Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/20: Jumbocarry Trading, Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Прилагат ли се член 103, параграф 3, буква б) и член 124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза за митническо задължение, което е възникнало преди 1 май 2016 г. и чийто давностен срок все още не е изтекъл към тази дата?
2) При положителен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания прилагането на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата за признаването, както и с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка
2) Следва ли член 40 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директива за признаването да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Effets d’une décision d’éloignement), Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директивата за пребиваването] да се тълкува в смисъл, че издадено съгласно тази разпоредба решение за експулсиране на гражданин на Съюза от територията на приемащата държава членка е изпълнено и не поражда повече правни последици, веднага след като гражданинът на Съюза напусне доброволно в определения за това срок територията на приемащата държава членка и това може да бъде доказано?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: има ли гражданинът на Съюза при незабавно връщане в приемащата държава членка правото на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 1 от [Директивата за пребиваването], или приемащата държава членка може да издаде ново решение за експулсиране, за да му попречи да влезе в кратък период от време в приемащата държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли в този случай гражданинът на Съюза да остане извън приемащата държава членка за определен период от време и колко дълъг е този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-922/19: Stichting Waternet, Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
Следва ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се тълкуват в смисъл, че е налице непоръчана доставка на питейна вода по смисъла на тези разпоредби, когато търговската практика на водоснабдителното предприятие е следната:
i) по силата на закона водоснабдителното предприятие а) има изключително право и задължение да доставя вода чрез тръби в определената му водоснабдителна зона, както и б) е длъжен да предложи на поискалите това лица свързване с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода, от една страна, и доставката на вода, от друга страна;
ii) водоснабдителното предприятие запазва връзката на жилището на потребителя с обществената водоснабдителна мрежа, която е съществувала преди нанасянето на потребителя в жилището, поради което тръбите в жилището на потребителя са под налягане и потребителят може чрез съзнателно действие, състоящо се в завъртане на крана на чешма или аналогично на него действие, по свое усмотрение да черпи вода, дори и след като е изразил намерението си да не сключва договор за доставка на вода, и
iii) водоснабдителното предприятие фактурира разходите, доколкото със съзнателно действие потребителят действително е черпил вода, като прилаганите цени са покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни, което се контролира от публичните органи?
Допускат ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се приеме, че между водоснабдителното предприятие и потребителя е сключен договор за водоснабдяване, когато i) потребителят знае — както и средният потребител в Нидерландия — че доставката на вода не е безплатна, ii) при все това потребителят ползва обичайно водата за дълъг период от време, iii) потребителят продължава да ползва вода и след като е получил от водоснабдителното предприятие приветствено писмо за добре дошъл, както и след това сметки и покани за доброволно изпълнение, и iv) потребителят изразява действителното си намерение да сключи договор с водоснабдителното предприятие след постановяване на съдебно разрешение за прекратяване на връзката на жилището с водоснабдителната мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/19: De Ruiter, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Трябва ли член 97, параграф 1, първа алинея и член 99, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1306/2013, както и член 73, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 да се тълкуват в смисъл, че намаленията на преките плащания поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие трябва да се изчисляват въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е констатирано такова неспазване, или въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е настъпило подобно неспазване, и ако Съдът приеме първото от тези тълкувания, валидни ли са тогава последните две разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/20: Openbaar Ministerie (Indépendance de l’autorité judiciaire d’émission), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, когато след издаването ѝ националните правни разпоредби на издаващата държава членка са изменени така, че съдът вече не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита поради липса на независимост?
Достатъчно ли е установяването на системни и общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, за да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, без да се разглежда личното положение на издирваното лице?
Може ли изпълняващият съдебен орган да презумира, че съществуват сериозни и потвърдени основания за реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес само въз основа на системни и общи недостатъци, без конкретна и точна преценка на обстоятелствата по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/19: Vereniging van Effectenbezitters, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) a) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че непосредственото настъпване на изцяло имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но невярна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?
б) При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те
Достатъчни ли са посочените в точка 4.2.2 допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища?
2) Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за предявен съгласно член 3:305a от BW иск на асоциация, чиято цел по силата на собственото ѝ право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.