всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-502/19: Junqueras Vies, Заключение от 12 ноември 2019 г.

1) Прилага ли се член 9 от [Протокола] преди началото на „сесиите“ спрямо лице, обвинено в извършването на тежки престъпления, на което по съдебен ред е наложена мярка за неотклонение задържане под стража за деяния, извършени преди започване на изборния процес, в рамките на който това лице е обявено за избран член на [Парламента], но на което със съдебен акт е отказано специално разрешение за излизане от ареста, което би му позволило да изпълни изискванията, предвидени в националното изборно законодателство, към което препраща член 8 от [Акта от 1976 г.]?
2) При утвърдителен отговор, ако определеният в националното изборно законодателство орган е уведомил [Парламента], че поради неизпълнение на установените изборни изисквания (невъзможност, произтичаща от ограничаването на свободата на движение в резултат на наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления) избраното лице не придобива качеството на член на Европейския парламент до изпълнението на посочените изисквания, запазва ли се разширителното тълкуване на термина „сесии“ въпреки временното ограничаване на възможността за избраното лице да заеме мястото си в Парламента?
3) Ако отговорът е в полза на разширителното тълкуване и ако спрямо избраното лице много преди започване на изборния процес е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления, задължен ли е съдебният орган, наложил тази мярка, да я отмени по безусловен, почти автоматичен начин с оглед на съдържащия се в член 9 от [Протокола] израз „по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на [Парламента]“, за да позволи изпълнението на формалностите и пътуванията до [Парламента]; или този съдебен орган трябва да прилага подход на претегляне във всеки отделен случай на правата и интересите, свързани с интереса на правосъдието и с редовното протичане на производството, от една страна, и на свързаните с имунитета права и интереси, от друга страна, както във връзка с гарантирането на функционирането и независимостта на Парламента, така и във връзка с правото на избраното лице да упражнява публични функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-659/18: VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), Заключение от 7 ноември 2019 г.

Следва ли член 47 от [Хартата] и по-специално член 3, параграф 2 от [Директива 2013/48/ЕС] да се тълкуват в смисъл, че упражняването на правото на достъп до адвокат може да бъде обосновано забавено, когато заподозреният или обвиняемият не се яви при първото му призоваване от страна на съда и бъде издадена национална, европейска или международна заповед за задържане, като достъпът до адвокат и неговото явяване по делото се отлагат, докато тази заповед не бъде изпълнена и заподозреният не бъде доведен принудително пред съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-346/18: Rose Vision/Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Допусната ли е процесуална нередност с повторното откриване на устната фаза на производството от Общия съд?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно замяната на сигнализацията W2 със сигнализация W1 в системата за ранно предупреждение (SAP)?
Допустимо ли е било Общият съд да обяви за недопустимо искане за отмяна на вписването на името на жалбоподателя в SAP, предявено на по-късен етап от производството?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на твърдението за липса на правно основание за вписването в SAP и произтичащите от това вреди?
Следва ли окончателните одитни доклади, изготвени след изтичане на договорния срок, да се считат за нищожни и без договорно действие?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно изплащането на окончателни плащания по проектите чрез координаторите?
Нарушил ли е Общият съд принципа на правна сигурност, като е приел за приложими изисквания от финансовия наръчник от 2011 г. към одитирани периоди преди неговото влизане в сила?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, като не е взел предвид конкретни документи, представени от жалбоподателя, относно неточности в одитните доклади?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли искането за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза без конкретна правна аргументация?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на искането за обезщетение на договорно основание?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е разгледал въпроса за наличието на вреда при нарушение на задължението за поверителност, въпреки че е било поискано само установяване на нарушението, а не обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-332/19: Hércules Club de Fútbol/Комисия, Определение от 6 ноември 2019 г.

Изисква ли се от Общия съд да разглежда изчерпателно и поотделно всички доводи на страните при мотивиране на решенията си, или е достатъчно мотивите да бъдат имплицитни, стига да позволяват разбиране на причините за отхвърляне на аргументите?
Може ли наличието на грешки или засягането на пряк и индивидуален интерес на заявителя в документите по административното досие да опровергае презумпцията за поверителност, която се прилага към тях?
Представлява ли искането за достъп до документи с цел упражняване на права на защита по производство за държавна помощ „по-важен обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, който би наложил предоставяне на достъп?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/19: Etnia Dreams/EUIPO, Определение от 6 ноември 2019 г.

