всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.03.03 - Задължение за лоялност

Задължение за лоялност

Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-146/23: Sąd Rejonowy w Białymstoku, Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.

Трябва ли член 2 [ДЕС], определящ ценностите, на които се основава [Европейският съюз], по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата], по силата на който държавите членки гарантират ефективна съдебна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?
1.
Трябва ли ценностите на зачитане на демокрацията, правовата държава, правата на човека и справедливостта, закрепени в член 2 ДЕС, и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят на законодателната и изпълнителната власт на държавите членки неограничено и изключително право на преценка да определят с националните си законодателства възнагражденията на съдиите в размер, който зависи само от политическата воля на законодателната и изпълнителната власт?
2. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и отнасящият се по-специално до независимостта на съдиите член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да приемат с националните си законодателства система за определяне на възнагражденията на съдиите, по силата на която възнагражденията на съдиите са в по-нисък размер от одобрения от държавата размер на възнагражденията или хонорарите на представителите на други юридически професии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-586/23: Frajese/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.

Нарушена ли е независимостта и безпристрастността на съдебния състав на Общия съд поради предходната професионална дейност на съдията докладчик в Европейската комисия?
Спазени ли са процесуалните срокове и правилата при приемането на възражението за недопустимост от страна на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е прието, че жалбоподателят няма правен интерес и процесуална легитимация да обжалва спорните решения?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради отхвърляне на жалбата като недопустима и липса на достъп до съд по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/22: PT () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.

Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19, [параграф] 1[, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47[, първа и втора алинея] от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение?
Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19[, параграф] 1 [, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници?
Необходимо ли е съобразно чл. 47[, втора алинея] от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/23: S. (Modification de la formation de jugement), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.

Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че първоинстанционен съд на държава [членка], в състава на който заседава еднолично съдия от този съд, определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави, не е независим, безпристрастен съд, предварително създаден със закон и осигуряващ ефективна правна защита?
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3, както и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на националното право като член 55, параграф 4, второ изречение от [Закона за устройство на общите съдилища] […], доколкото забраняват на второинстанционния съд да обяви за недействителни действията в производството пред [първоинстанционния съд][…], поради незаконен съдебен състав, ненадлежно формиране на съда или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него, като правна санкция, осигуряваща ефективна правна защита, когато съдия е определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, онлайн закупуването на лотарийни билети и, от друга страна, участието в други онлайн форми на хазарт, като изключва последното от приложимото за първото освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, независимо че националният конституционен съд е постановил решение, съгласно което действието на тези национални разпоредби се запазва?
Предоставят ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност, който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), от което са се ползвали някои оператори, представлява незаконосъобразна държавна помощ, данъчнозадължено лице, което не е ползвало това освобождаване, може да получи под формата на обезщетение сума, равняваща се на платения от него ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Допуска ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, офлайн закупуването на лотарийни билети и участието в други офлайн форми на хазарт, и от друга страна, участието в онлайн форми на хазарт, различни от онлайн лотариите, като изключва последното от приложимото за първите две освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, като в това отношение е без значение обстоятелството, че националният конституционен съд е решил да запази действието на тези национални разпоредби?
Трябва ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност — който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 — ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/21: Hann-Invest, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Допустимо ли е предявеният иск за установяване на неизпълнение да бъде разгледан, когато Комисията не е посочила достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила по член 4, параграф 3 ДЕС?
Допустимо ли е Комисията да измени правното основание на твърдяното нарушение между мотивираното становище и исковата молба, като се позове на различна формулировка относно приложимите разпоредби?
Изпълнила ли е Република Гърция задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент № 29/2009, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като е осигурила необходимите мерки за гарантиране, че определеният доставчик на услуги за въздушно движение разполага със средства за предоставяне и експлоатация на изискваните услуги за връзка с данни в определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/22: Hamers/Cedefop, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Спазено ли е изискването за безпристрастност по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при разглеждането на искането за обезщетение от страна на изпълнителния директор ad interim на Cedefop, който е бил свидетел в националното наказателно производство срещу жалбоподателката?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС чрез мотивите на решението за отказ на обезщетение и последващия съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123411 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form