Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директивата за ОВОС във връзка с точка 13, буква a) от приложение II към нея, евентуално във връзка с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС и приложения I, II и III към нея да се тълкуват в смисъл, че се прилагат преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 2, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че позволява да се освободи отлагането на извеждането от експлоатация на ядрена централа от прилагането на членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС поради императивни причини от общ интерес, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия?
Трябва ли понятието „специален акт на националното законодателство“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на Директивата законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], като се вземат предвид по-специално различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на този закон и могат да постигнат целите на посочената по-горе директива?
Трябва ли член 6 от Директивата за местообитанията, във връзка с членове 3 и 4 от Директивата за птиците, евентуално във връзка с Директивата за ОВОС и с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкува в смисъл, че се прилага при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че се прилага преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че позволява да се приемат за императивна причина от приоритетен обществен интерес мотиви, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия, като се имат предвид различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на Закона от 28 юни 2015 г. и могат да постигнат целите на посочената директива?
Ако въз основа на отговорите, дадени на предишните преюдициални въпроси, националният съд стигне до заключението, че [Законът от 28 юни 2015 г.] нарушава някое от задълженията, произтичащи от посочените конвенции или директиви, без сигурността на снабдяването на страната с електроенергия да може да се счита за императивна причина от общ интерес, позволяваща да се дерогират тези задължения, може ли да се запази действието на Закона от 28 юни 2015 г., за да се избегне правна несигурност и за да се даде възможност да се изпълнят задълженията за оценка на въздействието върху околната среда и за участие на обществеността, произтичащи от посочените конвенции и директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че сумата от 400 EUR, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004, е предназначена главно за поправяне на имуществените вреди, като неимуществените вреди следва да се разглеждат от гледна точка на член 12 от този регламент, или разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 покрива главно неимуществените вреди, като имуществените се уреждат от разпоредбите на член 12?
Включва ли се в понятието за допълнително обезщетение, предвидено от член 12 от този регламент, сумата, която представлява нереализиран доход от заплата, надхвърлящ сумата от 400 EUR, определена от член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Следва ли вредата, причинена от нереализиран доход от заплатата в резултат на невъзможността работникът да се яви на работа поради късното си пристигане в крайния пункт в резултат на премаршрутирането, да се разглежда от гледна точка на изпълнението на задълженията, предвидени в член 8 от Регламент № 261/2004 или в член 12 от него във връзка с член 4 от същия регламент?
Релевантно ли е при определяне на вредите, причинени на пътниците, обстоятелството, че те са се съгласили с предложението на авиокомпанията за полет на 11 септември 2016 г., макар и да са могли да предположат, че няма да получат заплата за времето, през което ще отсъстват от работа?
Следва ли член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, според който „Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“, да се тълкува в смисъл, че оставя на преценката на националната юрисдикция приспадането на сумата, предоставена на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение или че това приспадане е задължително?
Ако приспадането на сумата не е задължително, кои са критериите, въз основа на които националната юрисдикция решава дали да приспадне сумата, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 8, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага на опериращия въздушен превозвач да представи на засегнатите пътници пълна информация за всички предвидени във втората от тези разпоредби възможности, или тази разпоредба задължава също и засегнатите пътници да съдействат активно при издирването на информация във връзка с това?
При условията на член 8 от Регламент № 261/2004 на кого е възложена тежестта за доказване, че е направено премаршрутиране с оглед на първа възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО, съответно член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за запазване на пълната ефективност на тези разпоредби и на полезното действие на произтичащата от тези разпоредби забрана е необходимо обезщетение за вреди от участниците в картела да могат да искат и лицата, които не действат като доставчици или потребители на съответния материално и географски засегнат от картела пазар, но като лица, които предоставят подпомагане, осигуряват съгласно действащото законодателство заеми при изгодни условия на купувачите на предлаганите на засегнатия от картела пазар продукти, и чиито вреди се изразяват в това, че отпуснатите от тях заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били без картелно споразумение, вследствие на което те не могат да инвестират тези суми така, че да им носят печалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Когато пред съд от държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, как следва да се тълкуват разпоредбите на член 3, букви a) и г) и на член 5 от Регламент № 4/2009 — в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или в смисъл, че искането за издръжка може да бъде решено само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?
2) В същата хипотеза на сезиране на националния съд запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, отговаря ли на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009, да постанови решение по иска за задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 96/71, и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
2) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
3) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
4) Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато преюдициалното запитване е оттеглено поради прекратяване на спора между страните?
Какъв е правният ефект върху производството пред Съда, когато националният съд заличи делото поради прекратяване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда?
Кой орган следва да определи разходите по производството след прекратяване на делото вследствие оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски в случай на инцидентно производство пред националната юрисдикция?
Подлежат ли на възстановяване разноските за представяне на становища пред Съда, които не са направени от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Противоречи ли национално законодателство, което не позволява на абсорбиращото дружество да приспадне разходи, вече приспаднати от абсорбираното дружество преди сливането, на разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО?
В какви граници държавите членки могат да определят условията за приспадане на разходи от облагаемия доход на дружествата при трансгранично преструктуриране съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Обхваща ли директива 90/434 национални разпоредби относно определянето на приспаданията на разходи и загуби за целите на облагаемата печалба?
Може ли държава членка да откаже признаването за данъчни цели на разходи, признати на прехвърлящото дружество преди сливането, за придобиващото дружество след сливането, без това да противоречи на директива 90/434?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.