Естония
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Естония
Дело C-234/22: Roheline Kogukond и др. (Localisation de placettes-échantillons), Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директивата за информацията за околната среда?
2. Ако според отговора на първия въпрос тези данни са информация за околната среда:
2.1. Трябва ли вследствие на това член 4, параграф 1, буква г) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че изразът „материали в процес на изготвяне или недовършени документи или данни“ обхваща и данни за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
2.2. Трябва ли член 4, параграф 2, буква а) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба условие, а именно съответната поверителност да е регламентирана със закон, е изпълнено, когато изискването за поверителност на конкретен вид информация не е предвидено със закон, а посредством тълкуване се извежда от разпоредба на акт с общ характер, като Закона за обществената информация или Закона за държавната статистика?
2.3. Трябва ли за целите на прилагането на член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за информацията за околната среда да е установено, че е налице действително неблагоприятно въздействие върху международните отношения на държавата, за което създава условия разкриването на поисканата информация, или е достатъчно да се констатира, че е налице опасност за това?
2.4. Обосновава ли посоченото в член 4, параграф 2, буква з) от Директивата за информацията за околната среда основание „опазване на [съответната] околна среда“ ограничаването на достъпа до информация за околната среда с цел да се гарантира надеждността на държавната статистика?
3. Ако според отговора на първия въпрос данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, не са информация за околната среда, трябва ли искане за информация, отнасящо се до такива данни, да се разглежда като искане за предоставяне на информация по член 2, точка 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, което искане трябва да се разгледа по реда на член 8, параграф 2?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос: трябва ли данни, като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се разглеждат като информация относно методите за анализ, вземане на проби и предварително обработване на образците, използвани при събирането на информацията, по смисъла на член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда?
5.1. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: може ли достъпът до такава информация по член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда да бъде ограничен поради наличие на сериозно основание, произтичащо от вътрешното право?
5.2. Може ли отказът да бъде предоставена информация на основание член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, да бъде смекчен посредством други мерки, например мерки, с които на научноизследователски институции или на Сметната палата се предоставя достъп до исканата информация за целите на извършването на проверка?
6. Може ли отказът да бъдат предоставени данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да бъде обоснован с целта да се гарантира качеството на информацията за околната среда по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата за информацията за околната среда?
7. Произтича ли от съображение 21 от Директивата за информацията за околната среда правно основание за предоставянето на данни относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/21: Versobank/ЕЦБ, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че няма основание да се произнесе по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ от 26 март 2018 г.?
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания, включително правото на изслушване, правата на защита и задължението за мотивиране при приемането на второто решение на ЕЦБ от 17 юли 2018 г.?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT)?
Може ли нарушението на латвийското право, свързано с функционирането на клон в Латвия, да бъде основание за отнемане на лиценза, ако вече е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че въпросите по резолюцията в случая се уреждат от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (SRM), а не от естонското национално право?
Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд при разглеждането на делото, включително по отношение на компетентността, използването на доказателства и правото на ефективна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/22: Est Wind Power, Заключение от 23 март 2023 г.
1) Трябва ли правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи, и по‑специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкуват в смисъл, че означават започване на всякакви строителни работи, свързани с инвестиционен проект, или само започване на строителни работи, свързани с инсталацията от инвестиционния проект, с която ще се произвежда енергия от възобновяеми източници?
8) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли понятието „национално разрешително за осъществяването на инвестиционен проект“ да се тълкува с оглед на националното право и възможно ли е да става въпрос само за разрешително, въз основа на което да се извършат строителните работи във връзка с инвестиционния проект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/21: Aktsiaselts M.V.WOOL, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 и [микробиологичният критерий за нулева толерантност], посочен в точка 1.2 […] в глава 1 от приложение I към този регламент, трябва ли с оглед на целта за защита на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с посочения регламент и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкуват в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е успял да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на Listeria monocytogenes, различни от предназначените за кърмачета или за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения [горепосоченият микробиологичен критерий] се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?
При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий [за нулева толерантност] трябва ли с оглед на целта за защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2073/2005 и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: [първо,] докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият [за нулева толерантност] и [второ,] след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Заключение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/20: Veejaam и Espo, Заключение от 2 юни 2022 г.
