Португалия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Португалия
Дело C-687/20: Комисия/Португалия (Bruit dans l’environnement), Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 7, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО, като не са изготвени стратегически карти за шум за определени големи пътни оси?
Спазени ли са задълженията по член 8, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО, като не са изготвени планове за действие за определени агломерации, големи пътни оси и големи железопътни оси?
Изпълнено ли е задължението по член 10, параграф 2 във връзка с приложение VI от Директива 2002/49/ЕО за предоставяне на информацията от стратегическите карти за шум и резюметата на плановете за действие на Европейската комисия в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/21: Orbest, Определение от 30 март 2022 г.
Следва ли техническата неизправност на самолет, причинена от сблъсък с кетъринг превозно средство, да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004?
Какви са изискванията към въздушния превозвач по отношение на доказването, че са били предприети всички разумни мерки за ограничаване на последиците от такива обстоятелства и за осигуряване на навременно и подходящо пренасочване на засегнатите пътници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/19: AllianzGI-Fonds AEVN, Съдебно решение от 17 март 2022 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-816/21: Novais/Португалия, Определение от 11 март 2022 г.
Може ли срещу национална юрисдикция да бъде предявен иск за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/20: RTL Television, Заключение от 10 март 2022 г.
1) Трябва ли понятието „кабелно препредаване“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. да се тълкува в смисъл, че обхваща не само едновременното излъчване от излъчваща организация на емисия на друг излъчващ оператор, но и публичното разпространение чрез кабел, осъществявано едновременно и без съкращения на първична емисия на телевизионни и радиопрограми, предназначени за приемане от публика (независимо дали лицето, което извършва публичното разпространение, е излъчваща организация)?
2) Представлява ли едновременното разпространение на емисиите на телевизионен канал, разпространявани чрез спътник през различни телевизионни апарати, инсталирани в хотелски стаи чрез коаксиален кабел, препредаване на посочени емисии, попадащо в обхвата на понятието, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83 на Съвета от 27 септември 1993 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/21: Vapo Atlantic, Определение от 7 февруари 2022 г.
Допустимо ли е въвеждането на допълнителен косвен данък върху акцизни стоки от държавите членки при условието за „специално предназначение“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО и как се определя наличието на такова предназначение?
Какви са изискванията на правото на Съюза относно възстановяването на недължимо събрани данъци, по-специално във връзка с доказването на прехвърлянето на данъчната тежест и риска от неоснователно обогатяване на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/20: Termas Sulfurosas de Alcafache, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Могат ли плащанията, извършени като насрещна престация за услугата по откриване на индивидуално досие на всеки ползвател, включващо клинично досие, даващо право на закупуване на процедури за „класическо балнеологично лечение“, да попадат в обхвата на понятието „тясно свързани дейности“ по член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС и следователно да се считат за освободени от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/21: Португалия/Комисия, Определение от 13 декември 2021 г.
Изпълнението на оспорваното решение би ли могло с достатъчна степен на вероятност да причини сериозна и непоправима вреда за икономиката на региона или за режима за държавна помощ на Зоната за свободна търговия Мадейра?
Публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз засяга ли стабилността или надеждността на режима за държавна помощ и може ли да причини вреда, която да оправдае забрана за публикуване?
Налице ли са съществени процесуални нарушения при подписването на съдебния акт, които да са повлияли на изхода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/20: Autoridade Tributária e Aduaneira, Определение от 13 декември 2021 г.
Съвместима ли е португалската национална правна уредба, която предвижда по-високо данъчно облагане на капиталовите печалби от продажба на недвижими имоти за резиденти на трети държави в сравнение с резиденти на държава членка или ЕИП, с член 63 и член 65 ДФЕС?
Могат ли да бъдат обосновани разликите в данъчното третиране между резиденти и нерезиденти с оглед на императивни съображения от общ интерес или обективни различия в положението на данъкоплатците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/21: Autoridade Tributária e Aduaneira, Определение от 13 декември 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която системно облага нерезидентите с по-висока данъчна тежест при капиталовите печалби от продажба на недвижими имоти, с член 63 и член 65, параграф 1 от ДФЕС?
Може ли възможността нерезидентите да изберат данъчния режим на резидентите да оправдае различното данъчно третиране и да премахне дискриминационния характер на националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.