всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като изключва от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, второ тире, букви a) и б) емисиите, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, изброени в приложение I към Директива 2003/87, и която се получава от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, за които са предвидени безплатни квоти съгласно член 10a, параграф 1 и член 10a, параграф 4 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 3, букви д) и ф) от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като определя, че емисиите на CO2, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, които попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, и която се произвежда от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, са емисии от „производители на електроенергия“?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то целта на Директива 2003/87/ЕО, като създава асиметрия, при която емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове и произведената от комбинираното производство на топлоенергия и електроенергия топлина, са изключени от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, второ тире, букви a) и б), докато те дават право на безплатно разпределяне на квоти съгласно член 10a, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и съгласно Решение 2011/278?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 290 ДФЕС и член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че член 15, параграф 3 от него изменя член 10a, параграф 5, второ тире, букви a) и б) от Директива 2003/87, като заменя позоваването на „инсталации, които не са обхванати от параграф 3“, с позоваването на „инсталации, които не са производители на електроенергия“?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 23, параграф 3 от Директива 2003/87, поради това че не е издадено въз основа на процедура по регулиране с контрол, която се изисква в член 5a от Решение 1999/468/ЕО на Съвета и в член 12 от Регламент № 182/2011?
6) Трябва ли член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че изключва задържането на безплатното разпределяне на квоти въз основа на незаконно изчисление на коефициента за междусекторна корекция?
7) Трябва ли член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 15, параграф 3 от Решение 2011/278, да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на национална разпоредба, която предвижда прилагане на незаконосъобразно изчисления единен коефициент за междусекторна корекция, както е установен в член 4 от Решение 2013/448/ЕС и в приложение II към него, спрямо безплатното разпределяне на квоти в дадена държава членка?
8) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, които са обхванати от общностната схема от 2008 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема от 2008 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87), когато тези дейности се извършват в инсталации, които вече са били обхванати от общностната схема преди 2008 г.?
9) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, обхванати от общностната схема от 2013 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема от 2013 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87/ЕО), когато тези дейности се извършват в инсталации, обхванати вече от общностната схема преди 2013 г.?
1) Следва ли член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че операторите на инсталации — за които от 2013 г. са се прилагали правилата за търговия с емисии, предвидени в Директива 2003/87, с изключение на операторите на инсталации по смисъла на член 10а, параграф 3 от тази директива и на новите участници на пазара — несъмнено са могли да подадат жалба пред Общия съд за отмяна на Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, поради това че то не е прието в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87?
3) Член 15 от Решение 2011/278 нарушава ли член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че първата посочена разпоредба не допуска емисиите от генератори на електроенергия да бъдат включени при определянето на единния коефициент за междусекторна корекция
При утвърдителен отговор, какви са последиците за Решение 2013/448 от това нарушение?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция и поради това че то се основава на данни, представени в изпълнение на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87, без да са били установени посочените в този параграф 2 разпоредби, които е следвало да бъдат приети съгласно член 14, параграф 1 от тази директива?
5) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че количествата емисии и квоти за емисии, които са от определящо значение за изчисляването на корекционния коефициент, са посочени само частично в това решение?
6) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че този корекционен коефициент е бил определен въз основа на данни, с които не са могли да се запознаят операторите на инсталации, включени в търговията с емисии?
1) Невалидно ли е Решение 2013/448, поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от когенерация, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87 и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на Директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неоснователно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на Директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87 и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005—2007 г.) и втората фаза (2008—2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 и член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87?
6) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като изключва от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б) емисиите, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, изброени в приложение I към Директива 2003/87, и която се получава от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, за които са предвидени безплатни квоти съгласно член 10a, параграф 1 и член 10a, параграф 4 от Директива 2003/87 и Решение 2011/278?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 3, букви д) и ф) от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като определя, че емисиите на CO2, свързани с отпадните газове, произвеждани от инсталациите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, съответно топлината, която се използва от инсталациите, които попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87, и която се произвежда от съоръженията за комбинирано производство на топло- и електроенергия, са емисии от „генератори на електроенергия“?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то целта на Директива 2003/87/ЕО, като създава асиметрия, при която емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове и произведената от комбинираното производство на топлоенергия и електроенергия топлина, са изключени от основата за изчисляване по член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б), докато те дават право на безплатно разпределяне на квоти съгласно член 10a, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/87 и съгласно Решение 2011/278?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 290 ДФЕС и член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че член 15, параграф 3 от него изменя член 10a, параграф 5, първа алинея, букви a) и б) от Директива 2003/87, като заменя позоваването на „инсталации, които не са обхванати от параграф 3“, с позоваването на „инсталации, които не са производители на електроенергия“?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 23, параграф 3 от Директива 2003/87, поради това че не е издадено въз основа на процедура по регулиране с контрол, която се изисква в член 5a от Решение 1999/468/ЕО на Съвета и в член 12 от Регламент № 182/2011?
6) Трябва ли член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че изключва задържането на безплатното разпределяне на квоти въз основа на незаконосъобразно изчисление на коефициента за междусекторна корекция?