Налице ли е нарушение на изискванията за ясно идентифициране на по-ранната марка съгласно приложимите разпоредби и автоматичен отказ на възражението на това основание?
Нарушени ли са принципите на равенство и справедливост поради различното третиране на заявителя и опонента при възможностите за отстраняване на нередовности съгласно Регламент № 2868/95?
Съществува ли нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания във връзка с процедурата по представяне на превод на акта за възражение и уведомяването на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/18: Bondora, Заключение от 31 октомври 2019 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от Директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от [LEC], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?
2) Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 1896/2006] да се тълкува в смисъл, че този член не забранява [на съда да поиска] от дружеството кредитор да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива [93/13] и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?
1) Съвместима ли е с член 38 от Хартата, член 6, параграф 1 [ДЕС] и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба, точка 4 от LEC, която при предявено срещу потребител вземане и при наличие на данни за предявяване на суми, основаващи се на неравноправни клаузи, не допуска нито да се представят, нито да се изискват договорът или разбивката на вземането?
2) Съвместимо ли е с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент [№ 1896/2006] да се изисква от заявителя да представи в точка 11 от формуляр A разбивка на предявеното срещу потребител вземане
Също така съвместимо ли е с посочената разпоредба да се иска възпроизвеждане в посочената точка 11 от този формуляр на съдържанието на клаузите от договора, на които се основава предявеното срещу потребител вземане, а не само на основния предмет на договора, за да се направи преценка за неравноправност?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, възможно ли е в съответствие с настоящия текст на Регламент № 1896/2006, преди да бъде издадена европейската заповед за плащане, да се провери служебно дали в потребителски договор се съдържат неравноправни клаузи и ако това е възможно — на основание на коя разпоредба?
4) В случай че в съответствие с настоящия текст на Регламент 1896/2006 не е възможно, преди да бъде издадена европейската заповед, да се упражни служебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, от Съда на Европейския съюз се иска да се произнесе по валидността на посочения регламент от гледна точка на това дали той противоречи на член 38 от Хартата и на член 6, параграф 1 [ДЕС]

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/18: Baldonedo Martín, Заключение от 17 октомври 2019 г.

1) Правилно ли е клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че в обхвата на хипотезата, описана в посочената клауза, не попада положение като описаното в настоящото производство, в което временен държавен служител извършва същата работа като постоянен държавен служител (постоянен държавен служител, който не се ползва с правото на обезщетение [за прекратяване на служебното правоотношение], тъй като в приложимия към него правен режим не съществува пораждаща обезщетение хипотеза)?
2) Като се има предвид, че правото на равно третиране и недопускането на дискриминация (членове 20 и 21 от Хартата [и] член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека), са общ принцип [на правото] на ЕС, конкретно уреден в директива, и се считат за основни социални права по смисъла на членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, в съответствие ли е с Рамковото споразумение с оглед на постигането на неговите цели да се прави тълкуване в смисъл, че правото на обезщетение [за прекратяване на служебно правоотношение] на временен държавен служител може да се постигне или посредством сравнение с работник по срочен трудов договор — доколкото неговото положение (на държавен служител или на работещ по трудов договор) зависи само от работодателя публичен орган, или посредством допустимото пряко вертикално прилагане на първичното право на Съюза?
3) В случай че е налице злоупотреба при временното назначаване, което има за цел удовлетворяването на постоянни нужди без наличието на обективна причина, като това назначаване не е свързано със спешна и неотложна нужда, която го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, като подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/18: Sánchez Ruiz, Заключение от 17 октомври 2019 г.

