всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Франция

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция

Дело C-495/10: Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Позволява ли Директива 85/374, като се имат предвид разпоредбите на член 13 от нея, прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, доколкото по-специално същият им признава правото да получат от тези заведения, дори и при липсата на вина от страна на последните, обезщетение за вредите, причинени поради неизправност на използваните стоки и оборудване, без с това да се засяга възможността заведението да предяви иск за обезщетение срещу производителя?
Ограничава ли Директива 85/374 възможността държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки в рамките на предоставяне на услуги и по този начин причиняват вреди на получателя на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-624/10: Комисия/Франция, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Съвместимо ли е с Директива 2006/112/ЕО изискването установените извън националната територия продавачи или доставчици на услуги да посочват данъчен представител и да се регистрират по ДДС в държавата членка?
Допустимо ли е националното законодателство да допуска компенсация между подлежащия на приспадане ДДС, платен от установения извън националната територия продавач или доставчик на услуги, и ДДС, събран от него от името и за сметка на неговите клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-533/10: CIVAD, Заключение от 8 декември 2011 г.

Незаконосъобразността на общностен регламент, срещу който нито de facto, нито de jure може да бъде подадена индивидуална жалба за отмяна от стопански субект, представлява ли за последния непреодолима сила, която му разрешава да превиши предвидения в член 236, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността срок?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, разпоредбите на член 236, последна алинея от Митническия кодекс на Общността задължават ли митническите органи служебно да пристъпят към възстановяването на антидъмпингово мито, когато неговата незаконосъобразност е установена вследствие на оспорване от държава — членка на СТО:
1. считано от първото уведомяване на съответната държава, която оспорва законосъобразността на антидъмпинговия регламент;
2. считано от доклада на специалната група, с който се установява незаконосъобразността на антидъмпинговия регламент;
3. считано от доклада на апелативния орган на СТО, вследствие на който Европейската комисия признава незаконосъобразността на антидъмпинговия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/10: France Télécom/Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Допустимо ли е квалифицирането на специалния режим на данъчно облагане на France Télécom като държавна помощ, когато съществуването на предимство зависи от външни за този режим фактори?
Следва ли при определяне на наличието на държавна помощ да се вземат предвид всички елементи на приложимия към France Télécom данъчен режим, включително фиксирания налог за периода 1991–1993 г., и допустимо ли е компенсиране между различни данъчни периоди?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при възстановяването на помощта, предоставена на France Télécom по специалния данъчен режим?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на прилагането на принципа на погасителната давност при възстановяване на помощта?
Съответства ли на принципа на правната сигурност решението на Комисията, с което се възлага на националните органи да определят точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, когато този размер не е предварително определен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/10: Комисия/Франция, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Съвместима ли е френската национална правна уредба, допускаща депониране на отпадъци от азбестоцимент в депа за инертни отпадъци, с изискванията на Директива 1999/31/ЕО и Решение 2003/33/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/10: Véleclair, Заключение от 17 ноември 2011 г.

Като се има предвид по-специално опасността от измами, допуска ли член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива държава членка да обуслови правото на приспадане на ДДС при внос на стоки от плащането на този данък от страна на лицето — платец на данъка, в случай че лицето — платец на данъка при внос на стоки и имащият право на съответното приспадане са, както във Франция, едно и също лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-402/10: Société Groupe Limagrain Holding, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.

Достатъчно ли е, в нарушение на произтичащите от общностното митническо законодателство задължения на складодържателя, да липсва материална отчетност за поставените в режим на митническо складиране продукти или стоки, за да може износителят, който е поставил своите продукти или стоки в съответния склад, да бъде лишен от правото да се ползва от предварителното изплащане, предвидено в разпоредбите на Регламенти № 3665/87 и № 565/80?
При положителен отговор на първия въпрос, какви трябва да бъдат последиците за сумите, изплатени на получателя?
В частност:
а) ако е установено, че стоките действително са изнесени, може ли да се приеме, че износителят има право на пълния размер на възстановяванията, свързани с този износ или само на част от тях
В последния случай кой процент на възстановяванията трябва да бъде възприет — предварително определеният съгласно нормите относно предварителното изплащане на възстановявания при износ или пък приложимият към момента на реалния износ, и в последната хипотеза — трябва ли този процент да се ограничи до размера на предварително определения процент или не?
б) ако има задължение за връщане на всички получени суми или на част от тях, необходимо ли е съгласно член 33 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 подлежащата на връщане недължимо получена сума да се увеличи с предвидената в тази разпоредба санкция, въпреки че складодържателят носи отговорност за материалната отчетност, в случай като настоящия, в който митническият склад е частен склад тип C, управляван от самия износител на селскостопанските продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-495/10: Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, Заключение от 27 октомври 2011 г.

1) Позволява ли Директива [85/374] — като се имат предвид разпоредбите на член 13 от нея — прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, доколкото по-специално същият им признава правото да получат от тези заведения, дори и при липсата на вина от страна на последните, обезщетение за вредите, причинени поради техническа неизправност на използваните стоки и оборудване, без с това да се засяга възможността заведението да предяви иск за обезщетение срещу производителя?
2) Ограничава ли Директива [85/374] възможността държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки в рамките на предоставяне на услуги и по този начин причиняват вреди на получателя на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15354555657201 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form