Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-414/93: Teirlinck/Minister van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета от 27 април 1989 година относно структурни подобрения във вътрешния воден транспорт да се тълкува в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на вътрешноводно плавателно средство, за което се прилага този регламент, не може да бъде отказано, доколкото не е достигнат лимитът на общо наличното финансиране за координираните схеми за бракуване?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 5, параграф 1 от Регламент № 1101/89 да се тълкува в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на тласкач не може да бъде отказано, доколкото не е достигнат лимитът на общите финансови ресурси, с които разполагат фондовете по общата сметка за сухотоварни кораби и тласкачи, предвидена в член 3, параграф 3 от този регламент?
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1102/89 във връзка с разпоредбите на член 8 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на тласкач трябва да бъде отказано, ако необходимите финансови ресурси за приемането на заявлението надвишават сумата от 5 милиона ЕКЮ, посочена в член 1, параграф 2 за тласкачи от съответните държави членки, независимо от това, че сумата, посочена за сухотоварни и/или танкерни кораби, не е изчерпана след одобряване на всички заявления за премии за бракуване в тези две категории?
Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително, съвместими ли са посочените разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1102/89 с правото на Общността, по-специално с разпоредбата на член 3, параграф 3 от Регламент № 1101/89, според която всеки фонд се състои от две отделни сметки?
Являва ли се писмо № 56765 на Комисията от 29 юни 1990 г., подписано от името на генералния директор по транспорта и адресирано до Кралство Нидерландия, валиден акт?
Ако не е спазен срокът, предвиден в член 6, параграф 4 от Регламента на Комисията, следва ли да се счита, че заявлението за премия за бракуване е прието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/94: Heidemij Advies/Парламент, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.
Притежава ли изпълнителят право на обезщетение за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя съгласно член 1794 от белгийския Граждански кодекс, когато договорът съдържа клауза за прекратяване?
Следва ли обезщетението да се изчисли въз основа на предложената стойност по новата тръжна процедура или на фиксираното годишно възнаграждение, предвидено в прекратения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/94: Wielockx/Inspecteur der directe belastingen, Заключение от 31 май 1995 г.
1) Забранява ли член 52 от Договора държава членка да отказва на нерезидентни данъкоплатци правото да създадат приспадаема пенсионна резерва
2) Ако има дискриминация, оправдана ли е тя от факта, че приспадането на суми, добавени към пенсионната резерва, не може, що се отнася до нерезидентните данъкоплатци, да бъде компенсирано с облагането на изтеглените суми
3) Има ли значение дали чуждият данъкоплатец получава целия си или почти целия си доход в държавата по заетост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/93: Alpine Investments/Minister van Financiën, Заключение от 26 януари 1995 г.
1) Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че обхваща и услуги, които доставчикът предлага по телефон от държавата членка, в която е установен, на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, и следователно предоставя също така от тази държава членка?
2) Прилага ли се член 59 и към разпоредбите и/или ограниченията, които в държавата членка на установяване на доставчика на услуги уреждат законосъобразното упражняване на съответната професия или дейност, но не се прилагат — поне не по същия начин и в същата степен — към упражняването на тази професия или дейност в държавата членка на установяване на (потенциалните) получатели на съответната услуга и поради това могат да представляват за доставчика на услуги, когато предлага своите услуги на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, пречки, които не се прилагат към доставчиците на подобни услуги, установени в тази друга държава членка?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
3) а) Може ли загрижеността за защита на потребителите и опазване на репутацията на нидерландския сектор за търговия с ценни книжа, която стои в основата на разпоредба, насочена към борба с нежелани развития в сектора за търговия с ценни книжа, да се счита за императивни причини от обществен интерес, които оправдават пречка като посочената във въпрос 2?
3) б) Следва ли да се счита, че условие в изключение, забраняващо „cold calling“, е обективно необходимо за защита на посочената по-горе загриженост и е пропорционално на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/93: Roders и др./Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 19 януари 1995 г.
1) Допуска ли член 95 от Договора ЕИО (сега член 90 ЕО) прилагането в Нидерландия на диференцирано облагане на вина в зависимост от това дали са произведени от грозде или от други плодове (т.нар. „плодови вина“), като се има предвид, че по релевантното време плодовите вина са били предмет на различен режим и че Нидерландия като страна от Бенелюкс е длъжна да спазва правилата, приети в рамките на тази система
2) В случай че националното законодателство се окаже несъвместимо с правото на Общността, какъв трябва да бъде времевият обхват на решението на Съда, като се има предвид по-специално, че възстановяването на акцизните сборове би имало сериозни финансови последици за Нидерландия поради големия брой подобни висящи дела пред нейните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/93: Van der Linde и Tracotex/Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Съдебно решение от 19 януари 1995 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, която е обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно основание за изчисляване на компенсаторна такса, която се налага за първи път?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе за изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 3, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена в декларацията за допускане за свободно обращение отразява действителната вносна цена,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се прави приспадане от тази цена на редица фиксирани суми за разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% в случая на посредническата търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната, в която продуктите са произведени“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/94: Комисия/Нидерландия, Заключение от 22 ноември 1994 г.
Неизпълнение на задълженията по Директива 90/667/ЕИО, поради неизвършване на транспониране в националното право в предвидения срок
Неизпълнение на задълженията по член 5 и член 189, трета алинея от Договора за ЕИО (сега член 4, параграф 3 и член 288 ДФЕС), поради неизпълнение на транспониране на директивата в срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/93: Комисия/Нидерландия, Заключение от 17 ноември 1994 г.
Неуведомяване в обявлението за обществена поръчка на лицата, упълномощени да присъстват при отварянето на офертите, както и на датата, часа и мястото на отварянето
Включване в общите условия на техническа спецификация, определена чрез позоваване на продукт от конкретна марка, без да се посочи възможността за еквивалентен продукт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/92: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 1994 г.
Започва ли да тече 60-дневният срок за вземане на решение по искане за дерогация от правилата за произход по член 30 от приложение II към Решение 91/482, считано от получаването на искане, което отговаря на формалните изисквания, независимо дали Комисията счита предоставената информация за достатъчна по същество?
Може ли Комисията да удължи или прекъсне този срок, като поиска допълнителна информация, или след изтичането му искането се счита за мълчаливо прието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.