Полша
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Заключение от 6 март 2025 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/24: Adjak, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли разпоредбите от [Директива 2009/65], и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/23: Lexitor, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква ж) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че кредиторът не е изпълнил задължението си по тази разпоредба, ако вследствие на обявяването на част от разпоредбите на договора за потребителски кредит за неравноправни се окаже, че [ГПР], указан от кредитора при сключването на договора, е по-висок, отколкото когато неравноправната клауза се приеме за необвързваща?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква к) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се даде информация на потребителя за това колко често, в какви случаи и с какъв максимален процент може да се увеличават таксите във връзка с изпълнението на договора, дори ако потребителят не може да провери дали е налице даден случай, а таксата може съответно да бъде удвоена?
Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8, 9 и 47 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда само една санкция за нарушаване на информационното задължение на кредитора, независимо от тежестта на нарушението на това задължение и отражението му върху евентуалното решение на потребителя дали да сключи договора, която [санкция] се изразява в това, че кредитът става безлихвен и безплатен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Services de transport public), Заключение от 13 февруари 2025 г.
Трябва ли член 73 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчната основа по смисъла на тази разпоредба включва компенсация като описаната в заявлението за издаване на становище, която се изплаща на отделен субект (оператора) от единица на местното самоуправление за доставката на услуги за масов обществен транспорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/22: Przedsiębiorstwo A. (Délai de paiement de 120 jours fixé par le débiteur), Съдебно решение от 6 февруари 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че за изрично договаряне от предприятията на надвишаващ 60 дни срок за плащане може да става дума единствено при договори, чиито разпоредби не са определени само от едната от страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/23: Tusnia, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 2, точка 8 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат освен основната сума за изпълнение на характерната престация за дадено договорно отношение, водещо до доставка на стока или предоставяне на услуга, също и възстановяването на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на договора, за които длъжникът е поел договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/23: Getin Holding и др., Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган?
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49/ЕС, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/23: Myszak, Заключение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13], разглеждани в светлината на принципите на ефективност и на пропорционалност, както и с оглед на член 34, параграф 1, букви б) и ж) и член 70, параграфи 1 и 4 от [Директива 2014/59], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не разрешава да се уважи молба на потребител за допускане от съд по отношение на банка, спрямо която е започнало принудително преструктуриране, на привременна мярка (обезпечение на иск), изразяваща се в спиране за времетраенето на съдебното производство на изпълнението на задължението за погасяване на главницата и лихвата по месечните погасителни вноски по договор за кредит, който вероятно ще бъде обявен от съд за нищожен поради премахването от него на неравноправни договорни клаузи — само защото банката е в принудително преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.