всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-313/25: Adrar, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Изпълнение на влязло в сила решение за връщане — Член 5 — Принцип на забрана за връщане — Висши интереси на детето — Семеен живот — Член 15 — Задържане с цел извеждане — Контрол за спазването на условията за законност — Задължение на националния съд да следи за спазването на принципа на забрана за връщане и зачитането на другите интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115 — Служебна проверка — Членове 6 и 7, член 19, параграф 2, член 24, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ По дело C‑313/25 PPU [Adrar] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 6 май 2025 г., в рамките на производство по дело GB срещу Minister van Asiel en Migratie, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: D. Spielmann, секретар: A. Lamote, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2025 г., като има предвид ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/24: Hakamp, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Кои обстоятелства или видове обстоятелства са подходящи, за да се прецени в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 дали лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, ако е установено, че това лице осъществява дейността си там през 22 % от работното си време
Необходимо ли е за тази цел: i) обстоятелство, което има пряка връзка с осъществяването на дейността, ii) обстоятелство, което указва мястото на осъществяване на дейността, и iii) от обстоятелството да могат да се направят изводи в количествено изражение относно дела от дейността в държавата членка на пребиваване спрямо общата дейност на съответното лице?
2) С оглед на отговора на първия въпрос може или трябва ли при тази преценка да се вземе предвид: i) мястото на пребиваване на работника, ii) мястото на регистрация на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, на който работникът осъществява дейността си, iii) седалището на собственика и оператора на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, iv) мястото, на което корабът е плавал в други периоди, през които работникът не е работил на него и през които все още не е бил нает от работодателя, v) седалището на работодателя, и vi) мястото, на което работникът се качва на борда на кораба и слиза от него?
3) За какъв период трябва да се преценява дали даден работник осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване?
4) Разполага ли компетентната институция на държава членка, когато определя приложимото законодателство, със свобода на преценка по отношение на израза „значителна част от дейността си“ в член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004, която по принцип трябва да бъде зачитана от съдилищата, и ако това е така, какъв е обхватът на тази свобода на преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-662/23: Zimir, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

1) а)
Може ли решаващият орган да упражни правомощието си за удължаване на шестмесечния срок за вземане на решение в случай на голям брой молби за международна закрила, подадени едновременно по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32], когато увеличението на този голям брой молби за международна закрила настъпва постепенно през определен период и вследствие на това на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца
Как следва да се тълкува думата „едновременно“ в този контекст?
б) Въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали е налице „голям брой“ молби за международна закрила по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32]?
2) Има ли ограничение относно периода, през който трябва да настъпи увеличение на броя на молбите за международна закрила, за да може още да попада в обхвата на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32]
Ако има, колко дълъг може да е този период?
3) При преценката дали на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32], може ли — включително с оглед на член 4, параграф 1 от тази директива — да се вземат предвид и обстоятелства, които не са свързани с увеличаването на броя на молбите за международна закрила, като обстоятелството, че решаващият орган има да се справя с изостанали преписки, натрупани още отпреди увеличаването на броя на молбите за международна закрила, или с липса на кадрови капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Заключение от 27 март 2025 г.

Въпрос 1 (място на събитието — „Handlungsort“)
a) Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Irеland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 1а) (и/или 1б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Въпрос 2 (място на настъпване на вредата — „Erfolgsort“)
a) Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения и дигитални in app продукти чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Ireland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 2а) (и/или 2б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/23: Alsen, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква е) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, на основание на която предоставянето на освобождаване от акциз на газьол, доставен, за да бъде използван като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища на Съюза, се отказва с мотива, че този газьол не е фискално маркиран в съответствие с изискванията на правото на Съюза, като се има предвид, че от една страна, е установено, че този газьол се използва за посочената цел, а от друга страна, липсват данни, които могат да породят съмнения за измама, злоупотреба или избягване на данъци?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/23: Nouryon Performance Formulations/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.

Допустимо ли е юридическо лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, но е станало нов регистрант на веществото след постановяване на обжалваното съдебно решение, да подаде жалба пред Съда на Европейския съюз като правоприемник на първоначалния жалбоподател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/23: Athenian Brewery и Heineken, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.

Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по местоживеенето на дружеството майка да вземе предвид, в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/24: Kaduna, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка?
От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата?
Трябва ли член 1 от Решение за изпълнение 2023/2409 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удължаване на срока на временната закрила се отнася и до категория граждани на трети страни, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от Решение за изпълнение 2022/382 вече са включени от държава членка в обхвата на Директива 2001/55, дори ако впоследствие тази държава членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети страни?
Трябва ли член 4 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка се е възползвала от предоставената с член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави предвидената в посочената директива временна закрила и на други категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативната група“), временната закрила на факултативната група продължава не само в случай на автоматично продължаване по член 4, параграф 1 за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване по член 4, параграф 2 за посочения в тази разпоредба срок?
От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за удължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно член 4, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234170 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form