Полша
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша
Дело C-19/20: Bank BPH, Съдебно решение от 29 април 2021 г.
Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 във връзка с член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […] да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да установи неравноправния характер (по смисъла на член 3, параграф 1 от [тази директива]) на съответната клауза в потребителски договор включително когато към датата на произнасянето на съда между страните има сключен анекс за изменение на текста на договора и с него клаузата е изменена така, че не е неравноправна, а установяването на неравноправност на клаузата в първоначалната ѝ редакция може да доведе до недействителност (нищожност или унищожаемост) на целия договор?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 и параграф 2, второ изречение и член 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза, отнасяща се до определяния от банката обменен курс на валутата, в която се индексира отпуснатият на потребителя кредит (както в случая в главното производство), тоест премахване на разпоредбата относно маржа на банката, който се определя едностранно по неясни правила от самата банка и е компонент на обменния курс, но запазване на еднозначно формулираната разпоредба относно осреднения курс на централната банка (Полската народна банка), което не създава необходимост от замяна на премахнатата част от клаузата с някаква правна разпоредба, а ще доведе до възстановяване на действителното равновесие между потребителя и продавача или доставчика, макар да изменя същината на разпоредба, която се отнася до изпълнението на задълженията на потребителя, по благоприятен за него начин?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дори когато националният законодател е предвидил мерки, които гарантират предотвратяване на употребата на неравноправни договорни клаузи като обсъжданите в главното производство, като е въвел правни разпоредби, които задължават банките конкретно да посочват начините и сроковете за определяне на обменния валутен курс, по който се изчисляват сумата на кредита и погасителните вноски (главница и лихви), както и правилата за преизчисляване към валутата на усвояване или връщане на кредита, общественият интерес не допуска да се установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза по описания във втория въпрос начин?
Трябва ли липсата на действие на договора по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 в резултат от премахването на неравноправните договорни клаузи по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от [посочената директива] да се разбира в смисъл, че това е санкция, която може да се осъществи като резултат от конститутивно решение на съда, постановено по изрично искане на потребителя, с последици от момента на сключването на договора, тоест ex tunc, а вземанията на потребителя и на продавача или доставчика за връщане на даденото стават изискуеми с влизането в сила на съдебното решение?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 30 март 2010 година (OB C 83, 2010 г., стр. 389) да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да информира потребителя, който е поискал обявяване на договора за недействителен във връзка с премахването на неравноправните клаузи, за правните последици от подобно решение на съда, в това число за възможните вземания на доставчика (банката) за връщане на даденото, включително за вземания, които не са предявени в конкретното производство или чието съществуване не е еднозначно установено, дори когато потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/19: Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny, Съдебно решение от 29 април 2021 г.
Трябва ли член 3 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторни превозни средства включва и положения, при които орган на местно самоуправление — окръг — придобива по силата на съдебен акт право на собственост върху превозно средство, което е негодно за движение, намира се в частен имот, а именно охраняем паркинг извън обществената пътна мрежа, и по решение на неговия собственик предстои да бъде унищожено?
Обратно, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че при тези обстоятелства органът на местно самоуправление в качеството на собственик на превозното средство няма задължение да сключи застраховка, без това да засяга отговорността на [гаранционния фонд] по отношение на трети увредени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/19: W. Ż. () и des affaires publiques de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], член 6, параграфи 1 и 3 [ДЕС] и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 [от Хартата] и с член 267 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Европейския съюз съдът в състав от един съдия, когато последният е назначен на съдийска длъжност в грубо нарушение на правната уредба на държавата членка относно назначаването на съдии, изразяващо се по-специално в назначаването на съответното лице на съдийска длъжност въпреки предходното обжалване пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) на решението на националния орган (KRS), съдържащо предложението за назначаването на лицето на съдийска длъжност, въпреки спирането на изпълнението на това решение в съответствие с националното право и въпреки че производството пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) не е приключило преди връчването на акта за назначаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/19: Prokurator Generalny (Chambre disciplinaire de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
4) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
5) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-935/19: Grupa Warzywna, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на данъчнозадълженото лице, което неправилно квалифицира освободена от ДДС сделка като подлежаща на облагане с този данък сделка, се налага санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС, поискан за възстановяване без основание, без да се вземе предвид естеството и тежестта на нередността, която опорочава данъчната декларация, липсата на данни, че тази грешка представлява измама, и липсата на загуба от приходи за държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/20: CEDC International/EUIPO, Определение от 23 март 2021 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за доказване на съществеността на поставените въпроси по отношение на единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Могат ли аргументи, свързани с тълкуването на правилата за определяне предмета на закрила на по-ранна национална марка и компетентността на органите на ЕС, да обосноват наличие на съществен въпрос за правото на ЕС?
