1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/24: Комисия/Courtois и др., Определение от 6 март 2025 г.
Възможно ли е разкриването на имената и професионалния статус на членовете на преговарящия екип да се счита за допустимо по силата на правото на достъп до документи, при наличието на ограничения, свързани със защитата на личните данни?
Съответства ли разкриването на самоличността на членовете на преговарящия екип на изискванията за необходимост, пропорционалност и наличие на обществен интерес, предвидени в Регламент 2018/1725?
Налагат ли се предпоставките за допускане на обезпечителна мярка с оглед възможните необратими последици от разкриването на личните данни и претеглянето на интересите между прозрачността и защитата на личния живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/24: Adjak, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/23: Krasiliva, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, включително предвид споразумението между държавите членки за неприлагане на член 11 от нея, разпоредба от националното право, съгласно която молба за издаване на разрешение за пребиваване с цел предоставяне на временна закрила е недопустима, ако чужденецът е подал молба за издаване на разрешение за пребиваване в друга държава членка или ако вече му е издадено разрешение за пребиваване в друга държава членка?
Има ли право лице, което се ползва с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, на ефективно правно средство за защита пред съд на основание член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ако държава членка не му издаде разрешение за пребиваване по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/24: Eisaggelia Protodikon Peiraia, Определение от 26 февруари 2025 г.
Прилага ли се член 54 от КПСШ във всички случаи на окончателно приключено наказателно производство, независимо от вида на постановеното решение?
Може ли държава членка да образува ново наказателно производство за същото деяние срещу лице, за което в друга държава членка вече има окончателно съдебно решение, с което е разпоредено настаняване поради психиатрични разстройства?
Представлява ли съдебно решение за настаняване в заведение за лица с психически заболявания „осъждане“ по смисъла на член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/23: Sąd Rejonowy w Białymstoku, Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], определящ ценностите, на които се основава [Европейският съюз], по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата], по силата на който държавите членки гарантират ефективна съдебна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?
1.
Трябва ли ценностите на зачитане на демокрацията, правовата държава, правата на човека и справедливостта, закрепени в член 2 ДЕС, и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят на законодателната и изпълнителната власт на държавите членки неограничено и изключително право на преценка да определят с националните си законодателства възнагражденията на съдиите в размер, който зависи само от политическата воля на законодателната и изпълнителната власт?
2. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и отнасящият се по-специално до независимостта на съдиите член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да приемат с националните си законодателства система за определяне на възнагражденията на съдиите, по силата на която възнагражденията на съдиите са в по-нисък размер от одобрения от държавата размер на възнагражденията или хонорарите на представителите на други юридически професии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/24: Cudu, Определение от 10 февруари 2025 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, с изискванията на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Следва ли националните разпоредби относно конфискацията да гарантират защита на правата на добросъвестните трети лица, които не са знаели и не са могли да знаят, че тяхното имущество е използвано за извършване на престъпление?
Представлява ли конфискацията на имущество на добросъвестно трето лице непропорционална намеса в правото на собственост, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.