/25 PPU [Kamekris] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от следственото отделение на Cour d’appel de Montpellier (Апелативен съд Монпелие, Франция) с акт от 18 март 2025 г., постъпил в Съда на 20 март 2025 г., в рамките на производство по екстрадиция на KN, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик), O. Spineanu-Matei и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/23: Lietuvos bankas, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/24: Tallinna linn, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.

Следва ли член 6, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391, член 14, параграф 3 от Директива 2000/54 във връзка с точки 1 и 2 от приложение VII към нея и член 3, параграф 1 от същата директива, както и член 31, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която работодател може да задължи работниците, с които е сключил трудов договор, да се ваксинират, ако са изложени на биологичен риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-800/24: Tertianum Services/EUIPO, Определение от 5 юни 2025 г.

Допустимо ли е лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, да подаде жалба срещу решението, с което се приключва това производство, единствено поради прехвърляне на права върху търговска марка по време на производството?
Представлява ли механизмът за заместване на страна по членове 174—176 от Процедурния правилник на Общия съд ограничение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права и оправдано ли е това ограничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-762/23: Curtea de Apel Bucureşti (Suppression d’une indemnité de départ à la retraite des juges), Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдиите не допуска по отношение на румънски съдии с прослужено време от 20 последователни години в съдебната система да се отмени правото да получат, към датата на пенсиониране или прекратяване на функциите по други независещи от тях причини, сума, равняваща се на седем брутни месечни възнаграждения, при положение че преди отмяната упражняването на това право на възнаграждение е спряно за непрекъснат и продължителен период от време поради причини, свързани главно с изисквания за премахване на прекомерния бюджетен дефицит (законодателят изрично се позовава на прага от 3 % от [БВП], предвиден в Договора [за функционирането на ЕС])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/23: Kinsa, Съдебно решение от 3 юни 2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456787 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form