Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-461/08: Don Bosco Onroerend Goed, Съдебно решение от 19 ноември 2009 г.
Следва ли член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че е освободена или не от ДДС доставката на поземлен имот, в който се намира сграда, която трябва да бъде разрушена, за да се извърши по местонахождението ѝ ново строителство, и чието разрушаване вече е започнало преди тази доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/08: Gielen, Заключение от 27 октомври 2009 г.
Трябва ли член 43 EО да се тълкува в смисъл, че този член допуска прилагането на разпоредба от данъчното законодателство на държава членка по отношение на печалбата, реализирана от гражданин на друга държава членка (чуждестранно данъчнозадължено лице) от част от негово предприятие в първата държава членка, когато тази разпоредба, тълкувана по определен начин, действително прави разграничение между местни и чуждестранни данъчнозадължени лица, противоречащо само по себе си на член 43 ЕО, като обаче съответното чуждестранно данъчнозадължено лице е имало възможността да избере да бъде третирано като местно данъчнозадължено лице, от която възможност то не се е възползвало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/08: Makro Zelfbedieningsgroothandel и др., Съдебно решение от 15 октомври 2009 г.
Когато стоките, носещи дадена марка, първо са пуснати на пазара в ЕИП от оператор, различен от притежателя на марката и без неговото изрично съгласие, трябва ли с оглед да се прецени дали е налице (мълчаливо) съгласие на притежателя на марката по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 89/104 да се приложат същите критерии като тези, които са определени за случая, при който тези стоки преди това са пуснати на пазара извън ЕИП от притежателя на марката или с негово съгласие?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какви критерии — евентуално заимствани (по-конкретно) от Решение от 22 юни 1994 г. по дело IHT Internationale Heiztechnik и Danzinger (C-9/93) — трябва да се приложат в първия случай, за да може да се прецени дали е налице (мълчаливо) съгласие на притежателя на марката по смисъла на Първа директива относно марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/08: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 15 октомври 2009 г.
Спазени ли са изискванията на Директива 85/337/ЕИО относно определянето на прагове и критерии за оценка на въздействието върху околната среда при проекти от класовете, изброени в приложение II?
Достатъчно ли е транспонирана в националното право процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по отношение на всички проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/08: ICF, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
Трябва ли член 4, параграф 4 от Конвенцията […] да се тълкува в смисъл, че той се отнася само до чартирането за еднократен превоз и че другите видове чартиране не попадат в обхвата на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] трябва ли член 4, параграф 4 от Конвенцията […] да се тълкува в смисъл, че доколкото другите видове чартиране се отнасят също до превоза на товари, разглежданият договор, който е свързан с този превоз, попада в приложното поле на тази разпоредба и че за останалата част от договора приложимото право се определя съгласно член 4, параграф 2 от Конвенцията […]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос] въз основа на коя от двете посочени правни системи трябва да се прецени възражението за изтекла погасителна давност, повдигнато във връзка с направеното въз основа на договора искане?
Ако основната част от договора се отнася до превоза на товари, трябва ли да не се взема предвид посоченото във [втория въпрос] обособяване и трябва ли приложимото право за всички части от договора да се определя съгласно член 4, параграф 4 от Конвенцията […]?
Трябва ли изключението, предвидено в член 4, параграф 5, второ изречение от Конвенцията […], да се тълкува в смисъл, че съдържащите се в член 4, параграфи 2[—]4 от Конвенцията презумпции не се вземат предвид само ако от всички обстоятелства е видно, че посочените в тези разпоредби критерии за привързване нямат истинска стойност на привързване, или не трябва да се вземат предвид и когато от обстоятелствата е видно, че е налице по-тясно привързване към друга държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/08: Dominic Wolzenburg, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
1) Следва ли под лица, които по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] се намират в изпълняващата държава членка или пребивават там, да се разбират лицата, които са граждани не на изпълняващата, а на друга държава членка и законно пребивават в изпълняващата държава членка на основание член 18, параграф 1 ЕО, независимо от продължителността на законното им пребиваване?
2) a)
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли посочените в първия въпрос понятия да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до лицата, които са граждани не на изпълняващата, а на друга държава членка и преди задържането им на основание на европейска заповед за арест поне известно време са пребивавали законно в изпълняващата държава членка на основание на член 18, параграф 1 ЕО?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: какви условия може да се поставят във връзка с продължителността на законното пребиваване?
3) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: може ли освен изискване за продължителност на законното пребиваване изпълняващата държава членка да постави и допълнителни административни изисквания, например изискване за притежаване на безсрочно разрешение за пребиваване?
4) Попада ли в материалното приложно поле на Договора за ЕО националната мярка, която определя условията, при които съдебният орган на изпълняващата държава членка може да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода?
