Румъния
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния
Дело C-116/24: Porcellino Grasso, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна, и дали съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са релевантни в това отношение?
Изисква ли принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза в ситуация като разглежданата румънската държава да изплаща на бенефициерите по мярка 215 помощта в размера, предвиден в Решение за изпълнение C(2012) 3529, за целия срок на техните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/23: Greentech, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Допускат ли принципите на неутралност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, уредени в членове 2, 19 и 168 от Директива 2006/112 във връзка с член 203 от нея, да се откаже признаване на правото на приспадане на ДДС, платен по сделка за продажба, която впоследствие е преквалифицирана от данъчната администрация като прехвърляне на предприятие, което не попада в приложното поле на ДДС, когато ДДС вече е бил събран от държавата и съгласно националното законодателство не може да бъде възстановен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/22: CRRC Qingdao Sifang и др., Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Следва ли принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и член 18, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, точка 13 и член 49 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че не допускат икономически оператор от трета държава, която не е сключила със Съюза международно споразумение по член 25 от тази директива, да бъде изключен от процедура за възлагане на обществена поръчка, организирана в държава членка, въз основа на национално законодателство, което е влязло в сила след публикуването на обявлението за поръчката, но преди този икономически оператор да е подал офертата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/23: Комисия/Carpatair, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Доказано ли е, че Carpatair е лично и пряко засегнато от спорното решение, с което се установява, че споразуменията между летище Тимишоара и Wizz Air не представляват държавна помощ?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд при преценката на процесуалната легитимация на Carpatair?
Изопачени ли са доказателствата, свързани с конкурентното положение на Carpatair и Wizz Air, при анализа на допустимостта на жалбата за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Прилагат ли се членове 12—14 от [Директива 2000/31] и по отношение на доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който предоставя на потребителите уебсайт, на който могат да се публикуват безплатни или платени обяви, и който твърди, че ролята му в публикуването на обявите на потребителите е чисто техническа (предоставяне на платформата), но който чрез общите условия за ползване на уебсайта посочва, че не претендира за право на собственост върху предоставеното или публикувано, качено или пренасяно съдържание, като обаче си запазва правото да използва това съдържание, включително да го копира, разпространява, предава, публикува, възпроизвежда, променя, превежда, преотстъпва на партньори и премахва по всяко време, дори без да има основание за това?
2) Трябва ли член 2, параграф 4, член 4, точки 7 и 11, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1, буква а), член 7, член 24 и член 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да провери преди публикуването на обява дали е налице идентичност между лицето, публикуващо обявата, и собственика на личните данни, за който се отнася обявата?
3) Трябва ли член 2, параграф 4, член 4, точки 7 и 11, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1, буква а), членове 7, 24 и 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да проверява предварително съдържанието на обявите, публикувани от потребителите, за да изключи тези, които са евентуално незаконосъобразни или могат да засегнат личния и семейния живот на дадено лице?
4) Трябва ли член 5, параграф 1, букви б) и е), членове 24 и 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да прилага мерки за сигурност, така че да предотвратява или ограничава възпроизвеждането и разпространението на съдържанието на публикуваните чрез него обяви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/23: Weatherford Atlas Gip, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан през призмата на принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска данъчният орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения ДДС за получените административни услуги, когато е установено, че всички регистрирани разходи за получените услуги са включени в общите разходи на данъчнозадълженото лице и то извършва само облагаеми сделки, че предоставянето на услуги е изрично потвърдено от данъчния орган и че приложеният данъчен режим е на обратно начисляване (което изключва вреда за държавния бюджет)?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на членове 2 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, при обстоятелства като тези в главното производство, услугите по управление и администриране (а именно услугите по оказване на съдействие и консултиране в различни области, финансови и правни консултации), предоставени между дружества в групата в полза на различни нейни членове, да се разглеждат от всеки член отчасти като използвани за целите на облагаеми сделки, т.е. получени за собствените му нужди?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на член 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато е установено, че вътрешногруповите услуги не са предоставени в полза на някой от членовете на групата, за данъчнозадължено лице, действащо като такова, да се счита дружеството, което е част от групата, но за което се приема, че не се е възползвало от тези услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/23: Network One Distribution, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 114 от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по главното производство на данъчнозадължено лице се налага, по отношение на размера на антидъмпинговото мито, освен предвидените в член 114 от този [кодекс] лихви за забава, и имуществена санкция, предвидена отделно в националното законодателство (Данъчен процесуален кодекс)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/23: ERB New Europe Funding II, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.