1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-570/20: Direction départementale des finances publiques de la Haute-Savoie, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Допуска ли основното право, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при прочита му във връзка с член 52, параграф 1 от нея:
– предвиденото в национална правна уредба ограничаване на кумулирането на производства и санкции с наказателноправен характер в случай на измамно укриване на облагаеми суми или на пропуски при декларирането в областта на ДДС до най-тежките случаи, произтичащо само от установената съдебна практика, която тълкува ограничително законовите разпоредби, определящи условията за прилагане на това кумулиране и/или
– национална правна уредба, която в случаите на кумулиране на имуществена санкция и наказание лишаване от свобода не гарантира посредством ясни и точни правила — при необходимост съобразно тълкуването, дадено им от националните съдилища — че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на установеното престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/20: BPC Lux 2 и др., Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2014/59/ЕС, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
а) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква, на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie (C‑129/96, EU:C:1997:628), може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/20: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular), Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, буква а) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, след като в рамките на процедура за преструктуриране акциите от дружествения капитал на кредитна институция или инвестиционно предприятие са били напълно обезценени, лицата, които преди откриването на процедурата за преструктуриране са придобили акции чрез предложена от институцията или предприятието публична подписка, да предявяват срещу тази институция или предприятие, или техен правоприемник иск за отговорност за предоставената информация в проспекта съгласно член 6 от Директива 2003/71 или иск по националното право за унищожение на договора за записване на тези акции, който с оглед на обратното му действие да доведе до възстановяване на равностойността на акциите ведно с лихвите от датата на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/19: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Machines à sous – II), Определение от 26 април 2022 г.
Изисква ли член 56 ДФЕС националният съд да извърши конкретна преценка на съвместимостта и пропорционалността на наложените санкции за нарушения в областта на хазартните игри с оглед на свободата на предоставяне на услуги?
Допустимо ли е определянето на минимални глоби и липсата на абсолютен таван за общия им размер, когато се налагат санкции за множество нарушения в областта на хазартните игри, при условие че тези мерки не са прекомерни спрямо икономическата изгода от нарушенията?
Съвместимо ли е въвеждането на вноска за съдебни разноски, изчислена като процент от наложените глоби, с принципа на пропорционалност и правото на достъп до съд, гарантирано от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Съдебно решение от 29 март 2022 г.
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление („Държавeн съвет на Полската народна република“) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на липсата на прозрачност на критериите за назначаване, възможността за освобождаване на съдията по всяко време, липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на Sąd Najwyższy (Върховен съд), не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и така наречената „народна правова държава“, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на Конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност [а именно Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], което несъответствие е било потвърдено от Конституционния съд на посочената държава членка, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите [Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/20: Nordzucker и др., Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Следва ли третият критерий, установен в практиката на Съда в областта на конкуренцията като условие за приложимост на принципа ne bis in idem — а именно че трябва да е засегнат един и същ защитен правен интерес — да се прилага и когато за едни и същи деяния и по отношение на едни и същи лица органите по конкуренция на две държави членки са длъжни да прилагат наред с националните разпоредби и същите норми на правото на Съюза (в случая: член 101 ДФЕС)?
Освен това от значение ли е за целите на прилагането на принципа ne bis in idem дали в по-ранното решение за налагане на глоба, прието от орган по конкуренция на държава членка, са взети предвид от фактическа страна последиците от нарушението на лоялната конкуренция на територията на другата държава членка, чийто орган по конкуренция се е произнесъл едва впоследствие в рамките на провежданото от него производство съгласно правото в областта на конкуренцията?
В такъв случай на паралелно прилагане на европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията налице ли е един и същ защитен правен интерес?
Представлява ли и производство, в хода на което поради обстоятелството, че участник в него е включен в националната програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, може да се установи само извършеното от него нарушение на правото в областта на конкуренцията, производство, в рамките на което се прилага принципът ne bis in idem, или такова обикновено установяване на нарушението може да се направи независимо от резултата от предишно производство за налагане на глоба (в друга държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.