Латвия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Латвия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
2) Длъжна ли е в подобни случаи запитващата юрисдикция на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
3) В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли, за да се определи дали смес от растителни масла като процесната по главното производство трябва да бъде класирана като хранителна смес от растителни масла в подпозиция 1517 90 91 от КН или като негодна за консумация смес от растителни масла в подпозиция 1518 00 31 от КН, да се вземат предвид следните фактори:
— резултатите от изследването на пробите, взети от различни партиди на съответната стока, ако не показват наличие на денатуриращи или други вредни вещества, правещи тази стока негодна за човешка консумация,
— предоставената от производителя на съответната стока информация, че тази стока не е предназначена за човешка консумация, доколкото с оглед на технологичния процес, използван за нейното производство, наличието в стоката на вредни вещества, и по-специално на толуен, не може да се изключи,
— предназначението на съответната стока,
— заключението на компетентния в областта на храните орган на държава членка, съгласно което, съобразно законодателството на Съюза и на държавата членка, внесената стока е негодна за човешка консумация,
— процесите на производство на стоката,
— физико-химични свойства на съответната стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Противоречи ли на член 29, параграф 1 от Регламент № 73/2009 национална правна уредба, която подлага на облагане с данък върху доходите плащанията, извършени по режимите за подпомагане, изброени в приложение I към този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че в производство по признаване на чуждестранно съдебно решение накърняването на правата на лица, които не са страни по главния спор, може да бъде основание да се приложи клаузата за обществен ред, съдържаща се в посочения член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, и да се откаже признаване на това чуждестранно решение, доколкото то засяга лица, които не са страни по главния спор?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че закрепеният в него принцип на справедлив съдебен процес допуска в обезпечително производство да се ограничат имуществените права на лице, което не е било страна в производството, при положение че е предвидено, че всяко лице, което е засегнато от съдебния акт за налагане на обезпечителни мерки, има право във всеки момент да иска от съда да измени или отмени този акт, и при положение че на молителите е оставена грижата да връчат акта на заинтересованите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че за да се намали рискът от неизпълнение на обществена поръчка, тези разпоредби допускат въвеждането в документацията за участие на изискване, съгласно което при възлагане на обществената поръчка на оферент, който разчита на възможностите на други образувания, последният е длъжен преди възлагането на обществената поръчка да сключи споразумение за съдружие с тези образувания (включващо посочените в спецификацията елементи) или да учреди с тях събирателно дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможността отново да се извърши последващ контрол и да се преразгледа резултатът от първоначален последващ контрол?
Може ли в националното право на държава членка да се уредят процедурата за извършване на последващ контрол по член 78, параграф 3 от Митническия кодекс и ограниченията за преразглеждането на резултата от контрола?
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че националното право може да съдържа ограничения за преразглеждането на резултата от първоначален последващ контрол, ако информацията, че митническата правна уредба е приложена въз основа на погрешни и непълни данни, не е била известна към момента на приемане на решението по първоначалния последващ контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че предприятие е участвало в ограничаващо конкуренцията споразумение, трябва да се докаже, че ръководител на предприятието е извършил лично действия или че е знаел или е дал съгласието си за извършването на действия от лице, което предоставя външни спрямо предприятието услуги и същевременно действа за сметка на други участници в евентуално забранено споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли разглежданото по делото споразумение, сключено между наемодател на търговски обекти и търговец на дребно (ключов наемател) и ограничаващо правото на наемодателя да решава сам, без съгласието на този ключов наемател дали да отдава под наем на потенциални конкуренти на последния други търговски обекти, да се счита за споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли при преценката на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 ДФЕС да се извърши анализ на структурата на пазара и ако да — какво трябва да обхване анализът?
Представляват ли пазарната мощ на страните по разглежданото по делото споразумение и нейното потенциално увеличаване обстоятелства, които задължително трябва да се вземат предвид при преценка на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако, за да се установи какво е естеството на споразумението и дали е осъществен фактическият състав на забраненото споразумение, е необходимо да се прецени дали е налице вероятност то да засегне пазара, може ли тази вероятност за засягане на пазара да е достатъчна, за да се приеме също така, че споразумението отговаря на понятието за забранено споразумение, без да се преценява дали действително е настъпил неблагоприятен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Съвместимо ли е изискването за гражданство за достъп до професията нотариус с член 49 ДФЕС относно свободата на установяване?
Може ли дейността на нотариусите в Латвия да се счита за упражняване на публична власт по смисъла на член 51 ДФЕС, което да оправдае изключването им от приложното поле на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.