1. Може ли ситуация като описаната в настоящия случай (в която работодател от обществения сектор не спазва нормативно установените времеви ограничения и по този начин позволява последователно сключване на срочни трудови договори или запазва срочния характер на назначаването, но преобразува вида му: от назначаване като помощен персонал в назначаване като временно нает на щатна длъжност персонал или като заместващ персонал) да се счита за злоупотреба с използването на последователни срочни трудови договори и следователно да се разглежда като ситуация, описана в клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО?
2. Трябва ли разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, във връзка с принципа на ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални процесуални норми, които изискват от работник на срочен трудов договор активно да оспорва или обжалва всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност, като единствено така неговото положение може да попадне в обхвата на Директива [1999/70] и той може да претендира правата, предоставени му от законодателството на Съюза?
3. Като се има предвид, че в обществения сектор и при предоставянето на основни услуги необходимостта от заемане на свободните длъжности, от осигуряване на заместници в случай на отпуск по болест, годишен отпуск и др. по същество е „постоянна“ и че е нужно да се даде определение на понятието „обективна причина“, обосноваваща сключването на срочни договори:
a) може ли да се счита, че положение, при което работник със срочно трудово правоотношение е назначаван последователно и без прекъсване като временно нает служител, работейки трайно през всички или почти всички дни от годината при последователни назначения в продължение на много години, като във всички случаи е спазено основанието за неговото назначаване, e в противоречие с Директива 1999/70 (клауза 5, точка 1, буква а) и следователно не е налице обективна причина?
b) следва ли посочената необходимост да се счита за постоянна, а не за временна, и следователно да не попада в обхвата на съдържащото се в клауза 5, клауза 1, буква а) понятие за обективна причина, с оглед както на описаните параметри, т.е. наличие на множество назначения, продължаващи години наред, така и на наличието на структурен недостатък, който се отразява в процента на срочните назначения в съответния сектор, когато тази необходимост по правило винаги се покрива от работници със срочни трудови договори, които трайно се превръщат в съществена част от предоставянето на обществена услуга?
v) или обратно на това: с оглед на определяне на допустимото ограничение на срочните трудови правоотношения по същество трябва се счита, че следва да се приложи дословно съдържанието на разпоредбата, допускаща използването на работници на срочен трудов договор, съгласно която те могат да бъдат назначавани в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, т.е. за да може да се приеме, че е налице обективна причина, използването на временно назначени работници трябва да отговаря на посочените извънредни обстоятелства и няма да бъде налице обективна причина и съответно ще е налице злоупотреба, когато тези работници престанат да се използват в изолирани случаи, извънредно или във връзка с определени обстоятелства?
4. Съвместимо ли е с Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се счита, че съображения за необходимост, неотложност или осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер съставляват обективна причина за сключване и последователно подновяване на срочни трудови договори на програмисти с нормативно установен статут, когато тези служители от обществения сектор изпълняват постоянно и трайно нормалните функции на назначени за неопределен срок служители с нормативно установен статут, без назначаващата администрация да установява максимални граници за тези назначения, нито да изпълнява законовите си задължения за обезпечаване на тези работни места и на тези потребности чрез назначаване на служители на безсрочен трудов договор, нито пък да е установена каквато и да било еквивалентна мярка за предотвратяване и недопускане на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори, в резултат от което назначените за определен срок програмисти с нормативно установен статут продължават да изпълняват разглежданите задачи без прекъсване, в настоящия случай — в продължение на 17 години?
5. Съвместима ли е съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70[/ЕО], и с даденото от Съда тълкувание на Директивата, доколкото посочената национална съдебна практика установява наличието на обективна причина за назначаването, когато е спазено основанието за назначаване или когато назначението е времево ограничено, без да взема предвид други параметри, или установява невъзможност да се направи сравнение с назначен за неопределено време държавен служител поради разликите в приложимия правен режим и правилата за достъп до длъжността им или поради постоянния характер на функциите на назначените за неопределено време държавни служители, които функции имат временен характер при временно наетите служители?
6. Когато националната юрисдикция установи злоупотреба, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори със служител от обществения сектор с нормативно установен статут на длъжност в SERMAS (Здравна служба на Мадрид) с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от предоставяне на услуги от страна на назначени за неопределено време служители с нормативно установен статут, поради липса на ефективна мярка в националната правна система за санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на разпоредбата на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да предприеме ефикасни и възпиращи мерки, които да гарантират ефективността на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да заличи последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба на Съюза, като не приложи вътрешната норма, пречеща на ефективното прилагане на последната?
При утвърдителен отговор и съгласно възприетото от Съда на Европейския съюз в решение от 14 септември 2016 г., Andrés и López (C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 41):
Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — срочно трудово правоотношение на служител с нормативно установен статут, който е назначен временно на щатна длъжност, като помощен или заместващ персонал, да се преобразува в трудово правоотношение за неопределен срок, независимо с какво наименование — щатен служител или служител, назначен за неопределен срок, със същата стабилност, която е присъща за правоотношението на постоянно наетите служители с нормативно установен статут, които се намират в сравнима ситуация?
7. В случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на трудовото правоотношение на временно нает служител с нормативно установен статут в безсрочно или постоянно съответства на целите на Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, спрямо когото е извършена злоупотребата, се ползва от абсолютно еднакви условия на труд като тези на постоянно наетия персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, отпуски, определяне на административен статут, разрешени отсъствия и други отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички присъщи права и задължения, при еднакви условия с назначените за неопределено време програмисти с нормативно установен статут?
8. Налага ли правото на Съюза задължение за преразглеждане на окончателни съдебни решения или на административни актове при описаните обстоятелства, когато са изпълнени четирите условия, установени от Съда в решение по дело Kühne & Heitz NV (C‑453/00 от 13 януари 2004 г.): 1) в испанското национално право администрацията и юрисдикциите имат възможност за преразглеждане, макар поради посочените ограничения да им е много трудно или невъзможно да го осъществят; 2) спорните решения са влезли в сила в резултат от решение на национална юрисдикция, действаща като последна или единствена инстанция; 3) това съдебно решение е основавано на тълкуване на правото на Съюза, което не съответства на съдебната практика на Съда и е прието, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване, и 4) заинтересованата страна е сезирала административния орган незабавно след като е узнала за тази съдебна практика?
9. Националните юрисдикции, които като европейски юрисдикции трябва да гарантират пълното действие на правото на Съюза в държавите членки, могат ли и трябва ли в рамките на съответните си правомощия да изискат от националния административен орган на държава членка и да му разпоредят да приеме необходимите разпоредби за отмяна на вътрешните норми, които са несъвместими с правото на Съюза като цяло и по-конкретно с Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/18: AEAT (Изчисляване на трудовия стаж на работниците на непълно работно време от вертикален цикличен…, Определение от 15 октомври 2019 г.

Допуска ли правото на Европейския съюз национална уредба и практика, при която при работници на непълно работно време с вертикално цикличен характер при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на право на тригодишни премии за прослужено време се вземат предвид само действително отработените периоди, докато при работници на пълно работно време такова ограничение не се прилага?
Представлява ли подобна национална уредба или практика по-неблагоприятно третиране въз основа на работа на непълно работно време, което е забранено от правото на Съюза, и има ли обективно оправдание за това различно третиране?
Води ли разглежданата национална уредба и практика до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54, като засяга значително по-голям брой жени, и може ли това да бъде обективно обосновано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form