5) Предвид обстоятелството, че:
— съдържащите се в член 6, параграфи 2 и 5 от OLW разпоредби предвиждат еднакво третиране на нидерландските граждани и на лицата, които не са нидерландски граждани, но имат безсрочно разрешение за пребиваване на нидерландска територия,
и че
— посочените разпоредби изискват да се откаже предаване на тези категории лица, когато европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда,
представляват ли разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 5 от OLW забранена от член 12 ЕО дискриминация, доколкото еднаквото третиране не обхваща гражданите на други държави членки с право на пребиваване по член 18, параграф 1 ЕО, които няма да загубят това право на пребиваване в резултат от наложеното с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, но които не разполагат с безсрочно разрешение за пребиваване в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/07: Woningstichting Sint Servatius, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО фактът, че дадена държава членка изисква от организация като Servatius, която е одобрена по смисъла на член 70, параграф 1 от Закона за жилищното настаняване като организация, извършваща дейност в областта на жилищното настаняване, да получи предварително разрешение, за да осъществява инвестиции в областта на строителството в друга държава членка, и ако да, може ли такова ограничение да бъде обосновано с мотиви, свързани с интересите в областта на жилищната политика на съответната държава членка, както и с финансирането на такава политика, на основание на изрично разрешена в член 58 ЕО дерогация или на императивно съображение от обществен интерес, признато в практиката на Съда, и представлява ли подобно ограничение необходима и пропорционална мярка с оглед на осъществяване на преследваната цел?
Не е необходимо да се отговаря на поставените от запитващата юрисдикция четвърти, пети и шести въпрос, отнасящи се до тълкуването на член 86, параграф 2 ЕО, тъй като тази разпоредба не намира приложение към положение като това по главното производство.
Седмият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, е недопустим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/07: Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, Съдебно решение от 17 септември 2009 г.
Притежава ли жалбоподателят правен интерес да обжалва решението на Комисията, въпреки че не отговаря на условията за ползване от данъчния режим CFA?
Явява ли се жалбоподателят лично засегнат от спорното решение на Комисията, така че да има процесуална легитимация да го обжалва?
Допуска ли се прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като се отказва преходен режим на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата, в сравнение с операторите, които вече са се ползвали от режима CFA?
Допустимо ли е с диспозитива на съдебното решение да се предоставят права на всички оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA към определена дата (шесто основание — неразгледано по същество)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/06: Sahin, Съдебно решение от 17 септември 2009 г.
1) a)
В светлината на точки 81 и 84 от Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301) трябва ли член 13 от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че чужденец, турски гражданин, може да се позовава на тази разпоредба, ако е спазил правилата, приложими в областта на първо приемане и на пребиваване на територията, и в периода от 14 декември 2000 г. до 2 октомври 2002 г. е упражнявал законно професионална дейност в рамките на трудов договор с различни работодатели, но не е поискал в срок продължаването на валидността на своето разрешение за пребиваване, поради което към момента на изтичането на срока на това разрешение и на подаването на молбата за продължаване на същото той повече не е бил законно пребиваващ според националното право и още по-малко е имал разрешение да упражнява дейност срещу заплащане в тази държава?
б) Различен ли е отговорът на първия въпрос, буква а), ако подадената от чужденеца молба след изтичане на срока, но в рамките на шестте месеца от изтичането на срока на валидност на това разрешение за работа, макар по националното право да се счита като молба за предоставяне на първо разрешение за пребиваване, е разгледана с оглед на условията за разрешаване на продължаване на пребиваването и чужденецът може да чака на територията на страната да бъде взето решение по тази молба?
2) a)
Трябва ли терминът „ограничение“ по член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че той обхваща задължението за плащане на фискални такси в рамките на разглеждане на молба за продължаване на срока на валидност на разрешение за пребиваване, наложено на турски гражданин, който попада в приложното поле на Решение № 1/80, като при липсата на такова плащане неговата молба няма да бъде разгледана в съответствие с член 24, параграф 2 от Vw 2000?
б) Различен ли е отговорът на втория въпрос, буква а) ако размерът на фискалните такси не надхвърля разходите за разглеждането на молбата?
3) Трябва ли член 13 от Решение № 1/80, който има за цел по-конкретно изпълнението на Допълнителния протокол към [Споразумението за асоцииране], във връзка с член 59 от този протокол да се тълкува в смисъл, че размерът на фискалните такси (възлизащи по това време за чужденеца на 169 EUR), наложени на турските граждани, които попадат в приложното поле на Решение № 1/80, в рамките на разглеждането на молба за предоставяне на разрешение за пребиваване или за продължаването на същото, не може да надвишава размера на фискалните такси (30 EUR), който може да бъде поискан от гражданите на Европейската общност в рамките на разглеждането на молба за проверка с оглед на общностното право и за издаване на свързаните с нея документи за пребиваване (вж. член 9, параграф 1 от Директива [68/360], както и член 25, параграф 2 от Директива [2004/38])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.