Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директивата за информацията за околната среда?
2. Ако според отговора на първия въпрос тези данни са информация за околната среда:
2.1. Трябва ли вследствие на това член 4, параграф 1, буква г) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че изразът „материали в процес на изготвяне или недовършени документи или данни“ обхваща и данни за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
2.2. Трябва ли член 4, параграф 2, буква а) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба условие, а именно съответната поверителност да е регламентирана със закон, е изпълнено, когато изискването за поверителност на конкретен вид информация не е предвидено със закон, а посредством тълкуване се извежда от разпоредба на акт с общ характер, като Закона за обществената информация или Закона за държавната статистика?
2.3. Трябва ли за целите на прилагането на член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за информацията за околната среда да е установено, че е налице действително неблагоприятно въздействие върху международните отношения на държавата, за което създава условия разкриването на поисканата информация, или е достатъчно да се констатира, че е налице опасност за това?
2.4. Обосновава ли посоченото в член 4, параграф 2, буква з) от Директивата за информацията за околната среда основание „опазване на [съответната] околна среда“ ограничаването на достъпа до информация за околната среда с цел да се гарантира надеждността на държавната статистика?
3. Ако според отговора на първия въпрос данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, не са информация за околната среда, трябва ли искане за информация, отнасящо се до такива данни, да се разглежда като искане за предоставяне на информация по член 2, точка 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, което искане трябва да се разгледа по реда на член 8, параграф 2?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос: трябва ли данни, като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се разглеждат като информация относно методите за анализ, вземане на проби и предварително обработване на образците, използвани при събирането на информацията, по смисъла на член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда?
5.1. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: може ли достъпът до такава информация по член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда да бъде ограничен поради наличие на сериозно основание, произтичащо от вътрешното право?
5.2. Може ли отказът да бъде предоставена информация на основание член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, да бъде смекчен посредством други мерки, например мерки, с които на научноизследователски институции или на Сметната палата се предоставя достъп до исканата информация за целите на извършването на проверка?
6. Може ли отказът да бъдат предоставени данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да бъде обоснован с целта да се гарантира качеството на информацията за околната среда по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата за информацията за околната среда?
7. Произтича ли от съображение 21 от Директивата за информацията за околната среда правно основание за предоставянето на данни относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС при отчитане на произтичащия от практиката [на Съда] принцип на равностойност да се тълкуват в смисъл, че постановеното на основание член 267, първа алинея ДФЕС решение [на Съда] за тълкуване на правото на Съюза представлява основание за ново разглеждане на гражданско дело, приключило с по-ранен влязъл в сила съдебен акт, ако разпоредба от националното право като член 4011 от [ГПК] допуска ново разглеждане на делото, когато влезлият в сила съдебен акт е постановен въз основа на разпоредба, обявена с решение на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд, Полша] за несъвместима с правен акт от по-висок ранг?
2) Налага ли принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, произтичащ от член 4, параграф 3 ДЕС и от практиката [на Съда], разширително тълкуване на разпоредба от националното право като член 401, точка 2 от [ГПК], така че предвиденото в тази разпоредба основание за ново разглеждане на делото да обхване и влязло в сила неприсъствено съдебно решение, в което [националният] съд — в нарушение на задълженията, произтичащи от решение на Съда [Profi Credit Polska I] — не е проверил за наличие на неравноправни клаузи в договора между потребителя и заемодателя, а се е ограничил само с проверка за редовност на записа на заповед от външна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 169, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 114, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат член 5 от Директива 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, тъй като този член не включва сред задължителната преддоговорна информация, предоставяна на пътуващия, признатото в член 12 от Директивата право на прекратяване на договора преди началото му срещу пълно възстановяване на платените суми, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства?
Допускат ли членове 114 и 169 ДФЕС, както и член 15 от Директива 2015/2302 прилагането на принципите на диспозитивно начало и на съответствие [на диспозитива на решението с петитума на исковата молба], съдържащи се в член 216 и член 218, параграф 1 [от Гражданския процесуален кодекс], когато тези процесуални принципи могат да възпрепятстват пълната защита на ищеца потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно член 17, параграф 1 във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли от това, че молеща държава членка не може да изпълни решение за прехвърляне до произнасянето по искането на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Включват ли разпоредбите на член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“], които изискват държавите членки да предвидят в своето национално право една от трите форми на суспензивно действие за целите на обжалването или преразглеждането на решения за прехвърляне, оспорване на решение по член 17, параграф 1 [от посочения регламент], с което се отказва да се приложи възможността за поемане на отговорността за разглеждане на молба за международна закрила […]?
