Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-912/19: Agrimotion, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Може ли предприятие, което пуска на пазара в държавата членка на въвеждане разрешен в държавата членка по произход продукт за растителна защита, да се позовава на издаденото от компетентния орган в държавата членка на въвеждане разрешение за паралелна търговия в полза на друго предприятие, ако на бидоните, в които е опакован продуктът за растителна защита и в които той се пуска на пазара в държавата членка на въвеждане, са посочени и притежателят на разрешението, и предприятието вносител
В случай че съществуват допълнителни изисквания, какви са те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/20: Hauptzollamt Münster (Lieu de naissance de la TVA), Съдебно решение от 3 март 2021 г.
Трябва ли член 71, параграф 1, втора алинея от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 87, параграф 4 от [Митническия кодекс] следва да се приложи по аналогия към възникването на данъка върху добавената стойност (данък върху оборота при внос)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/20: DB Netz, Заключение от 25 февруари 2021 г.
1) Трябва ли [Регламент № 913/2010], особено що се отнася до отговорностите на управителния съвет на коридор за товарен превоз по член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от този регламент, да се тълкува в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя процедурата за подаване на заявки за разпределяне на инфраструктурен капацитет до единното обслужващо гише по член 13, параграф 1 от посочения регламент и например да предвиди, както в случая, да се използва единствено определена електронна резервационна платформа, или всъщност тази процедура попада под действието на общите разпоредби на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива [2012/34] във връзка с точка 3, буква a) от приложение IV към нея, така че може да се урежда само от заинтересованите от коридора управители на инфраструктура в съответните им референтни документи за железопътната мрежа?
2) Ако на първия въпрос следва да се отговори, че уредбата на посочената в първия въпрос процедура следва да се съдържа само в референтните документи за железопътната мрежа на заинтересованите от коридора за товарен превоз управители на инфраструктура, член 20 от Регламент [№ 913/2010] ли урежда проверката на референтните документи от националния регулаторен орган в това отношение, или тя също се урежда единствено от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби?
a) Ако проверката се урежда от член 20 от [Регламент № 913/2010], съвместимо ли е с разпоредбите на този член националният регулаторен орган да отхвърли съдържаща се в референтния документ за железопътната мрежа уредба като упоменатата в първия въпрос, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?
б) Ако проверката се урежда от разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ национални разпоредби, съвместимо ли е с тях, и в частност с общото задължение за координация по член 57, параграф 1, второ изречение от тази директива, националният регулаторен орган да отхвърли подобна уредба, без за целта да действа заедно и еднакво в предметно отношение с регулаторните органи на останалите заинтересовани от коридора за товарен превоз държави или най-малкото да се консултира с тях за намиране на единен подход?
3) Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че управителният съвет на коридора за товарен превоз има правомощието сам да определя упоменатата в първия въпрос процедура, овластен ли е националният регулаторен орган съгласно член 20 от [Регламент № 913/2010] или съгласно разпоредбите на Директива [2012/34] и приетите за транспонирането ѝ разпоредби да извършва проверка на референтния документ за железопътната мрежа на даден управител на инфраструктура, надхвърляща тази за съдържателното му съответствие с определената от управителния съвет процедура, и евентуално да отхвърля този документ, когато референтният документ на определен управител на инфраструктура съдържа уредба на тази процедура
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да се отговори на букви а) и б) от втория въпрос предвид това правомощие на регулаторния орган?
4) Ако, видно от предходните въпроси, националните регулаторни органи разполагат с правомощия за проверка на посочената в първия въпрос процедура, трябва ли член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010] да се тълкува в смисъл, че рамката, определяна съгласно тази разпоредба от изпълнителния съвет, представлява правна уредба на Съюза със задължителна сила за националните регулаторни органи и за националните съдилища, която има предимство пред националното право и чието крайно обвързващо тълкуване е от компетентността на Съда?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, разпоредбата на член 8, параграф 2 от съответните рамки, приети от изпълнителните съвети на всички коридори за товарен превоз съгласно член 14, параграф 1 от [Регламент № 913/2010], която предвижда, че коридорният капацитет се оповестява и разпределя чрез международна система за заявки, която следва да е във възможно най-голяма степен съгласувана с останалите коридори за товарен превоз, пречка ли е за приемането на решение на националния регулаторен орган, с което на управител на инфраструктура, заинтересован от даден коридор за товарен превоз, се дават указания за уреждането на тази система, които не са съгласувани с националните регулаторни органи на останалите заинтересовани от коридора държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/20: Klose/EUIPO, Определение от 11 февруари 2021 г.
