всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Португалия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Португалия

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 5 от Директива 93/13, който предвижда, че „клаузи[те], [които] се предлагат на потребителя […], […] се съставят на ясен и разбираем език“, да се тълкува с оглед на съображение 20 от Директивата, в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с всички клаузи?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13, който предвижда като условие за изключването на контрола върху клаузите, отнасящи се до основния предмет на договора, „тези клаузи да са изразени на ясен и разбираем език“, да се тълкува в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с тези клаузи?
В рамките на национално законодателство, което допуска съдебен контрол на неравноправния характер на клаузи, които не са индивидуално договорени и се отнасят до определянето на основния предмет на договора: (i) допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13, тълкуван съгласно точка 1, подточка i) от примерния списък, посочен в член 3, параграф 3 от нея, в случай на договор за групова застраховка с вноски застрахователят да може да противопостави на застрахованото лице клауза за изключване или ограничаване на застрахования риск, която не е съобщена на последното и с която следователно застрахованото лице не е имало възможност да се запознае; (ii) дори когато в същото време националната правна уредба предвижда, че притежателят на полицата носи отговорност за вредите, причинени на застрахованото лице в случай на неизпълнение на задължението за информиране/съобщаване на клаузите, като тази отговорност обаче по правило не поставя застрахованото лице в положението, в което би се намирало, ако застрахователното покритие беше породило действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Възможно ли е физическо или юридическо лице да подаде жалба до Общия съд за бездействие срещу национален съд или държава членка по смисъла на член 265, трета алинея ДФЕС?
Може ли национален съд да бъде приравнен на институция, орган или служба на Съюза за целите на подаване на жалба за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Трябва ли член 101 ДФЕС, който е в основата на член 9 от [португалския Закон за конкуренцията], да се тълкува в смисъл, че допуска квалифицирането на клауза за неизвършване на конкурентна дейност със съдържанието на клаузите, съдържащи се в член 12, параграфи 1 и 2 […] от Споразумението за партньорство, като споразумение за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, сключено между доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, стопанисващ хипермаркети и супермаркети, с цел предоставяне на отстъпки на клиентите, които едновременно с това се абонират за определен тарифен план за енергия към доставчика на електрическа енергия, наличен в континенталната част на Португалия, и които притежават карта за лоялност към търговеца на хранителни стоки на дребно, като тези отстъпки могат да бъдат получени само под формата на покупки на стоки в обектите на последния или свързани с него дружества, когато споразумението включва и други клаузи, предвиждащи, че целта на споразумението е насърчаване на развитието на дейностите на участващите дружества […] и се установяват доказани ползи за потребителите […], без анализ на конкретните вредни последици за конкуренцията, произтичащи от посочените по-горе член 12, параграфи 1 и 2?
2) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че споразумение, което има за цел неосъществяване на определени икономически дейности, съответстващи на твърдяно разпределение на пазари между две предприятия, може [да се] счита за ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, когато е сключено между субекти, които не са настоящи или потенциални конкурентни на нито един от обхванатите от посоченото задължение пазари, независимо че пазарите, обхванати от него, могат да се считат за либерализирани или без непреодолими правни пречки за навлизане?
3) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за потенциални конкуренти трябва да се считат доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, който управлява хипермаркети и супермаркети, сключили помежду си споразумение за взаимно насърчаване на изпълнение на сделки и увеличаване на продажбите на другата страна по споразумението (и в случая на търговеца на хранителни стоки на дребно — на дружествата, в които негово дружество майка притежава мажоритарен дял), когато към датата на сключването на споразумението търговецът на хранителни стоки на дребно и последните свързани с него дружества не осъществяват дейността на доставчика на електрическа енергия на разглеждания или на който и да било друг географски пазар и когато в производството не е доказано, че са имали намерение да осъществяват там такава дейност или са извършили каквато и да била подготвителна дейност за подготовка на нейното осъществяване?
