1.04.02 - Харта на основните права на Европейския съюз
Харта на основните права на Европейския съюз
Дело C-353/20: Skeyes, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 8 от Регламент № 550/2004 да се тълкува в смисъл, че предоставя на ползвателите на въздушното пространство, каквито са авиокомпаниите, право на ефективни правни средства за защита пред националните съдилища срещу доставчик на аеронавигационно обслужване, с цел съдебен контрол на твърдени неизпълнения на задължението за предоставяне на услуги, възложено на последния при упражняването на неговите правомощия за обществено обслужване?
Трябва ли Регламент № 550/2004 във връзка със съображение 5 от същия регламент, както и с член 58, параграф 1 ДФЕС и член 16 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на предвидените в Договора за функционирането на ЕС правила в областта на конкуренцията по отношение на осигуряването на аеронавигационно обслужване, свързано с упражняването на пълномощия от обществен орган, така както са предвидени в посочения регламент, но също и прилагането на правила относно правата и свободите на ползвателите на въздушното пространство, каквито са свободата на предоставяне на услуги и свободата на стопанска инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/20: BPC Lux 2 и др., Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2014/59/ЕС, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
а) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква, на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie (C‑129/96, EU:C:1997:628), може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/19: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/20: AZ, Определение от 23 март 2022 г.
Прилага ли се член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо национални разпоредби, които санкционират управлението на нерегистрирано моторно превозно средство, когато тези разпоредби не попадат в приложното поле на правото на Съюза?
Обхващат ли разпоредбите на Директива 1999/37/ЕО и Директива 2014/45/ЕС националните правила относно задължението за регистрация на моторни превозни средства и санкциите при неизпълнение на това задължение?
Компетентен ли е Съдът да тълкува член 49 от Хартата в случаи, които не попадат в приложното поле на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/20: Nordzucker и др., Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Следва ли третият критерий, установен в практиката на Съда в областта на конкуренцията като условие за приложимост на принципа ne bis in idem — а именно че трябва да е засегнат един и същ защитен правен интерес — да се прилага и когато за едни и същи деяния и по отношение на едни и същи лица органите по конкуренция на две държави членки са длъжни да прилагат наред с националните разпоредби и същите норми на правото на Съюза (в случая: член 101 ДФЕС)?
Освен това от значение ли е за целите на прилагането на принципа ne bis in idem дали в по-ранното решение за налагане на глоба, прието от орган по конкуренция на държава членка, са взети предвид от фактическа страна последиците от нарушението на лоялната конкуренция на територията на другата държава членка, чийто орган по конкуренция се е произнесъл едва впоследствие в рамките на провежданото от него производство съгласно правото в областта на конкуренцията?
В такъв случай на паралелно прилагане на европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията налице ли е един и същ защитен правен интерес?
Представлява ли и производство, в хода на което поради обстоятелството, че участник в него е включен в националната програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, може да се установи само извършеното от него нарушение на правото в областта на конкуренцията, производство, в рамките на което се прилага принципът ne bis in idem, или такова обикновено установяване на нарушението може да се направи независимо от резултата от предишно производство за налагане на глоба (в друга държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/20: bpost, Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Трябва ли гарантираният в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният административен орган на държава членка да наложи глоба за нарушение на европейското право на конкуренцията в положение като разглежданото в случая, при което по отношение на същото юридическо лице вече окончателно e отменена административната глоба, наложена му от националния пощенски регулаторен орган за твърдяно нарушение на законодателството в областта на пощенските услуги с оглед на същите или сходни факти, доколкото не е изпълнен критерият за идентичност на защитения правен интерес, поради това че настоящото дело се отнася до две различни нарушения на две различни правни уредби, спадащи към две отделни правни сфери?
Трябва ли гарантираният в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният административен орган на държава членка да наложи глоба за нарушение на европейското право на конкуренцията в положение като разглежданото в случая, при което по отношение на същото юридическо лице вече окончателно е отменена административната глоба, наложена му от националния пощенски регулаторен орган за твърдяно нарушение на законодателството в областта на пощенските услуги с оглед на същите или сходни факти, тъй като ограничението на принципа ne bis in idem е обосновано от обстоятелството, че правната уредба в областта на конкуренцията преследва допълнителна цел от общ интерес, а именно да се запази и поддържа система без нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар, и не надвишава подходящото и необходимото за постигането на законно преследваната от тази правна уредба цел, и/или да се защитят правото и свободата на стопанската инициатива на тези други оператори на основание член 16 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/20: Landkreis Gifhorn, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която се произнася по задържането с цел извеждане, трябва да проверява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията на разпоредбата, по-специално че извънредното положение все още трае, ако националният законодател, позовавайки се на член 18, параграф 1, се е отклонил от нормите на член 16, параграф 1 от тази директива в националното право?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава временно до 1 юли 2022 г. настаняването в място за лишаване от свобода на задържани с цел извеждане лица въпреки съществуването на специализирани центрове за задържане в държавата членка и въпреки че това не се налага поради извънредна ситуация по смисъла на член 18, параграф 1 от посочената директива?
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не е налице „специализиран център за задържане“ за задържането на лице, подлежащо на извеждане, когато:
– „специализираният център за задържане“ е на непряко подчинение на същия член на правителството, на чието подчинение са местата за задържане на затворници, а именно на министъра на правосъдието,
– „специализираният център за задържане“ е организиран като отделение на място за лишаване от свобода и макар че има собствен ръководител, бидейки едно от няколко отделения на мястото за лишаване от свобода, като цяло е подчинено на ръководството на последното?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че е налице настаняване в „специализиран център за задържане“ на лица, подлежащи на извеждане, когато мястото за лишаване от свобода открие специално отделение за затваряне на лица, подлежащи на извеждане, това отделение използва специална площ с три сгради в рамките на огражденията и в една от тези три сгради временно са настанени само затворници, излежаващи заместващи или краткосрочни наказания лишаване от свобода, при което мястото за лишаване от свобода следи за отделянето на задържаните лица, подлежащи на извеждане, от затворниците, като по-специално всяка сграда разполага със собствени съоръжения (собствен склад за облекло, собствена медицинска служба, собствена спортна зала) и двор/открита площ, която се вижда от всички сгради, но всяка сграда има собствено пространство за затворените лица, оградено с метална мрежа, така че не съществува пряк достъп между сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Délai de prescription), Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Трябва ли член 5 от Директива 96/71/ЕО във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с оглед на общия принцип на правото на Съюза, свързан с правото на добра администрация, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда петгодишен давностен срок за нарушения на задължения във връзка със заплащането на командированите работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.