1.04.02 - Харта на основните права на Европейския съюз
Харта на основните права на Европейския съюз
Дело C-238/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Допуска ли прогласеното в член 17 от Хартата право на справедливо обезщетение при ограничаване на правото на собственост обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците, да бъде значително по-малко от размера на реално понесените загуби?
Представлява ли държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС обезщетението, предоставено от дадена държава във връзка със загуби, причинени на аквакултурите в зона по „Натура 2000“ от страна на защитени птици съгласно Директивата за птиците?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, приложим ли е спрямо обезщетение като разглежданото в главното производство таванът от 30000 EUR за помощта de minimis, установен в член 3, параграф 2 от Регламент № 717/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че торфените терени са напълно изключени от плащанията по програма „Натура 2000“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, включени ли са торфените терени в селскостопанските или в горските райони?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат напълно торфените терени от плащанията по програма „Натура 2000“ и че съответните национални разпоредби са съвместими с предвидената в Регламент № 1305/2013 компенсационна цел на посочените плащания?
Трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена държава членка може да ограничи плащанията на помощта за включени в „Натура 2000“ зони, предвиждайки отпускането на помощта само във връзка с ограничаването на специфичен вид икономическа дейност, например само за горските дейности в горските райони?
Трябва ли член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изтъквайки плановете си за нова икономическа дейност, дадено лице има право на плащане по програма „Натура 2000“, въпреки че когато е придобило собствеността върху имота, вече е знаело за ограниченията, приложими спрямо него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/20: MARCAS MC, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
1) Съответстват ли на правото на справедлив процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и общите принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, практика на данъчния орган на държава членка, съгласно която в контекста на последващ контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице — без да е установено нарушение от негова страна на конкретна счетоводна разпоредба или на материалноправна разпоредба относно данъка, предмет на ревизията, и без да е изменен размерът на дължимия данък спрямо посоченото в декларациите за годините, за които се отнася икономическата дейност — данъчният орган установява, без да изложи мотиви, данъчна разлика в тежест на данъчнозадълженото лице само защото същото е изготвило декларацията си, без да се съобрази наред със счетоводните принципи по Закона за счетоводството на въпросната държава членка с два данъчни принципа, чието спазване се изисква от данъчния орган, а вместо това се е възползвало от свободата си на преценка и е изготвило декларацията въз основа на други принципи, които според него уреждат счетоводното отчитане на икономическата му дейност?
2) Могат ли член 2, параграф 3 и член 31 от Четвърта директива — във връзка с правото на справедлив процес по член 47 от Хартата и с предвидените като общи принципи на правото на Съюза принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания — да се тълкуват в смисъл, че в случай на икономическа дейност, която се отнася до няколко финансови години, ако данъчният орган замени избраните от данъчнозадълженото лице счетоводни принципи с други счетоводни принципи и вследствие на това извърши промяна на счетоводното отчитане, която засяга и данъчните декларации за съседните години, е задължително ревизията да обхване и тези финансови години, до които се отнася икономическата дейност и които следователно са засегнати от изводите на данъчния орган за периода, предмет на ревизията
При последващия контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице трябва ли данъчният орган да вземе предвид — във връзка с разглежданата финансова година — счетоводните позиции, изменени с допълнителна декларация за предходната година, свидетелстваща за надплатени от данъчнозадълженото лице суми поради плащане на данъка, преди да е станал изискуем, или е съобразено с посочените принципи и със забраната на злоупотребата с право по член 54 от Хартата поведение, при което данъчният орган установява данъчни задължения в тежест на данъчнозадълженото лице въпреки наличието на надплатени суми?
3) Пропорционално ли е да се санкционира изборът на евентуално неправилен счетоводен метод чрез установяването на данъчна разлика, квалифицирана като задължение, имайки предвид, че освен това се налага и плащането на глоба — макар и само в размер на 10 % от данъчното задължение — и на лихва за забава, ако спорният данък е платен, преди да е станал изискуем, и в хода на цялото производство е отчитан като надплатена сума по текущата данъчна сметка на жалбоподателя, поради което няма загуба на приходи за държавния бюджет, нито данни за злоупотреба?
