Преюдициално запитване

1) Процесуалните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, изключват ли възможността национален съд да поиска преюдициално тълкуване по член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба
(b) Ограничено ли е значението на израза „предприятия или производството на определени стоки“ в член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или включва и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право
(c) Изпълнено ли е понятието „всяка помощ, предоставена чрез държавни ресурси“, дори ако самата държавна агенция получава помощ от държавата или частни предприятия
(d) Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се говори за безвъзмездност, когато наложената върху отделното предприятие такса е незначителна спрямо общия размер на вноските
(e) Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако маркетинговите изследвания и рекламата, извършвани от държавната агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции на други държави членки
(f) Ако таксата не се налага върху самите внесени стоки, а върху тяхната преработка, представлява ли тя такса с еквивалентен ефект по смисъла на членове 9, параграф 1, 12 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО
(g) Представлява ли налагането на данъчно облагане върху „продуктите на други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО
(1) Представлява ли система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (за разглеждания период) позволяват на местните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални фабрики, докато внесената от държави членки вестникарска хартия може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса, забранена от членове 30 и сл. от Договора за ЕИО
(2) Дали обстоятелството, че посочената система от субсидии може да е незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността — тъй като събраните средства са предназначени за финансиране на дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно незаконна
(3) Ако на горните въпроси се отговори положително, разпоредбите на членове 30 и сл. от Договора за ЕИО прилагат ли се пряко и създават ли индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата може да се упражни това право)
(4) Обхваща ли забраната за данъчна дискриминация, установена в член 95 от Договора, и специални налози, наложени както върху местни, така и върху внесени стоки, приходите от които са предназначени за малки публични органи, различни от държавата
(5) Съществува ли дискриминация, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, ако посочените налози върху местните продукти (в случая тапети) се изчисляват върху цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за облагане на съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; като под обща стойност на внесения продукт се разбира стойността на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена от стойността на първичната суровина плюс добавената стойност), увеличена с „разходите по товарене, експедиция, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата“
(6) Ако отговорът на въпроса по т. 5 е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за изчисляването му е по-висока само за внесените продукти, създава ли член 95 от Договора за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?