7) Трябва ли член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, самостоятелно и/или във връзка с член 15, параграф 3 от Решение 2011/278, да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на национална разпоредба, която предвижда прилагане на незаконосъобразно изчисления единен коефициент за междусекторна корекция, както е установен в член 4 от Решение 2013/448/ЕС и в приложение II към него, спрямо безплатното разпределяне на квоти в дадена държава членка?
8) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, които са обхванати от общностната схема след 2008 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема след 2008 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87), когато тези дейности се извършват в инсталации, които вече са били обхванати от общностната схема преди 2008 г.?
9) Невалидно ли е Решение 2013/448 и нарушава ли то член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87, като включва само емисии от инсталации, обхванати от общностната схема от 2013 г., така че изключва тези емисии, свързани с дейности, обхванати от общностната схема след 2013 г. (в измененото приложение I към Директива 2003/87/ЕО), когато тези дейности се извършват в инсталации, обхванати вече от общностната схема преди 2013 г.?
1) Следва ли член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че операторите на инсталации — за които от 2013 г. са се прилагали правилата за търговия с емисии, предвидени в Директива 2003/87, с изключение на операторите на инсталации по смисъла на член 10а, параграф 3 от тази директива и на новите участници на пазара — несъмнено са могли да подадат жалба пред Общия съд за отмяна на Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, поради това че то не е прието в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87?
3) Член 15 от Решение 2011/278 нарушава ли член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, поради това че първата посочена разпоредба не допуска емисиите от генератори на електроенергия да бъдат включени при определянето на единния коефициент за междусекторна корекция
При утвърдителен отговор, какви са последиците за Решение 2013/448 от това нарушение?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448, доколкото с него е определен единният коефициент за междусекторна корекция и поради това че то се основава на данни, представени в изпълнение на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87, без да са били установени посочените в този параграф 2 разпоредби, които е следвало да бъдат приети съгласно член 14, параграф 1 от тази директива?
5) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че количествата емисии и квоти за емисии, които са от определящо значение за изчисляването на корекционния коефициент, са посочени само частично в това решение?
6) Противоречи ли Решение 2013/448, доколкото в него е определен единният коефициент за междусекторна корекция, по-специално на член 296 ДФЕС или на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради това че този корекционен коефициент е бил определен въз основа на данни, с които не са могли да се запознаят операторите на инсталации, включени в търговията с емисии?
1) Невалидно ли е Решение 2013/448, поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от комбинирано производство на енергия, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87 и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на Директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?
2) Невалидно ли е Решение 2013/448 в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неоснователно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на Директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?
3) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?
4) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87 и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005—2007 г.) и втората фаза (2008—2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87?
5) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 и член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта, че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единния коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87?
6) Невалидно ли е Решение 2013/448 в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като разглежданите в главното производство прилагането на разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, да попречи на националния съд — когато е установил, че договорите, предмет на разглеждания от него спор, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС — да приложи всички правни последици от това нарушение поради наличието на влязло в сила национално съдебно решение, в което, без да се разглежда въпросът дали тези договори представляват държавна помощ, се приема за установено, че те запазват действието си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците на трудов договор, сключен за определен срок или за извършване на конкретни задачи, трябва да се считат за част от работниците, които по смисъла на тази разпоредба „нормално“ работят в рамките на съответната организация?
За да се установи наличието на „колективно уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59, което би довело до прилагането на тази директива, трябва ли съдържащото се във втората алинея на тази разпоредба условие да „са уволнени най-малко пет работници“ да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася не до случаите на прекратяване на трудовите договори, приравнени на уволнения, а изключително до уволненията в тесен смисъл?
Трябва ли Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че същественото изменение на главните елементи на трудовия договор, извършено от работодателя едностранно и в ущърб на работника по причини, несвързани с този работник, попада в рамките на понятието „уволнение“ по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като действащата в Испания регламентация на заповедното производство — членове 815 и 816 [от Закона за гражданското съдопроизводство] — доколкото затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи, като не предвижда задължителен контрол върху неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако secretario judicial [(съдебният секретар)] не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят?
2) Следва ли Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка [in] limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е разпореждането за приключване на заповедното производство на secretario judicial [(съдебния секретар)], за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на това разпореждане, чието изпълнение се претендира, поради обстоятелството че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо в съответствие с членове 551 и 552 във връзка и 816, параграф 2 [от Закона за гражданското съдопроизводство]?
3) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява във фазата на изпълнение, съдията, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на разпореждането на secretario judicial [(съдебния секретар)]?
4) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Може ли понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18?
Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112, образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от RAA, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от правилото за третиране като данъчно незадължено по ДДС лице съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

При въпроса дали е налице сборник от самостоятелни материали по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/6/ЕО, тъй като материалите могат да бъдат отделени един от друг, без това да засегне стойността на тяхното съдържание, от значение ли е всяка възможна стойност на съдържанието или само тази стойност, която трябва да се определи въз основа на предназначението на всеки сборник и като се вземе предвид произтичащото от него типично поведение на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form