всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Румъния

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния

Дело C-233/17: GX/Комисия, Определение от 11 декември 2018 г.

Допустимо ли е искане за преразглеждане на съдебен акт при липса на нови факти, които са могли да бъдат решаващи за крайния изход на делото и са били неизвестни на съда и страната към момента на постановяване на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/16: Vădan, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Следва ли Директива 2006/112/ЕО като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове 167, 168, 178, 179 и 273, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на приспадане, в случай че в конкретен контекст като този в главното производство то не е в състояние да докаже сумите, заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни фактури?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че като допустима и адекватна мярка за определяне на обхвата на правото на приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството, доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за целите на ДДС лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/17: Sindicatul Familia Constanţa и др., Съдебно решение от 20 ноември 2018 г.

Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2 от Директива 89/391 да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност като приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност
В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи
В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника
В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск
В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-495/17: Cartrans Spedition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 146, параграф 1, буква д) и член 153 — Сделки за автомобилни превози, пряко свързани с износа на стоки — Доставки, извършвани от посредници, участващи в такива сделки — Правила за доказване на износа на стоките — Митническа декларация — Карнет ТИР“ По дело C‑495/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Prahova (Окръжен съд Прахова, Румъния) с акт от 14 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 14 август 2017 г., в рамките на производство по дело Cartrans Spedition SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Ploieşti — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Prahova, Direcţia Regională a Finanţelor Publice Bucureşti — Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Mijlocii, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Cartrans Spedition SRL, от R. Ioniţă и R. Popescu, в качеството на представители, – за румънското правителство, първоначално от R. H. Radu, а впоследствие от C.‑R. Canţăr, C.‑M. Florescu и O.‑C. Ichim, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и L. Radu Bouyon, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/17: Комисия/Румъния, Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.

ARRÊT DE LA COUR (sixième chambre) 18 octobre 2018 (*) « Manquement d’État – Acte d’adhésion de 2005 – Obligations des États adhérents – Environnement – Directive 1999/31/CE – Article 14, sous b) – Mise en décharge des déchets – Fermeture des sites n’ayant pas obtenu l’autorisation d’exploiter une décharge – Procédure de désaffectation et de gestion après désaffectation » Dans l’affaire C‑301/17, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 TFUE, introduit le 23 mai 2017, Commission européenne, représentée par Mmes L. Nicolae et E. Sanfrutos Cano, en qualité d’agents, partie requérante, contre Roumanie, représentée initialement par M. R.‑H. Radu ainsi que par Mmes E. Gane, L. Liţu, O.‑C. Ichim et M. Chicu, puis par M. C.‑R. Canţăr ainsi que par Mmes E. Gane, L. Liţu, O.‑C. Ichim et M. Chicu, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (sixième chambre), composée de M. J.‑C. Bonichot, président de la première chambre, faisant fonction de président de la sixième chambre, MM. A. Arabadjiev et C. G. Fernlund (rapporteur), juges, avocat général : Mme E. Sharpston, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour de constater que, en ne se conformant pas, en ce qui concerne 68 décharges, à l’obligation de prendre toutes les mesures nécessaires pour qu’il soit procédé, dans les meilleurs délais, conformément à l’article 7, sous ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/18: Beny Alex, Определение от 17 октомври 2018 г.

ORDONNANCE DE LA COUR (huitième chambre) 17 octobre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Article 53, paragraphe 2, du règlement de procédure de la Cour – Marchés publics de travaux, de fournitures et de services – Directive 2014/24/UE – Article 2 – Champ d’application – Notion de “pouvoir adjudicateur” – Entité privée ayant la nature d’une organisation procédant à des améliorations foncières et bénéficiant d’un financement public non remboursable – Article 4 – Montant des seuils des marchés publics – Marchés susceptibles de présenter un intérêt transfrontalier certain – Demande manifestement irrecevable » Dans l’affaire C‑353/18, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Consiliul Naţional de Soluţionare a Contestaţiilor (Conseil national pour la résolution des contestations, Roumanie), par décision du 24 mai 2018, parvenue à la Cour le 30 mai 2018, dans la procédure SC Beny Alex SRL contre Organizaţia Utilizatorilor de Apă pentru Irigaţii (OUAI) Săveni, LA COUR (huitième chambre), composée de M. M. Vilaras (rapporteur), président de la quatrième chambre, faisant fonction de président de la huitième chambre, MM. J. Malenovský et D. Šváby, juges, avocat général : Mme E. Sharpston, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 53, paragraphe 2, du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation de l’article 2, paragraphe 1, de la directive 2014/24/UE du Parlement européen ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/17: Dicu, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/17: IQ, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/17: Gamesa Wind România, Съдебно решение от 12 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“ По дело C‑69/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 16 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL, срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, C. Toader и A. Prechal, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, от A. Stănoiu и O. Marian, avocaţi, – за румънското правителство, първоначално от H. R. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и R. Lyal, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/17: IQ, Заключение от 10 юли 2018 г.

1) Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1202122232435 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form