Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] изисква ли строителните работи да се извършват фактически или физически за възлагащия орган и в негов пряк икономически интерес?
2) Доколкото понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не позволява да не се вземе предвид елементът на придобиване, може ли съгласно втората визирана в тази разпоредба хипотеза да се допусне, че такова придобиване е налице, когато строителството трябва да задоволи определена обществена цел за възлагащия орган (например във връзка с урбанистичното развитие на част от населеното място) и когато договорът предоставя на възлагащия орган правомощието да гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще се реализира за тази цел?
3) В първата или във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи
Необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?
4) В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят да е задължен да извърши строителните работи, или те да представляват предмета на поръчката?
5) Понятието за обществена поръчка за строителство по смисъла на третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 включва ли поръчките, чрез които — посредством уточнените от възлагащия орган изисквания — трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които (по силата на договора) на възлагащия орган същевременно се предоставя правомощието (в негов собствен непряк интерес) да гарантира, че строежът действително може да бъде предназначен за задоволяването на определената обществена цел?
6) Може ли да се говори за „изисквания на възлагащия орган“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?
7) Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, когато концесионерът е или ще стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или когато концесията е предоставена за неограничен срок?
8) Намира ли Директива 2004/18 приложение (като последица от което за възлагащия орган възниква задължението да започне процедура за възлагане на поръчката), когато продажбата на земята от трето лице и възлагането на обществена поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е била възложена, но към този момент възлагащият орган е имал намерението да възложи такава поръчка?
9) Следва ли различните, но взаимно свързани сделки за отчуждаване на земята и за възлагане на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато това възлагане се е предвиждало към момента на сключването на договора за продажба на земята и заинтересованите лица съзнателно са създали тясна връзка от материална и евентуално хронологическа гледна точка между различните договори (вж. Решение от 10 ноември 2005 г. по дело Комисия/Австрия, С‑29/04, Recueil, стр. I‑9705)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Нарушение на задължението по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, изразяващо се в това, че Федерална република Германия е подчинила националните надзорни органи в областта на защитата на личните данни на държавен контрол, с което не е гарантирала пълната им независимост при упражняване на функциите им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се изтъква за първи път правно основание, което не е било повдигнато пред Първоинстанционния съд?
Следва ли при определяне на размера на глобата за нарушение на конкуренцията да се включва стойността на вътрешните за предприятието доставки при изчисляване на оборота?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране разпределянето на предприятията в категории въз основа на специфичен изходен критерий при определяне на размера на глобите?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразгледа по съображения за справедливост преценката на Първоинстанционния съд относно размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, и по-конкретно членове 1, 5, 7 и 16 от него, както и членове 12 и 17—19 от приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че те не допускат да се изисква от член на съвета на директорите на акционерно дружество по швейцарското право, който работи в Германия, да се осигурява по пенсионноосигурителната схема, въпреки че членовете на управителните съвети на акционерните дружества по германското право не са длъжни да се осигуряват по германската пенсионноосигурителна схема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли на вносителя на стока с произход от Западния бряг на река Йордан да се предостави преференциално третиране при всички случаи, дори ако е представен само формален сертификат за произход от Израел, като се има предвид фактът, че съгласно две релевантни споразумения — а именно [Споразумението за асоцииране ЕО—Израел] и [Споразумението за асоцииране ЕО—ООП] — е предвидено преференциално третиране за стоките с произход от територията на Държавата Израел и съответно от Западния бряг на река Йордан?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) Обвързани ли са митническите органи на държава членка по силата на [Споразумението ЕО—Израел] по отношение на вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелските власти сертификат за произход — и процедурата по проверка на доказателството за произход по член 32 от Протокол № 4 от [Споразумението ЕО—Израел] не е започнала — при условие че митническите органи нямат друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която само се намира под израелски контрол, по-конкретно съгласно [Израелско-палестинското споразумение], и доколкото не е проведена някоя от процедурите по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел]?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Оправомощени ли са митническите органи на държавата вносител — когато въз основа на искането за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] израелските власти потвърждават (единствено), че съответните продукти са произведени на територия, намираща се под израелска митническа юрисдикция, и следователно са с произход от Израел, и когато последвалата потвърждението покана от митническите органи в държавата вносител за предоставяне на по-подробни разяснения остава без отговор от израелските власти — да откажат преференциално третиране само и изключително на това основание, по-конкретно без допълнително да вземат предвид какъв е действителният произход на стоките?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Оправомощени ли са митническите органи да откажат преференциално третиране по силата на [Споразумението ЕО—Израел] на основание, че — както междувременно е установено — стоките са с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, най-малкото докато не е проведена процедура за уреждане на спорове по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] във връзка с тълкуването на използваното в споразумението понятие „територия на Държавата Израел“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Грешка при прилагане на правото по отношение на липсата на компетентност на Първоинстанционния съд да се произнесе по исканията за възстановяване на платените от жалбоподателите антидъмпингови мита и по акцесорните искания