Повдигнат ли е с обжалването правен въпрос, който има значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Съдържа ли искането за допускане на обжалване всички изисквани елементи, които позволяват на Съда да прецени значението на посочения правен въпрос за правото на Съюза?
Могат ли аргументи, засягащи фактическата преценка на отличителния характер на марка или твърдения за различно третиране на фигуративни и цветни марки, да обосноват въпрос от значение за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1. Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива [2011/95] тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл, че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли въпросът дали са настъпили заплахи в този смисъл, да се преценява въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай
При отрицателен отговор: кои са другите изисквания на правото на Съюза относно тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/19: Westerwaldkreis, Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) а) Попада ли забрана за влизане, наложена на гражданин на трета страна за цели, „които не са свързани с миграцията“, в приложното поле на Директива [2008/115] винаги когато държавата членка не се е възползвала от възможността съгласно член 2, параграф 2, буква б) от тази директива?
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): Остава ли такава забрана за влизане извън приложното поле на Директива [2008/115] дори ако, независимо от издадената по отношение на него заповед за експулсиране, с която е свързана забраната за влизане, гражданинът на трета страна вече пребивава незаконно и следователно поначало попада в приложното поле на тази директива?
в) Спада ли към забраните за влизане, наложени за цели, „които не са свързани с миграцията“, забрана за влизане, наложена във връзка със заповед за експулсиране, издадена на основания, свързани с обществената сигурност и обществения ред (в случая: само по съображения за обща превенция с цел борбата срещу тероризма)?
2) При отговор на първия въпрос в смисъл, че разглежданата забрана за влизане попада в приложното поле на Директива [2008/115]:
a) Води ли административната отмяна на решението за връщане (в случая: на предупреждението за извеждане от страната) до незаконосъобразност на постановената успоредно с него забрана за влизане по смисъла на член 3, точка 6 от Директива [2008/115]?
б) Настъпва ли тази правна последица дори ако административната заповед за експулсиране, стояща в основата на решението за връщане, е влязла в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/19: eurocylinder systems, Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.
Валиден ли е Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република с оглед на разпоредбите на член 9, параграф 4 във връзка с член 3, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/20: Rottendorf Pharma, Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
Трябва ли член 239, параграф 1, втора тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба може да бъде възстановено платеното мито в ситуация като тази по главното производство, при която внесените от заинтересованото лице необщностни стоки са били реекспортирани извън митническата територия на Съюза и при която обстоятелствата, довели до възникването на митническото задължение, не се дължат на явна небрежност от страна на заинтересованото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-786/19: The North of England P & I Association, Заключение от 27 януари 2021 г.
Трябва ли с оглед на преценката в коя държава е разположен рискът член 2, буква г), второ тире във връзка с член 25, параграф 1, първа част от изречението от Директива 88/357, съответно член 46, параграф 2 от Директива 92/49 да се тълкува в смисъл, че в случай на застраховане за рискове във връзка с експлоатацията на морски кораб това е държавата, на чиято територия даден морски кораб е вписан в официален регистър за целите на удостоверяване на собствеността, или държавата, под чието знаме плава морският кораб?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/19: Husqvarna, Определение от 21 януари 2021 г.
Допусната ли е явна писмена грешка в съдебното решение, която подлежи на поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отнасят ли се данните за представителите на Husqvarna AB в уводната част на решението от 17 декември 2020 г. по дело C‑607/19 към обхвата на тази грешка, която следва да бъде коригирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.