4) Остава ли в сила същият отговор на предходния въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял се притежава от дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, който е страна по споразумението (без обаче някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от [AdC] или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, притежава 50 % дялово участие в трето образувание, което осъществява дейност, свързана с търговия на електроенергия, в Португалия три години и половина вследствие прекратяването на това образувание?
5) Идентичен ли е отговорът на предходния въпрос, ако предприятието за продажба на дребно, което е страна по споразумението, произвежда електроенергия чрез инсталации за минигенериране и микрогенериране, разположени на покрива на предприятията му, но в които цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?
6) Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако предприятието на дребно, което е страна по споразумението, осем години преди датата на това споразумение е сключило (и към датата на споразумението продължава да действа) друг договор за търговско сътрудничество с трето лице, доставчик на течни горива, с цел предоставяне на кръстосани отстъпки за закупуването на тези стоки и на стоките, произхождащи от хипермаркетите и супермаркетите на предприятието, в което предприятието съдоговорител на свой ред, освен че предлага течни горива, е и доставчик на електроенергия в континенталната част на Португалия, като не е доказано, че към датата на сключване на споразумението страните са имали намерение или са предприели каквито и да било подготвителни действия за разширяване на обхвата на посочения договор за доставка на електрическа енергия?
7) Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял е собственост на дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, което е страна по споразумението (но също така без някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от [AdC] или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, произвежда електрическа енергия в централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, но в което цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?
8) При утвърдителен отговор на предходните въпроси, трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда като ограничителна по своята цел клауза, която забранява на въпросния търговец на хранителни стоки на дребно в срока на действие на споразумението и през годината непосредствено след това да развива дейности за доставка на електрическа енергия самостоятелно или чрез дружество, в което притежава мажоритарен дял негово дружество майка, което е обект на производство на територията, обхваната от споразумението?
9) Може ли понятието „потенциален конкурент“ по смисъла на член 101 ДФЕС, на член 1, параграф 1, буква в) от [Регламент № 330/2010] и параграф 27 от Насоките относно вертикалните ограничения (ОВ C 130, 2010 г., стр. 1) да се тълкува като отнасящо се до предприятие, което е обвързано с клауза за неизвършване на конкурентна дейност, което присъства на стоков пазар, напълно различен от този на съдоговорителя, когато не са налице в преписката, представена пред националния съд, каквито и да било конкретни индиции (като проекти, инвестиции или други подготвителни действия) за това, че преди и при липсата на такава клауза въпросното предприятие е можело в краткосрочен план да навлезе на пазара на насрещната страна, и не е установено, че това предприятие преди и при липсата на такава клауза е било възприемано от насрещната страна по споразумението като потенциален конкурент на разглеждания пазар?
10) Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че споразумение за партньорство между предприятие, осъществяващо дейност в областта на доставките на електроенергия, и предприятие, осъществяващо дейност в областта на търговията на хранителни и нехранителни стоки на дребно за домакинството, с цел кръстосано насърчаване на съответните им дейности (в рамките на което, наред с останалото, първото предприятие предоставя отстъпки на клиентите си върху потреблението им на електрическа енергия, които второто предприятие приспада от цената на покупките на тези клиенти в обектите на дребно) съдържа клауза, с която и двете страни се ангажират да не се конкурират една с друга и да не сключват подобни споразумения с конкуренти на едното или на другото предприятие, означава, че целта на тази клауза е да ограничи конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, независимо че:
– времевият обхват на въпросната клауза (едногодишен срок на споразумението, удължен с една година) съвпада с определения в същото споразумение период, през който страните нямат право да използват търговски тайни или ноу-хау, придобити при реализиране на партньорството по проекти с трети лица,
– географският обхват на клаузата е ограничен до географския обхват на споразумението,
– субективният обхват на клаузата е ограничен до страните по споразумението и до предприятията, в които притежават мажоритарен дял, и до други предприятия от същата група, които също притежават и/или управляват обекти за търговия на дребно, обхванати от споразумението,
– субективният обхват на клаузата изключва по-голямата част от дружествата от същата икономическа група на страните, които следователно не са обвързани от клаузата и могат да се конкурират с насрещната страна през периода на действие на споразумението и след него,
– предприятията, обхванати от клаузата за неизвършване на конкурентна дейност, присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че към момента на сключване на споразумението са разработили проекти или планове или са осъществили инвестиции или други подготвителни действия, за да навлязат на стоковия пазар на другата страна?
