Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Противоречи ли на общия принцип на правото Европейския съюз на състезателност италианска правна уредба [разглежданата в случая данъчна правна уредба], която не предвижда спиране на изпълнението на данъчен акт като автоматична последица от обжалването му в полза на данъчнозадължено лице, което не е било изслушано от митническата администрация преди приемането на този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли съдържащото се в законодателството на Съюза (например в член 3 от Директива 2009/103) понятие „използване на превозни средства“ или „произшествие при използването на превозно средство“ като риск по застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да бъде определено от националното законодателство на държава членка по различен начин в сравнение със законодателството на Съюза?
При утвърдителен отговор, може ли въпросното понятие да не обхваща (освен посочените в член 5, параграфи 1 и 2 от упоменатата директива определени лица, регистрационни номера или типове превозни средства) някои хипотези на използване на превозни средства според мястото на използването им, като например пътища или терени, които са „непригодни“ за целта?
Възможно ли е също така да се приеме, че не е налице „произшествие при използването на превозно средство“ в определени хипотези, свързани с неговото предназначение (например използване за спортни, промишлени или селскостопански цели) или с намерението на водача (например извършването на умишлено престъпление с превозното средство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
2) Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
3) Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за жалба/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
4) Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011] да се тълкува в смисъл, че изключването от подпомагане произтича само от местонахождението на чужд терен?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)], невалидна ли е точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011]?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)] и отрицателен отговор на [третия въпрос, буква б)], ясна, респ. еднозначна ли е разпоредбата на точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011], доколкото не са защитени оправданите правни очаквания на икономически оператор, който, въпреки че неговото положение е било известно на националните органи, е получил от тях уверение, респ. одобрение за подпомагане на дейности, които се извършват на чужд терен, но са част от неговото предприятие?
Изискват ли членове 65, 66 и 69 от Регламент [№ 1580/2007], както и (след 2[2] юни 2011 г.) членове 64, 65 и 68 от Регламент [за изпълнение № 543/2011], решението за одобрение на оперативната програма и на размерите на фондовете или изменението на това решение, както и решението относно „одобрения размер на помощта“, да бъде прието не само като уведомление, а формално като (най-малкото временно) обвързващо решение, което заявителят може да обжалва в самото начало, тоест независимо от обжалването на окончателното решение (взето съгласно член 70 от Регламент № 1580/2007 или член 69 от Регламент за изпълнение № 543/2011) относно заявлението за изплащане на (окончателно изчислената) помощ?
Следва ли член 103в от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че в рамките на „оперативна програма в сектор „плодове и зеленчуци“ е допустимо само подпомагането на производството на продукти, които могат да бъдат класифицирани като продукти по смисъла на приложение I, част IХ [от този регламент], но не и подпомагането на инвестиции в преработката на такива продукти?
От обстоятелството, че Съдът не предприема благоприятно за заинтересованото лице ограничаване на действието (по смисъла на член 264, параграф 2 ДФЕС) на решение, което поради ново тълкуване на правото на Съюза или обявяване на невалидността на валиден до този момент правен акт на Съюза има неблагоприятни правни последици за дадено заинтересовано лице, следва ли, че това лице не може в конкретния случай да се позове на принципа на правна сигурност пред националния съд, ако e доказана неговата добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция да се тълкува в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, [НРО] може — с цел да осигури ефективност и устойчива конкуренция — да определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че [НРО] може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си и преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да ги съобщава на [НРО] за проверка, заедно с обосновка на разходите си?
Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за достъпа в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че [НРО] може да задължи оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от [НРО] цени, но от обосновката на разходите за следващия отчетен период е видно, че вече определената от [НРО] цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че иск за обезщетение за вреди на деликтно основание, който е насочен срещу членовете на комитет на кредиторите поради неправомерното им поведение при гласуването на план за оздравяване в производство по несъстоятелност и е предявен от притежателите на дружествени дялове в дружеството — длъжник в производството по несъстоятелност, като [г‑н Valach и г‑жа Valachová], и от дружества — изпълнители на проекти, които са в търговски отношения с длъжника в производството по несъстоятелност, като [SC Europa ZV II, SC Europa LV, VAV Parking, SC Europa BB и Byty A], е свързан с производство по обявяване на несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2102 и поради това е изключен от материалното приложно поле на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.