Явява ли се оплакването за липса на достатъчна мотивировка достатъчно основание за допускане на обжалване предвид изискванията за същественост на въпроса по правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-895/19: A. (Exercice du droit à déduction), Съдебно решение от 18 март 2021 г.
Трябва ли член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, съгласно които упражняването на правото на приспадане на данъка по получени доставки в същия данъчен период, в който подлежи на отчитане дължимият данък за сделките, представляващи вътреобщностно придобиване на стоки, зависи от условието дължимият данък във връзка с тези сделки да е посочен в съответната справка-декларация за ДДС в определен преклузивен срок (в Полша — три месеца) от края на месеца, през който е възникнало задължението за плащане на данъка по отношение на придобитите стоки и услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-855/19: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Bydgoszczy (Acquisitions intracommunautaires de gazole), Заключение от 18 март 2021 г.
1) Допускат ли член 110 от [ДФЕС] и член 273 от [Директивата за ДДС] разпоредба като член 103, параграф 5a от [Закона за ДДС], която предвижда, че при вътреобщностно придобиване на моторни горива данъчнозадълженото лице е длъжно без поискване от страна на началника на митническата служба да начисли и заплати данъка по сметката на митницата, компетентна за събирането на акциза: a) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в определеното в съответното разрешение място за получаване на акцизни стоки — когато стоките са закупени при условията на вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона за акцизите от регистриран получател в режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство; б) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в данъчен склад от територията на друга държава членка; в) при преместване на стоките в рамките на територията на страната — когато стоките се преместват извън режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство?
2) Допуска ли член 69 от [Директивата за ДДС] разпоредба като член 103, параграф 5а от Закона за ДДС, която предвижда, че при вътреобщностно придобиване на моторни горива данъчнозадълженото лице е длъжно без поискване от страна на началника на митническата служба да начисли и заплати данъка по сметката на митницата, компетентна за събирането на акциза: a) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в определеното в съответното разрешение място за получаване на акцизни стоки — когато стоките са закупени при условията на вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона за акцизите от регистриран получател в режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство; б) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в данъчен склад от територията на друга държава членка; в) при преместване на стоките в рамките на територията на страната — когато стоките се преместват извън режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство, при възприето тълкуване, че упоменатите по-горе плащания на данъка не представляват междинни плащания на ДДС по смисъла на член 206 от [Директивата за ДДС]?
3) Трябва ли да се приеме, че неизвършеното в срок междинно плащане на ДДС по смисъла на член 206 от [Директивата за ДДС] загубва правното си битие с приключването на данъчния период, за който следва да се извърши?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/20: P. (Cartes de carburant), Съдебно решение от 18 март 2021 г.
Трябва ли член 203 от [Директива 2006/112] и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат прилагането на национална разпоредба като член 108, параграф 1 от [Закона за ДДС] по отношение на фактури с неправилно начислен ДДС, издадени от добросъвестно данъчнозадължено лице, ако:
– действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а произтичат от неправилно тълкуване на правните разпоредби, възприето от страните по сделката въз основа на застъпваното от данъчните органи тълкуване на тези разпоредби и обичайната практика в тази област към момента на извършването на сделката, съгласно които погрешно се е смятало, че издателят на фактурата извършва доставка на стоки, докато всъщност той доставя освободена от ДДС услуга за финансово посредничество, и
– получателят по фактурата с неправилно начисления ДДС би имал право да изиска да му се възстанови този ДДС и ако сделката правилно беше фактурирана от онова данъчнозадължено лице, което всъщност извършва за получателя доставка на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.