всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това че цената му е посочена в тази национална валута?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Компетентна ли е запитващата юрисдикция да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, направени във връзка с представянето на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция?
Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Прилага ли се член 15 от Директива [2013/33] за лице, по отношение на което е било взето решение за прехвърляне съгласно Регламент [№ 604/2013]
2) Може ли при прилагането на член 15 от Директива [2013/33] държава членка да приеме обща мярка, която всъщност вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламент [№ 604/2013], отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне
3) Когато даден кандидат напусне държава членка, без да е поискал международна закрила в нея, и пътува до друга държава членка, в която подава молба за международна закрила и в която се приеме решение съгласно Регламент [№ 604/2013], с което кандидатът се прехвърля обратно в първата държава членка, може ли съответното забавяне при разглеждането на молбата за [международна] закрила да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15 от Директива [2013/33]
4) Когато даден кандидат подлежи на прехвърляне в друга държава членка съгласно Регламент [№ 604/2013], но това прехвърляне се забави поради производство за съдебен контрол, започнато от кандидата, което има за последица спиране на прехвърлянето на основание определение за спиране, постановено от High Court (Висш съд), може ли произтичащото от това забавяне на разглеждането на молбата за международна закрила да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15 от Директива [2013/33], по принцип или конкретно, когато в това производство се установи, че съдебната жалба е неоснователна или явно неоснователна или представлява злоупотреба с процесуални права
5) Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива [2013/33]
6) Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива [2013/33]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде то допустимо съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
В какви случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчна фактическа и правна рамка и мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Отнася ли се член 23, параграф 1, буква й) от Регламент [2016/679] също и до защитата на интересите на данъчните органи?
2) При положителен отговор, включва ли изразът „изпълнението по гражданскоправни искове“ също и защитата на данъчните органи срещу гражданскоправни искове и трябва ли тези искове вече да са предявени?
3) Допуска ли разпоредбата на член 23, параграф 1, буква д) от Регламент [2016/679], която се отнася до защита на важен финансов интерес на държава членка в областта на данъчното облагане, ограничаване на правото на достъп по член 15 от Регламент [2016/679] с цел да се противодейства на евентуални гражданскоправни отменителни искове срещу данъчните органи в производство по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС, за да бъде то допустимо пред Съда на ЕС?
В каква степен националният съд следва да изложи фактическите обстоятелства и мотивите, поради които се иска тълкувателна помощ от Съда на ЕС?
Кои обстоятелства са от значение при определяне на приложимостта на Регламент № 261/2004 и квалифицирането на дадена ситуация като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от подалата го юрисдикция съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

В кои случаи Съдът заличава делото от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратено производство по преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form