Латвия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Латвия
Дело C-13/16: Rīgas satiksme, Заключение от 26 януари 2017 г.
Трябва ли изразът „е необходимо за целите на законните интереси, преследвани […] от трето лице или лица, на които се разкриват данните“ — съдържащ се в член 7, буква е) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни — да се тълкува в смисъл, че националната полиция е длъжна да предостави на Rīgas satiksme исканите от него лични данни, които са необходими за предявяването на граждански иск
Има ли значение за отговора на този въпрос фактът, че — видно от материалите по делото — пътникът в таксито, за когото Rīgas satiksme иска да получи данни, не е навършил пълнолетие към момента на произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/15: Private Equity Insurance Group, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/14: VM Remonts и др., Съдебно решение от 21 юли 2016 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че предприятие е участвало в ограничаващо конкуренцията споразумение, трябва да се докаже, че ръководител на предприятието е извършил лично действия или че е знаел или е дал съгласието си за извършването на действия от лице, което предоставя външни спрямо предприятието услуги и същевременно действа за сметка на други участници в евентуално забранено споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/15: Private Equity Insurance Group, Заключение от 21 юли 2016 г.
1) Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения, във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
2) Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47, във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
3) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47 да се тълкува като разпоредба за минимална или като разпоредба за пълна хармонизация, т.е. трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да разпростират действието ѝ по отношение на субекти, които са изрично изключени от приложното поле на посочената директива?
4) Директно приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47?
5) Ако целта и обхватът на Директива 2002/47/ЕО са по-ограничени от действителната цел и обхват на националния закон, приемането на който е формално оправдано със задължението за транспониране на тази директива, допустимо ли е тълкуването на посочената директива да бъде използвано за обезсилване на клауза като разглежданата в главното производство за финансово обезпечение, предоставено като залог, основана на националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/15: Latvijas propāna gāze, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли общи правила за тълкуване на КН 2, буква б) и 3, буква б) да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на продукта (GPL) се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност и никой от тези компоненти не може да бъде самостоятелно посочен като фактор, който да придава основния характер на този газ, трябва да се приеме, че факторът, който придава основния характер на продукта по смисъла на общо правило за тълкуване 3, буква б) е тази субстанция, която е с най-високо процентно съдържание в сместа?
Следва ли от разпоредбата на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, че деклараторът на стоката (GPL) е длъжен да посочва с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции?
Ако деклараторът на стоката не е посочил с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции, следва ли газ, чието съдържание е 0,32 % — общо метан, етан и етилен, 58,32 % — общо пропан и пропилен, и не повече от 39,99 % — общо бутан и бутилен, да бъде класиран в позиция 2711 19 00 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, както е направил деклараторът на стоката в разглеждания случай, или в позиция 2711 12 97, приложена от Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/15: Ezernieki, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли член 71, параграф 2 от Регламент № 817/2004, с оглед на целите на Регламент № 1257/1999 и Регламент № 817/2004, на принципа на пропорционалност, както и на членове 17 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която бенефициерът на помощ, отпусната срещу ангажиментите му за период от няколко години, е длъжен да възстанови цялата вече изплатена помощ, тъй като не е подал годишна молба за изплащането на тази помощ за последната година от петгодишния период на ангажиментите му, когато, от една страна, този петгодишен период заменя предишен период поради увеличаването на площта на стопанството му и от друга страна, този бенефициер не е престанал да изпълнява задълженията си във връзка с експлоатацията на декларираната преди това увеличаване площ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/14: Meroni, Съдебно решение от 25 май 2016 г.
Следва ли член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство трябва да се счита, че признаването и изпълнението на заповед, издадена от съд на държава членка, без да е изслушано трето лице, чиито права могат да бъдат засегнати от заповедта, явно противоречат на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване, и на правото на справедлив процес по смисъла на посочените разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Заключение от 10 май 2016 г.
1) Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
2) Длъжна ли е в подобни случаи запитващата юрисдикция на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
3) В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.