Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-137/09: Josemans, Заключение от 15 юли 2010 г.
1) Попада ли [мярка] като разглежданата в главното производство относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете изцяло или отчасти в приложното поле на [ДФЕС], и по-специално на свободното движение на стоки и/или предоставяне на услуги или на принципа на недопускане на дискриминация съгласно член [18 ДФЕС] във връзка с член [21 ДФЕС]?
2) Ако следва да се прилагат разпоредбите на [ДФЕС] относно свободното движение на стоки и/или свободното предоставяне на услуги, забраната на достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете представлява ли подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?
3) В случай че не се прилагат разпоредбите на Договора ЕО относно свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги, прилага ли се спрямо правната уредба относно достъпа на чуждестранни лица до кофишоповете предвидената в член 18 [ДФЕС], във връзка с член 21 [ДФЕС] забрана на дискриминация между гражданите на Съюза на основание гражданството им?
4) При утвърдителен отговор, обосновано ли е непрякото разграничаване в това отношение между местни и чуждестранни лица и представлява ли забраната в кофишоповете да бъдат допускани чуждестранни лица подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/09: Gaston Schul, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.
Трябва ли при последващо вземане под отчет по смисъла на член 220 от Митническия кодекс да се счита, че условието за изключване на вносните мита от митническата стойност, предвидено в член 33 [от посочения кодекс], е изпълнено, когато между продавача и купувача на съответните стоки е уговорено условие на доставка „delivered [duty] paid“ и тази уговорка е посочена в митническата декларация, дори когато при определяне на цената на сделката те неправилно са считали, че при вноса на стоките в Общността няма да се дължи никакво мито и поради това във фактурата, в декларацията или при подаването ѝ не е посочен никакъв размер на митата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/08: Portakabin, Съдебно решение от 8 юли 2010 г.
1) a) Ако оператор, който пуска на пазара различни стоки или услуги (наричан по-нататък „рекламодател“) използва възможността да регистрира при лицето, което стопанисва интернет търсачка, [ключова дума,] идентична с регистрирана от друг оператор марка (наричан по-нататък „притежател на марката“) за сходни стоки и услуги, като споменатата регистрирана ключова дума — без потребителят на търсачката да има възможност да разбере това — води до това, че интернет потребителят, който въведе тази дума, в списъка с резултати на лицето, което стопанисва търсачката, намира връзка към уебсайта на рекламодателя, представлява ли това използване на регистрираната марка от рекламодателя по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива [89/104]?
б) Има ли разлика в тази насока в зависимост от това дали връзката се съдържа:
– в общия списък с намерени странили или
– в съответно обозначен раздел за реклама?
в) Има ли разлика и в зависимост от това дали:
– рекламодателят предлага действително стоки и услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, още в текста на връзката, съдържащата се в уебстраницата на лицето, което стопанисва търсачката, или
– на друга уебстраница, към която може да бъде препратен интернет потребителят […], ако „кликне“ на връзката от страницата на лицето, което стопанисва търсачката („хипервръзка“), рекламодателят действително предлага стоки или услуги, идентични със стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
2) Ако и доколкото отговорът на първия въпрос трябва да бъде утвърдителен, могат ли разпоредбите на член 6 от Директива [89/104], и по-специално на параграф 1, букви б) и в) от него, да означават, че притежателят на марката не може да забрани използването, посочено в първия въпрос, и ако това е така — при какви обстоятелства?
3) Доколкото на първия въпрос следва да се даде утвърдителен отговор, при положение че предлагането от страна на рекламодателя, посочен в първия въпрос, буква а), се отнася за стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя на малката, посочена в първия въпрос, или с негово съгласие, член 7 от Директива [89/104] намира ли приложение?
4) Отговорите на предходните въпроси отнасят ли се и за ключовите думи, посочени в първия въпрос, които са регистрирани от рекламодателя, след като умишлено марката е регистрирана с малки грешки, така че потребителите, които използват интернет, ще могат да търсят по-ефикасно и след като на уебсайта на рекламодателя марката е възпроизведена правилно?
5) Ако и доколкото отговорът на поставените по-горе въпроси показва, че изобщо не е налице използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [89/104], могат ли по отношение на използването [на ключови думи] като разглежданите в настоящия спор, на основание член 5, параграф 5 от споменатата директива в съответствие с приложимите в държавите членки разпоредби относно защитата срещу използването на знак за цели, различни от отличаването на стоки или услуги, държавите членки просто да предоставят закрила срещу използването без основателна причина на такъв знак, когато съгласно преценката на съдебните органи в тези държави членки неоснователно се извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или същите се увреждат, или националните съдилища трябва да прилагат ограниченията на общностното право, преценени при отчитане на отговорите на предходните въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/07: Pehlivan, Заключение от 8 юли 2010 г.
1а Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от [Решение № 1/80] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага, ако даден член на семейство на турски работник действително е живял с него в продължение на три години, без правото на пребиваване на този член на семейството да е оспорено през тези три години от компетентните национални органи?
1б Недопустима ли е съгласно член 7, първа алинея, първо тире от [Решение № 1/80] възможността през тези три години дадена държава членка да реши, че ако даден член на семейството, който е бил приет на нейната територия, сключи брак, той не може да черпи права от тази разпоредба, дори ако същият продължава да живее при турския работник?
