Нидерландия

Дело C-71/85: Нидерландия/Federatie Nederlandse Vakbeweging, Съдебно решение от 4 декември 1986 г.

1. От 23 декември 1984 г. член 4 от Директива 79/7/ЕИО има ли директен ефект и означава ли това, че от тази дата член 13, параграф 1, буква l) от Wet Werkloosheidsvoorziening става неприложим и че жените, изключени по силата на тази разпоредба, придобиват право на обезщетение от същата дата?
2. В това отношение има ли значение дали, освен възможността просто да се отмени посочената в първия въпрос разпоредба, държавата е имала алтернативни възможности за изпълнение на директивата
Например, при отмяна на посочената разпоредба и с цел финансиране на допълнителните разходи, би могла да направи по-строги условията за придобиване на право на обезщетение и да го ограничи до безработни лица под 35 години.
3. Има ли значение в това отношение, че е необходимо преходно положение поради отмяната на тази разпоредба и че трябва да се направи избор между алтернативни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-80/85: Nederlandse Bakkerij Stichting/Edah, Съдебно решение от 13 ноември 1986 г.

Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби, които предвиждат минимална продажна цена с определена стойност за произведения в страната хляб и установяват, в случай на вносен хляб, разпределителна надбавка, която да се добави към покупната цена и която е равна на разходите за дистрибуция на добре организирани и ефективно управлявани дистрибутори, представляват мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, когато тази разпределителна надбавка е задължителна дори когато получената продажна цена е по-висока от минималната цена, приложима за произведения в страната хляб?
Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че такива разпоредби не представляват количествено ограничение върху вноса, когато разпределителната надбавка за продажбата на вносен хляб е същата като тази, взета предвид при определянето на минималната цена за произведения в страната хляб и не е задължителна за вносен хляб, продаван на или над тази минимална цена?
Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не се изключва такива разпоредби да позволяват продажната цена за вносен хляб, получена в резултат на прилагането на разпределителната надбавка, да бъде в определени случаи по-ниска от минималната цена, определена за произведения в страната хляб?
Прилага ли се член 7 от Договора за ЕИО или общият принцип на недискриминация в правото на Общността към разлика в третирането, която се състои в това, че съгласно национални разпоредби, които предвиждат минимална продажна цена с определена стойност за произведения в страната хляб и установяват разпределителна надбавка за вносен хляб, продажната цена на вносния хляб може в определени случаи да бъде по-ниска от минималната цена, определена за произведения в страната хляб?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mischo

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-300/84: Van Roosmalen/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Съдебно решение от 23 октомври 1986 г.

Следва ли член 52 или 53 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност или която и да е друга разпоредба на правото на Общността да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с тях приемането от държава членка на законодателство, което inter alia предоставя на нейните граждани възможност да се осигуряват доброволно срещу финансовите последици от неработоспособност, възникнала в хода на заетост в развиваща се страна извън територията на Общността, ако такова законодателство съдържа, за целите на проверката, допълнително условие за придобиване на право на обезщетения, според което съответното лице трябва, след настъпването на осигурения социален риск, да е пребивавало или пребивава непрекъснато в продължение на 52 седмици само на територията на тази държава членка, като пребиваването или престоят на територията на друга държава членка след настъпването на осигурения социален риск не се приравнява на пребиваване или престой в първата държава членка?
Могат ли критериите, посочени в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, включително тези, посочени в приложение I към него, да се прилагат и за определяне дали лице по смисъла на член 1, буква а), подточка iv) „извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице“ по схема за социално осигуряване за пребиваващи лица, или тази фраза има друго, самостоятелно значение и ако да — какво?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, и лице, което по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи може да придобие право на обезщетения въз основа на доходи от труд, различни от доходи от наемане на работа или от професия или търговия, упражнявана като самостоятелно заето лице по смисъла на националното законодателство?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, или фразата „извършва дейност като ... самостоятелно заето лице“ в член 1, буква а), подточка iv), и лице, което може да бъде доброволно осигурено, независимо дали непрекъснато или не, по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи, които упражняват дейност, дори ако това лице не може да бъде считано за наето или самостоятелно заето лице по смисъла на съответното национално законодателство, но се ползва по силата на такова доброволно осигуряване със същата степен на защита като „истинско“ наето или самостоятелно заето лице?
Следва ли законодателство, което по обхват се прилага за територии извън територията на Общността, да се счита за „законодателство“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, означава ли това, че наето или самостоятелно заето лице, което е било изцяло подчинено на това законодателство във връзка с дейности, извършвани извън територията на Общността, може да претендира защитата, предоставена от Регламент № 1408/71?
Ако въз основа на разпоредба на националното законодателство се отказва предоставяне на обезщетения на лице на основание, че не е било неработоспособно в съответната държава членка за непрекъснат период от 52 седмици, означава ли това, че обезщетенията не са предоставени поради мястото на пребиваване по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1390/81?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос, ако фразата „неработоспособно в съответната държава членка“ се тълкува в смисъл, че съответното лице трябва да е имало място на пребиваване в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Darmon

Дело C-30/85: Teuling/Bedrijfsvereniging voor de Chemische Industrie, Заключение от 7 октомври 1986 г.

1. Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година система за отпускане на обезщетения при неработоспособност, при която размерът на обезщетението се определя отчасти въз основа на семейното положение и доходите от или във връзка с работата на съпруга/съпругата, или от наличието на дете на издръжка?
2(a). Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от посочената в въпрос 1 директива Закона от 29 декември 1982 г. (Staatsblad 737), с който се премахва гаранцията за всички лица, обхванати от схемата по Закона за застраховане срещу неработоспособност, за (нетни) обезщетения най-малко равни на (нетната) законова минимална работна заплата, с изключение на лицата, които отговарят на условията на член 10, параграф 4 от Общия закон?
2(b). С оглед на срока, посочен в член 8 от директивата, и разпоредбите на член 5 от нея и член 5 от Договора за ЕИО, има ли значение за отговора на въпрос 2(a), че посоченият закон е приет на 29 декември 1982 г. и е влязъл в сила частично на 1 януари 1983 г., като се предвижда материалните му последици да настъпят поетапно както преди, така и след изтичането на посочения срок?
3. От значение ли са разпоредбите на Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година и по отношение на отговорите на предходните въпроси?
4. Ако на въпрос 1 или на въпрос 2(a), или и на двата, се отговори отрицателно, означава ли несъвместимостта на посочените в тях разпоредби с релевантната разпоредба на правото на Общността, че последната може да бъде позовавана пряко от заинтересованите лица срещу националните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Mancini

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-80/85: Nederlandse Bakkerij Stichting/Edah, Заключение от 24 септември 1986 г.

1) Являва ли се разпоредба относно цените, която съгласно законодателството на държава членка се прилага за продажбите на потребителите от търговци на дребно, установени в тази държава, несъвместима със забраната за мерки с равностоен на количествените ограничения ефект, предвидена в член 30 от Договора за ЕИО, когато за вносните продукти тази разпоредба изисква към покупната цена да се добави фиксирана надбавка в определена парична сума, която представлява относително малка част от крайната продажна цена на дребно, докато за вътрешните продукти е определена минимална цена, фиксирана от държавата членка?
2) Являва ли се разпоредба на законодателството на държава членка, която предвижда надбавка, представляваща относително малка част от крайната продажна цена на дребно, несъвместима със забраната за мерки с равностоен на количествените ограничения ефект, предвидена в член 30 от Договора за ЕИО, доколкото тази разпоредба се прилага за вносни продукти, продавани на потребителя от търговец на дребно в съответната държава членка на цена, по-ниска от минималната цена, определена за този продукт от тази държава, ако национален продукт не може да бъде продаван при такива условия при никакви обстоятелства?
3) Являва ли се разпоредба на законодателството на държава членка, която забранява на търговец на дребно, установен в тази държава, да продава определен продукт на потребител под определена минимална цена, несъвместима със забраната за дискриминация на основание националност, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, когато тази забрана се прилага (при всички обстоятелства) за националния продукт, но не и за вносния продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Mischo

Господстващо положение | Конкуренция

Дело C-5/85: AKZO Chemie/Комисия, Съдебно решение от 23 септември 1986 г.

Съдържа ли оспорваното решение достатъчно мотиви съгласно изискванията за мотивиране на актовете на институциите на Европейския съюз?
Законно ли е при приемането на решение за разпореждане на проверка по член 14, параграф 3 от Регламент № 17/62 да се проведе неформална консултация с компетентните национални органи, включително по телефон и без съставяне на протокол?
Съвместимо ли е решението за разпореждане на проверка с основните права по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, при положение че са спазени процедурните гаранции по член 14, параграф 3 от Регламент № 17/62?
Съвместимо ли е делегирането на правомощия за приемане на решения за разпореждане на проверки по член 14, параграф 3 от Регламент № 17/62 с принципа на колегиална отговорност на Комисията и изискванията за правна сигурност и прозрачност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Съд, Съд - пети състав

Дело C-60/85: Luijten/Raad van Arbeid, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Когато законодателството на дадена държава членка е определено като приложимо към самостоятелно заето лице съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, означава ли това, че самостоятелно заетото лице не може едновременно да се счита, въз основа единствено на националното право на друга държава членка, за осигурено по законодателството на тази друга държава членка относно семейните надбавки, така че действието на правото на Общността го лишава или лишава неговия съпруг/съпруга от семейни надбавки, на които той или тя има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sir Gordon Slynn

Свобода на установяване | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги |

Дело C-79/85: Segers/Bedrijfsvereniging voor Bank- en Verzekeringswezen, Groothandel en Vrije Beroepen, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Трябва ли принципите на свободата на установяване в рамките на ЕИО и свободата на предоставяне на услуги в рамките на ЕИО – по-специално последното изречение на член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕИО и последното изречение на член 60 във връзка с член 66 от този договор – да се тълкуват в смисъл, че при определяне на задължението за осигуряване по нидерландското законодателство за социално осигуряване нидерландските съдилища не могат да правят разлика между директор/основен акционер на частно дружество, учредено по нидерландското право, и директор/основен акционер на частно дружество, учредено по правото на друга държава членка, дори ако чуждестранното дружество явно не извършва никаква действителна стопанска дейност в другата съответна държава членка, а извършва дейност само в Нидерландия?
Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, забранява ли правото на Общността в областта на социалното осигуряване (по-специално член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71) или някоя друга разпоредба на правото на Общността подобно разграничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Darmon