Грешки при прилагане на правото при тълкуването и при прилагането на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 7, втора алинея от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че на правото на достъп до пазара на труда и на съответното право на пребиваване в приемащата държава членка след приключване на професионално обучение може да се прави позоваване и когато родено в приемащата държава дете, което впоследствие се връща със семейството си в общата им държава на произход, се връща самò като пълнолетно лице в съответната държава членка с цел започване на курс на професионално обучение, като към този момент са изминали десет години от окончателното напускане на държавата членка от неговите родители, турски граждани, които в миналото са работили като заети лица в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли принципът на равно третиране и общностният принцип на недопускане на дискриминация на основание гражданство, прогласени в членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че произтичащите от тях задължения за прозрачност от страна на публичноправните органи, които се състоят в отварянето за конкуренция с подходящо равнище на публичност при предоставянето на концесии за услуги, както и осигуряването на контрола за безпристрастност на процедурите по предоставяне, изискват националното право да признае правото в полза на участника, чиято оферта не е приета, да се издаде разпореждане, за да се предотврати предстоящо неизпълнение на тези задължения и/или да се преустанови такова неизпълнение?
2) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: посочените по-горе задължения за прозрачност част ли са от обичайното право на Европейските общности, в смисъл че вече се прилагат трайно и непрекъснато, по еднакъв и общ начин и са признати от съответните правни субекти като обвързващи правила за поведение?
3) Посочените в първия преюдициален въпрос задължения за прозрачност изискват ли също при намерение да се измени концесионен договор за услуги — включително промяна на конкретен, посочен в хода на процедурата подизпълнител — ново отваряне за конкуренция на преговорите по този въпрос, като се осигури подходящо равнище на публичност, и евентуално в съответствие с какви правила трябва да се осъществи подобно отваряне?
4) Посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че в случай на неизпълнение на задължения във връзка с концесия за услуги сключеният вследствие на това неизпълнение договор, който има за цел да породи или измени правоотношение по договор с продължително изпълнение, трябва да се прекрати?
5) Посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност и член 86, параграф 1 ЕО евентуално във връзка с член 2, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 80/723 […] и член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 […] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че предприятие, в качеството на публично предприятие или на възлагащ орган, е длъжно да изпълнява тези задължения за прозрачност, когато:
– е създадено от регионален или местен орган с оглед на обезвреждане на отпадъци и почистване на улици, но извършва дейност и на свободния пазар,
– 51 % от капитала му са собственост на административно-териториалната единица, но управленските решения могат да се вземат само с мнозинство от три четвърти от гласовете,
– посоченият регионален или местен орган назначава само една четвърт от членовете на надзорния съвет на въпросното предприятие, включително председателя на надзорния съвет, и
– повече от половината от оборота му е от двустранни договори за обезвреждане на отпадъци и почистване на улици на територията на административно-териториалната единица, като последната ги рефинансира от местните данъци и такси, платени от нейните граждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е възлагането на обществена поръчка за доставка на компютърна програма чрез процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка, когато договорът се сключва между два субекта на публичното право, предоставящи услуги по обработка на данни за общините?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуска ли член 56 ЕО, неограничено данъчно задължено в Германия физическо лице да не може да приспадне от данъчната основа на своя данък върху доходите в Германия за годината, в която са настъпили загубите, загуби от отдаването под наем и под аренда на намиращ се в друга държава членка на Европейския съюз недвижим имот, за разлика от случая на загуба от недвижим имот, който се намира на националната територия?
Има ли значение дали самото физическо лице е направило инвестицията в недвижим имот или общностното право е нарушено и когато физическото лице е станало собственик на намиращия се в друга държава членка недвижим имот по наследство?
Допуска ли член 56 ЕО неограничено данъчно задължено в Германия физическо лице при определянето на приходите от отдаването под наем и под аренда на намиращ се в друга държава членка на Европейския съюз недвижим имот, да може да приложи само обичайната амортизация, докато за недвижими имоти, които се намират на националната територия, то може да приложи по-висока дегресивна амортизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.