11) Трябва ли понятието „вертикално споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, член 1, параграф 1, буква а) от [Регламент № 330/2010] и параграф 25, буква в ) от Насоките относно вертикалните ограничения да се тълкува като отнасящо се до споразумение с характеристиките, описани в предходните въпроси, в рамките на което страните присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че преди и при липсата на споразумение са осъществили каквито и да било проекти, инвестиции или планове за навлизане на стоковия пазар на насрещната страна, но в рамките на което за целите на разглежданото споразумение страните си предоставят взаимно съответните търговски мрежи, търговска сила и ноу-хау за насърчаване, достигане и увеличаване на клиентелата и бизнеса на другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Може ли иск за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС да бъде насочен срещу национален съд или държава членка, като се приравнява на институция, орган или служба на Съюза?
Изисква ли се съдебното решение да разглежда изчерпателно всички аргументи на страните, за да бъде изпълнено задължението за мотивиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС и какви последици настъпват при тяхното неспазване?
Необходимо ли е подробно представяне на фактическата и нормативната рамка на спора от националната юрисдикция, за да може Съдът да даде полезен отговор на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Следва ли възлагащият орган да извърши проверка на субектите, чийто капацитет се използва от икономическия оператор, относно съответствието им с критериите за подбор и основанията за изключване преди възлагането на обществената поръчка?
Допустимо ли е националното право да предвижда представяне на документи и декларации от страна на подизпълнителя едва след възлагане на обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба като правило 17.3.4 от TGIS, което предвижда облагане с гербов налог на комисионите, начислявани от банките на образувания, управляващи отворени инвестиционни фондове, във връзка с предоставянето на свързани с банковата дейност услуги по набиране на нови записани дялове, т.е. набиране на нови капиталови приходи за инвестиционните фондове чрез нови записани дялове, емитирани от фондовете?
Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба, която предвижда облагане с гербов налог на комисионите за управление, събирани от управляващите дружества на отворени инвестиционни фондове, доколкото тези комисиони за управление включват комисиони, начислявани за посочената в първия въпрос дейност от банките към управляващите дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Може ли Общият съд на Европейския съюз да разглежда жалба за бездействие, подадена срещу национален орган или длъжностно лице на държава членка, като председателя на Върховния съд на Португалия, съгласно член 265, трета алинея ДФЕС?
Допуска ли се функционален анализ, при който национални институции се приравняват на институции, органи или служби на Европейския съюз въз основа на техните функции?
Изпълнява ли Общият съд изискването за мотивиране, ако мотивите му позволяват на заинтересованите лица да разберат основанията за решението и осигуряват възможност за съдебен контрол, без да разглежда изчерпателно всички аргументи на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Може ли член 10, параграф 2, от [Закон № 55/2012] — ако се тълкува в смисъл, че предвидената в него такса е предназначена изключително за финансиране на популяризирането и разпространението на португалски кинематографски и аудио-визуални произведения — да доведе до непряка дискриминация на предоставянето на услуги между държави членки спрямо националното предоставяне на такива услуги, като затруднява в по-голяма степен предоставянето на услуги между държави членки в сравнение с чисто вътрешното предоставяне на услуги в държава членка, като по този начин нарушава разпоредбата на член 56 ДФЕС?
Може ли отговорът, който трябва да се даде на първия преюдициален въпрос, да се промени от факта, че в други държави — членки на Европейския съюз, съществуват идентични или сходни режими на предвидения в Закон № 55/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891067 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form