Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 12 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а също и съдебната практика относно тълкуването ѝ, в която уредба не се предвижда изискванията за защита срещу експулсиране на дългосрочно пребиваващ чуждестранен гражданин да се прилагат по отношение на всяко административно решение за експулсиране, независимо от естеството или юридическите предпоставки за решението, а ограничава обхвата на посочените изисквания единствено до конкретен вид експулсиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Съвместима ли е с [член 3, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] и целите на [тази] [д]иректива […] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс], в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Закона за ипотеките […] и членове 234—236-o от [Правилника за ипотеките] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, нито възможност на длъжника да се позове успешно на неравноправна клауза независимо дали в рамките на извънсъдебното изпълнение, или на отделно съдебно производство?
Следва ли посочените по-горе разпоредби на Директива [93/13], целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без да е необходимо потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс] или в производството за „извънсъдебна продажба“ по член 129 от [Закона за ипотеките] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] правна уредба като [произтичащата от измененията на Закона за ипотеките със Закон 1/2013][,] която предвижда, че нотариусът може да спре висящо към момента на влизането в сила на Закон 1/2013 извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само ако потребителят докаже, че е предявил иск за установяване на неравноправния характер на клауза на договора за ипотечен кредит, която е основание за извънсъдебната продажба или определя изискуемата сума при изпълнението, и при условие че този отделен иск е бил предявен от потребителя в едномесечен срок от публикуването на Закон 1/2013, без потребителят да е бил уведомен лично за този срок и преди нотариусът да е възложил имота?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директивата национална разпоредба като член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013[,] която предвижда като единствен ефективен способ за защита на прогласените в Директивата права на потребителите по отношение на извънсъдебните производства за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само правомощието на нотариусите да предупреждават за съществуването на неравноправни клаузи и която дава на длъжника потребител, срещу който е насочено извънсъдебното изпълнение, възможността да предяви иск в отделно съдебно производство, преди нотариусът да е възложил недвижимия имот?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] национална правна уредба като тази в член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013, и в членове 234—236 от [Правилника за ипотеките], предвиждаща производство за извънсъдебно изпълнение на договори за ипотечни кредити, сключени между продавачи или доставчици и потребители, в което не е предвидена никаква възможност за служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 28, параграф 5 и член 29, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт в рамките на децентрализираната процедура за получаване на разрешение съгласно член 28, параграф 3 от Директивата компетентният орган на съответната държава членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт?
2. Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при предоставяне на национално разрешение за търговия компетентният орган на държавата членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт:
— трябва ли все пак съд на тази държава членка при разглеждане на жалбата на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт да провери началната дата на срока за защита на данните, или за съда се прилага същото ограничение както за органа на държавата членка,
— как в този случай пред въпросния съд на държавата членка е защитено правото на титуляря на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Директива 2001/83 по отношение на защитата на данните,
— обхващат ли средствата за ефективна правна защита задължението на съда на държавата членка да провери дали предоставеното в други държави членки първоначално разрешение за търговия е издадено в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Приложима ли е Директива 93/13 към условия, наложени в договор за социален наем, когато тези условия са определени от национална нормативна уредба като задължителни за страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Прилага ли се Директива 93/13/ЕИО към договорни условия в договор за социален наем, които са определени чрез императивна национална нормативна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 7 декември 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Индустриална и търговска собственост — Патентно право — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Регламент (CE) № 469/2009 — Член 3, буква б) — Сертификат за допълнителна закрила — Условия за придобиване — Член 10, параграф 3 — Издаване на сертификат или отхвърляне на заявката за сертификат — Директива 2001/83/ЕО — Член 28, параграф 4 — Децентрализирана процедура“ По дело C‑567/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, Patents Court (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, патентен състав, Обединеното кралство) с акт от 4 октомври 2016 г., постъпил в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производство по дело Merck Sharp & Dohme Corporation срещу Comptroller General of Patents, Designs and Trade Marks, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: C. Toader (докладчик), изпълняващ функцията на председател на състава, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за Merck Sharp & Dohme Corporation, от K. Bacon, QC, T. Hinchliffe, QC, и S. Bennett, advocate, както и от L. Whiting, solicitor, – за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Sipos и J. Samnadda, в качеството на представители, предвид решението, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
В хипотезата, в която молба за издаване на разрешение за отказ от наследство е подадена до гръцка юрисдикция от родителите на ненавършило пълнолетие дете, чието обичайно местопребиваване е в Италия, с цел да се определи дали пророгацията на компетентност съответства на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003:
a) може ли единствено от обстоятелството, че молбата е подадена пред гръцкия съд, да се установи недвусмислено приемане от страна на родителите на пророгацията на компетентност;
б) в качеството си на страна по право в съответните производства съгласно гръцкото законодателство, може ли прокурорът към съответния районен съд да бъде считан за една от страните в производството, които трябва да приемат пророгацията към момента на подаване на молбата;
в) в интерес на детето ли е пророгацията на компетентност, като се има предвид, че самото то и молителите — негови родители, имат обичайно местопребиваване в Италия, докато към момента на смъртта си наследодателят е пребивавал в Гърция, където е и наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, може да бъде съвместима с това разпоредба?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че препятства ли такова договорно условие, каквото е разглежданото в главното производство, което забранява на одобрените дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, да използват по видим за външни лица начин платформи на трети страни за онлайн продажба на договорните стоки?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство забраната за използване на услуги на трети предприятия по видим за външни лица начин за онлайн продажба, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, които действат като дистрибутори, представлява ли ограничение на кръга от клиенти по смисъла на член 4, буква б) от този регламент или ограничение на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.