1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е Съветът да откаже достъп до законодателни документи, като се позове на изключението за защита на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, при положение че това противоречи на принципа на законодателна прозрачност, установен в член 15, параграф 2 ДФЕС?
Съществува ли по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на спорните документи, независимо от приложимото изключение?
Задължен ли е Съветът да предостави поне частичен достъп до спорните документи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001?
Може ли жалбоподателят да иска отмяна на мълчаливо или изрично решение на Съвета да не публикува в регистъра законодателни документи, до които е предоставен достъп след заявление по Регламент № 1049/2001, и представлява ли това обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Спазено ли е задължението на Комисията да вземе предвид цялата налична информация относно дибутилтин оксид при класификацията му като токсичен за репродукцията?
Законосъобразно ли е приложен подходът на аналогия (read-across) при класификацията на дибутилтин оксид, включително по отношение на научната обоснованост и структурната аналогия със сравняваните вещества?
Налице ли са ясни доказателства, че дибутилтин оксид оказва неблагоприятни ефекти върху развитието на потомството, независимо от други токсични ефекти, и отчетено ли е влиянието на майчината токсичност?
Съществува ли задължение за провеждане на публична консултация по становището на Комитета за оценка на риска (RAC) съгласно член 37, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 и нарушено ли е правото на заинтересованите страни да бъдат изслушани в тази фаза от процедурата по хармонизирана класификация и етикетиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Спазено ли е правото на ефективна съдебна защита и изискването за мотивиране при приемането на обжалваните актове?
Извършена ли е явна грешка при преценката относно наличието на достатъчна фактическа основа за поддържане на името на жалбоподателката в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Съответстват ли обжалваните актове на принципа на пропорционалност и на основните права на жалбоподателката?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при приемането на обжалваните актове?
Нарушени ли са правата на защита и редовността на процедурата по подновяване на ограничителните мерки спрямо жалбоподателката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допускат ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка да определи трети страни като сигурни страни на произход чрез законодателен акт?
Трябва ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която определя трета страна като сигурна страна на произход, трябва да осигури до източниците на информация по смисъла на член 37, параграф 3 от тази директива, въз основа на които е определено това, достатъчен и адекватен достъп, който, от една страна, да позволи на съответния кандидат за международна закрила, идващ от тази трета страна, да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е целесъобразно да сезира компетентния съд, а от друга страна, да предостави на последния възможност да упражни контрол върху решение по молбата за международна закрила, и че когато националният съд — сезиран с жалба срещу решение по молба за международна закрила, разгледана по специалния режим, приложим за молбите, подадени от кандидатите от трети страни, определени като сигурни страни на произход — проверява, дори само инцидентно, дали определянето e в съответствие с посочените в приложение I към тази директива материалноправни условия за такова определяне, той може да вземе предвид събраната от самия него информация, при условие, от една страна, че се увери в надеждността на тази информация, и от друга страна, гарантира на страните по спора спазването на принципа на състезателност?
Трябва ли член 37 от Директива 2013/32 във връзка с приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определи като сигурна страна на произход трета страна, която за някои категории лица не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, предвидени в приложение I към посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 2, параграф 1, букви a) и г) — Включване на името на жалбоподателя поради осигуряването на подкрепа за действията или политиките на Руската федерация срещу Украйна и поради осигуряването на материална или финансова подкрепа за вземащите решения лица в Русия — Значение на липсата на разграничаване и на пасивното поведение на жалбоподателя“ По дело C‑702/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Генадий Николаевич Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представляван от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателят иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑252/22, EU:T:2023:496, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/337 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 1713, параграф 9 от Кодекса за съдебната власт, които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Съдържат ли подготвителните актове по дисциплинарното производство явни грешки в преценката, които могат да опорочат законосъобразността на обжалваното решение?
Нарушено ли е изискването за въздържане от действия, уронващи достойнството на длъжността по член 12 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз с оглед на съдържанието и контекста на електронната кореспонденция?
Съответства ли наложената дисциплинарна санкция на изискванията за зачитане на правото на свобода на изразяване, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и безпристрастност при приемането на обжалваното решение, включително при отклоняване от становището на дисциплинарния съвет?
Съответства ли на принципа на пропорционалност преценката на утежняващите и смекчаващите обстоятелства при определяне на дисциплинарната санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е въвеждането и прилагането на критерия за включване в списъците с ограничителни мерки по отношение на действия, които застрашават демокрацията, държавността и стабилността в Република Молдова, съгласно Решение 2023/891 и Регламент 2023/888?
Спазено ли е правото на ефективна съдебна защита и задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Извършил ли е Съветът явни грешки при преценката на фактите и доказателствата, които обосновават поддържането на името на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, на принципа на пропорционалност и на основните права, включително свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, свободата на сдружаване и свободата на изразяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.