2. Недопустимо ли е съгласно член 7, първа алинея, първо тире или съгласно друга разпоредба и/или принцип на европейското право след изтичането на периода от три години компетентните национални органи да оспорят с обратна сила правото на пребиваване на съответния чужд гражданин въз основа на националните разпоредби, които определят дали това лице е член на семейството и/или дали пребивава законно през тези три години?
3а Релевантно ли е за отговорите на горните въпроси обстоятелството, че чуждестранен гражданин съзнателно или несъзнателно укрива сведения, които съгласно националното законодателство са от значение за правото му на пребиваване
Ако отговорът на този въпрос е положителен, в какъв смисъл?
3б От значение ли е в това отношение дали посочените сведения са станали известни през посочения период от три години или едва след като той е изтекъл, като се има предвид, че след като посочените сведения са станали известни, компетентните национални органи вероятно трябва да предприемат (по-задълбочено) разследване, преди да приемат решение
Ако отговорът на този въпрос е положителен, в какъв смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/08: Monsanto Technology, Съдебно решение от 6 юли 2010 г.
Трябва ли член 9 от Директива 98/44/EО да се тълкува в смисъл, че предоставя закрила на патентните права при обстоятелства като тези в спора по главното производство, когато патентованият продукт се съдържа в соево брашно, където не изпълнява функцията, за която е патентован, но я е изпълнявал по-рано в соевото растение, от което е произведено след преработка това брашно, или когато той би могъл евентуално да изпълнява отново тази функция, след като е бил извлечен от брашното и впоследствие въведен в клетка на жив организъм?
Хармонизира ли член 9 от Директива 98/44/EО изчерпателно предоставяната от него закрила така, че възпрепятства предоставянето от национално законодателство на абсолютна закрила на патентования продукт като такъв, независимо от това дали той изпълнява своята функция в съдържащия го материал?
Не допуска ли член 9 от Директива 98/44/EО притежателят на патент, издаден преди приемането на тази Директива, да се позовава на абсолютната закрила на патентования продукт, предоставена му от приложимото тогава национално законодателство?
Имат ли членове 27 и 30 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) влияние върху тълкуването, дадено на член 9 от Директива 98/44/EО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/08: Ladbrokes Betting & Gaming и Ladbrokes International, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.
1) Може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която има за цел да овладее пристрастеността към хазартни игри, както и да се бори с измамите, и която действително допринася за постигането на тези цели, да се разглежда като ограничаваща свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако притежателят или притежателите на изключително разрешение са оправомощени да правят предлагането на услугите си на пазара привлекателно, като въвеждат нови хазартни игри и като използват реклама
Запитващата юрисдикция следва ли да провери дали незаконните дейности, свързани с игрите, могат да представляват проблем в съответната държава членка, който би могъл да се отстрани с разрастването на разрешените и регламентирани дейности, и дали това разрастване не е в такъв мащаб, че да го направи несъвместимо с целта да се овладее посочената пристрастеност?
2) С оглед на прилагането на съвместима с член 49 ЕО правна уредба на държава членка относно хазартните игри националният съд трябва ли да проверява във всеки конкретен случай дали мярката за изпълнение, която има за цел да осигури спазването на тази правна уредба, може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и дали съответства на принципа на пропорционалност, доколкото тази мярка е необходим елемент, за да се осигури полезното действие на посочената правна уредба, и не съдържа никакво допълнително ограничение по отношение на ограничението, което следва от същата правна уредба
Оказва ли въздействие върху разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, обстоятелството, че посочената мярка за изпълнение е приета вследствие на намесата на публичните органи, насочена към гарантиране на спазването на националната правна уредба, или на искане на частноправен субект в рамките на гражданско производство с оглед защита на правата, които той черпи от същата правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която за организирането и рекламирането на хазартни игри прилага режим на изключителни права в полза само на един оператор и забранява на всеки друг оператор, включително и установен в друга държава членка, да предлага по интернет на територията на първата държава членка обхванати от посочения режим услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/08: Sporting Exchange, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.
Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата в тази държава членка затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по интернет — да ги предоставя по интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко дела, свързани с концесии, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартните игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящ и пропорционален начин на проявление на императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/08: Modehuis A. Zwijnenburg, Съдебно решение от 20 май 2010 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 […] да се тълкува в смисъл, че по-благоприятното данъчно третиране съгласно директивата може да бъде отказано на данъчнозадълженото лице, ако съвкупност от правни сделки е насочена към избягване на облагането с данък, различен от данъците, за които се отнася предвиденото в тази директива по-благоприятно данъчно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/08: TNT Express Nederland, Съдебно решение от 4 май 2010 г.
Трябва ли член 71, параграф 2, буква б), втора алинея от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че:
a) режимът на признаване и изпълнение по Регламент № 44/2001 отстъпва на този по специалната конвенция само ако режимът по специалната конвенция предвижда да бъде прилаган изключително, или че
б) ако едновременно са приложими условията за признаване и изпълнение, предвидени в специалната конвенция и в Регламент № 44/2001, трябва да се прилагат винаги условията на специалната конвенция, а тези на Регламент № 44/2001 да не се прилагат, дори ако специалната конвенция не предвижда, че има изключително действие по отношение на други международни правила за признаване и изпълнение?
Компетентен ли е Съдът с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения в посочения в първия въпрос случай на стълкновение на норми, да тълкува — по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин — [CMR], когато се касае за областта, уредена от член 31 от тази конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.