1) Трябва ли правилата на Съюза относно държавните помощи, по-специално изискването за наличие на стимулиращ ефект, предвидено в параграф 50 от [Насоките от 2014 г.], да се тълкуват в смисъл, че схема за държавна помощ — която позволява на производител на електроенергия от възобновяеми източници да кандидатства за изплащането на държавна помощ след започването на работата по даден проект в случая, когато национална разпоредба предоставя на всеки производител, който отговаря на законоустановените условия, право на получаване на помощ и не дава право на преценка на компетентния орган в това отношение — е в съответствие с тези правила?
2) Изключено ли е държавна помощ да има стимулиращ ефект във всички случаи, в които инвестицията, която е основание за предоставянето на помощта, е била предприета поради изменението на условията на екологично разрешение, включително когато заявителят, както в настоящия случай, вероятно би прекратил дейността си поради по-строгите условия, определени с разрешението, ако не беше получил държавната помощ?
3) Като се имат предвид по-специално съображенията на Съда на Европейския съюз, изложени в решение по дело С‑590/14 Р (т. 49 и 50), става ли въпрос за нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589, когато, както в настоящия случай, с решение относно държавна помощ Комисията e обявила за съвместими с вътрешния пазар както съществуваща схема за помощи, така и планирани изменения и държавата е посочила по-специално, че ще прилага съществуващата схема за помощи само до определена крайна дата, при положение че съществуващата въз основа на приложимата правна уредба схема за помощи продължава да се прилага извън посочената от държавата крайна дата?
4) Когато Комисията впоследствие вземе решение да не повдига възражения срещу схема за помощи, прилагана в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, лицата, които имат право на оперативна помощ, имат ли право да искат помощта да им бъде изплатена и за периода преди датата на приемане на решението на Комисията, при условие че националните процесуални разпоредби допускат това?
5) Има ли право на помощ, независимо от разпоредбата на член 108, параграф 3 ДФЕС, заявител, който е кандидатствал за оперативна помощ по схема за помощи и е започнал работата по проект, отговарящ на условия, които са били счетени за съвместими с вътрешния пазар, към момент, в който схемата за помощи е била прилагана законосъобразно, но е кандидатствал за държавната помощ към момент, в който срокът на схемата за помощи е бил удължен, без да бъде уведомена Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/20: Lux Express Estonia, Заключение от 10 март 2022 г.
1) Трябва ли положение, при което на всички частноправни предприятия, които извършват по занятие редовен автомобилен, воден и железопътен пътнически превоз в страната, се налага едно и също задължение да превозват безплатно определена категория пътници (деца в предучилищна възраст, лица с увреждания до навършване на 16‑годишна възраст, лица с тежки увреждания над 16‑годишна възраст, лица със сериозно увреждане на зрението, както и придружителите на лице с тежко или сериозно увреждане на зрението и кучето водач, респ. кучето — асистент на лице с увреждане), да се разглежда като налагане на задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на член 2, буква д) и член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 [...]?
2) Ако става въпрос за задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на Регламент № 1370/2007, има ли право държавата членка по силата на член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1370/2007 да изключи с национален закон плащането на компенсация на превозвача за изпълнението на това задължение?
Ако държава членка има право да изключи компенсирането на превозвача, при какви условия може да го направи?
3) Допуска ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 изключване от обхвата на този регламент на общите правила, определящи максимални тарифи за категории пътници, различни от посочените в тази разпоредба?
Прилага ли се задължението за нотифициране на Европейската комисия съгласно член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и когато общите правила за установяването на максимални тарифи не предвиждат компенсация за превозвача?
4) Ако Регламент № 1370/2007 не е приложим в разглеждания случай, може ли предоставянето на компенсация да се основава на друг акт на Европейския съюз (като Хартата на основните права на Европейския съюз)?
5) На какви условия трябва да отговаря компенсацията, която евентуално следва да се предостави на превозвача, за да e в съответствие с правилата относно държавните помощи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/20: Riigi Tugiteenuste Keskus, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.