в) В случай че няма конкретна национална разпоредба, която да предвижда една от трите форми на суспензивно действие по член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“] при оспорване на решение за отказ за прилагане на член 17, длъжен ли е сезираният съд да признае суспензивно действие в една от тези три форми в националното си право, и ако това е така, в коя форма
[…]
г) Трябва ли всички суспензивни средства за защита по член 27, параграф 3 [от Регламент Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че действат като спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по смисъла на член 29, параграф 1 от Регламент [Дъблин III]?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по жалба, подадена по съдебен ред въз основа на специална клауза съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“]?
в) При условията на евентуалност води ли жалба, подадена по съдебен ред съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“,] до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Как следва да се тълкува чл. 16, пар. 1 от [Директива 2008/118], в частта, в която се предвижда, че разрешение за откриване и управление на данъчен склад се дава при условия, които органите имат право да определят с оглед предотвратяване на всякакво евентуално избягване на данък или злоупотреби; какво следва да бъде съдържанието на тези условия с оглед постигане на целите по предотвратяване и избягване на данък или злоупотреби?
Как следва да се тълкува забраната за дискриминация по [съображение 10] от [Директива 2008/118]?
Как следва да се тълкуват посочените норми и следва ли тълкуванието да е в смисъл, че предоставят правната възможност в националното право да се предвиди правна уредба, каквато е в нормите на чл. 53, ал. 1, т. 3, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС, доколкото последните норми предвиждат отнемане на лиценза безусловно и занапред, безсрочно и неограничено във времето, едновременно с вече наложена санкция, за същото деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се приеме, че Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) се прилага по отношение на договори, по които и двете страни са лица от Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент?
Коя разпоредба от Регламент (ЕО) № 593/2008 трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, и по-специално следва ли да се прилага член 6, параграф 2 от този регламент, когато потребителски договор отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1, включително когато потребителят избира като приложимо правото на държава, различна от държавата по обичайното му местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1. В хипотезите на потребителски договори, за които се прилага член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“], в съответствие ли е с този регламент да се счита, че изразът „другата страна по договора“, използван в посочената разпоредба, включва само лицето, което е подписало договора, и следователно не може да включва физически или юридически лица, различни от тези, които действително са го подписали?
2. В случай че изразът „другата страна по договора“ се тълкува в смисъл, че включва само лицето, което действително е подписало договора, в хипотезите, в които и потребителят, и „другата страна по договора“ имат местоживеене извън Испания, в съответствие ли е с член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се счита, че международната компетентност на съдилищата в Испания не може да бъде определена от факта, че групата от предприятия, към която принадлежи „другата страна по договора“, включва дружества с местоживеене в Испания, които не са участвали в подписването на договора или които са подписали други договори, различни от този, по отношение на който се иска обявяване на недействителност?
3. В случай че „другата страна по договора“ по смисъла на член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] докаже, че местоживеенето ѝ е определено в Обединеното кралство съгласно член 63, параграф 2 от Регламента, в съответствие ли е с тази разпоредба да се счита, че така определеното местоживеене ограничава избора, който може да се направи съгласно член 18, параграф 1
В допълнение, в съответствие ли е с посочената разпоредба [член 63, параграф 2] да се счита, че тя не се ограничава само до установяването на „фактическа презумпция“, че тази презумпция не се оборва, ако „другата страна по договора“ извършва дейност извън държавата по нейното местоживеене, и че няма задължение на „другата страна по договора“ да обоснове наличието на съответствие между определеното местоживеене съгласно [посочения член 63, параграф 2] и мястото, на което извършва дейността си?
4. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 3 от този регламент да се счита, че са действителни и приложими клаузите за определяне на приложимото право, включени в „общите условия“ на подписания от страните договор или предвидени в отделен документ, към който договорът изрично препраща и за който се докаже, че е предоставен на потребителя?
5. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че на него може да се позовава както потребителят, така и другата страна по договора?
6. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че ако са изпълнени предвидените в него условия, правото, посочено в тази разпоредба, във всички случаи се прилага с предимство спрямо правото, посочено в член 6, параграф 3, въпреки че последното би могло да се окаже по-благоприятно за потребителя в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.