4) Може ли принципът на (защита на) оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че очакванията на данъчнозадълженото лице във връзка със счетоводното третиране са основателни (тоест имат обективна основа), ако данъчният орган преди това е извършил друга ревизия в седалището на данъчнозадълженото лице, в хода на която е преценил (макар да няма конкретно негово установяване или макар тази негова преценка да се извежда само имплицитно от поведението му), че представянето на удостоверителните документи и воденето на счетоводните книги и регистри са законосъобразни, или данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания само ако данъчният орган осъществи последващ контрол на данъчните декларации, който води до приключен с данъчна ревизия период и който се отнася до всякакъв вид данъци, и изрично се произнесе благоприятно за счетоводната практика на данъчнозадълженото лице
Действа ли данъчният орган в съответствие с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, ако в последващи свои решения изведе данъчноправни последици от счетоводните нередности и изтъквайки формалния или непълен характер на предходната ревизия, или пък липсата на изрично произнасяне в полза на данъчнозадълженото лице не признае, че жалбоподателят с основание е вярвал, че предходната му счетоводна практика е била правилна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/20: Bank Melli Iran, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Прилага ли се член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този регламент пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените […] щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива: недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [Службата за контрол на чуждестранните активи] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции […] — без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на [тези санкции]?
Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива: като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от [Хартата] и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила, и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
Следва ли Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че е приложима към законодателна процедура за отмяна на амнистия, както и към съдебно производство за проверка на съответствието на тази отмяна с Конституцията на страната, и ако да, допуска ли посочената директива, разглеждана по-специално в светлината на членове 47 и 50 от Хартата, споменатите законодателна процедура и съдебно производство?
Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, членове 82 и 267 ДФЕС и членове 47 и 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз законодателство на държава членка, съгласно което Конституционният съд на тази държава членка проверява съответствието на законодателна разпоредба за отмяна на амнистия само с Конституцията на страната, но не и с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
1) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 79/7, който изключва от обхвата си обезщетенията за преживели лица и семейните обезщетения, да бъде обявен за невалиден – или да се счита за такъв – на основание, че противоречи на основен принцип на правото на Съюза, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 ДЕС, член 19 ДФЕС и като основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
2) Следва ли член 6 ДЕС и член 17, параграф 1 от Хартата, тълкувани в светлината на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
3) Следва ли толкова основен принцип на правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност в членове 2 и 3 ДЕС, и забраната за всякаква дискриминация, основана на пола, призната като основно право в член 21 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс, в ущърб на значително по-голям процент жени, отколкото мъже?
4) Следва ли забраната за всякаква дискриминация, основана на „раждане“ или, алтернативно, на „принадлежност към национално малцинство“, като основания или „мотиви“ за дискриминация, забранени по член 21, параграф 1 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/18: Комисия/Германия () и 2009/73), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Съвместимо ли е ограничаването на определението за „вертикално интегрирано предприятие“ само до предприятия, осъществяващи дейност в Европейския съюз, с изискванията на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО?
Допустимо ли е правилата относно периодите за анализ по член 19, параграфи 3 и 8 от директиви 2009/72 и 2009/73 да се прилагат само за персонала на части от вертикално интегрираното предприятие, които осъществяват дейност в енергийния сектор?
Съвместимо ли е ограничаването на задължението за прехвърляне на дялови участия във вертикално интегрираното предприятие само до ръководния персонал на оператора на преносна система, с изискванията на член 19, параграф 5 от директиви 2009/72 и 2009/73?
Допустимо ли е националното правителство да разполага с правомощия за определяне на тарифи и условия за достъп до мрежата и балансиращи услуги, които по директивите са изключителна компетентност на националния регулаторен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.