Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Дали неизпълнението на задължението за износ на закупено от интервенционни запаси говеждо месо, предназначено за износ, вследствие на измама или небрежност или комбинация от измама и небрежност от страна на независим превозвач, на когото е възложен транспортът на стоките, представлява случай на непреодолима сила по смисъла на член 11 от Регламент (ЕИО) № 1687/76 на Комисията от 30 юни 1976 година относно общите подробни правила за проверка на използването и/или предназначението на продуктите от интервенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
1 . Следва ли член 14 от Регламент (ЕИО) № 516/77, във връзка с членове 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 521/77, да се тълкува като достатъчно конкретно овластяваща разпоредба, която установява съществените критерии за защитни мерки като тези, приети от Комисията в Регламент № 2742/82?
2 . Алтернативно: Следва ли изразът „поради внос“ в член 14 от Регламент № 516/77 и член 1 от Регламент № 521/77 да се тълкува в смисъл, че вносът от държави, които не са членки, трябва да е бил основната причина за нарушенията към датата на приемане на Регламент № 2186/83 и към датата, на която ищецът е осъществил съответния внос?
3 . Алтернативно: Следва ли член 2, параграф 2 от Регламент № 521/77, във връзка с членове 13 и 14 от Регламент № 516/77 и член 155 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че Комисията не е била оправомощена да налага компенсаторна такса в случай на цени на вноса под минималните определени цени на вноса?
4 . Алтернативно: Следва ли член 2, параграф 2 от Регламент № 521/77, във връзка с членове 13 и 14 от Регламент № 516/77, да се тълкува в смисъл, че Комисията не е оправомощена да установи единна ставка за компенсаторните такси, така че те да надвишават разликата между определената минимална цена и цената на вноса?
5 . Алтернативно: Явява ли се минималната цена, определена в член 2, параграф 2 от Регламент № 2742/82, незаконосъобразна, тъй като не е изчислена въз основа на обективни критерии и не са посочени мотиви за нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Являват ли се производства, свързани с неправомерното прекратяване на (независим) договор за търговско представителство и изплащането на дължими по такъв договор комисионни, производства по дела, свързани с договор, по смисъла на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
1. Дали Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г., изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО от 29 ноември 1984 г., предвижда хармонизация, която изключва възможността държавите членки да се позовават на член 36 от Договора с цел да налагат при внос от други държави членки на фуражи, съдържащи добавки, мерки, предназначени да гарантират идентификацията и чистотата на съответните добавки?
2. Дали мярка на държава членка, която подчинява вноса на фуражи от други държави членки на разрешение, е съвместима с член 30 от Договора?
3. Дали Директива 70/524/ЕИО от 23 ноември 1970 г., изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО, предвижда хармонизация, която лишава държавите членки от възможността да се позовават на член 36 за приемане на вътрешни мерки относно контрола на търговците?
4. Дали годишна такса, начислявана в еднакъв размер на местни производители и вносители, е съвместима с членове 9 и 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО (Шеста Директива относно ДДС) да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да продължат да налагат данъци върху оборота при доставка на стоки или предоставяне на услуги, след като тези дейности станат облагаеми с ДДС?
Следва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива да се тълкува като обхващащо данъци, начислявани върху приходите от експлоатация, независимо дали данъкът се изчислява въз основа на действителните приходи или на приблизителна основа, когато е трудно да се определи точно действителният приход?
По-специално, включва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива годишна, фиксирана по размер фискална такса, наложена върху всички автомати, инсталирани на обществени места и предоставящи визуално или звуково забавление, игра или развлечение, въведена с цел да замени данък върху оборота на оператора на машината и която е общо съобразена с доходността на всеки тип машина и, косвено, с приходите на оператора?
Ако отговорите на въпроси 1 и 3 са положителни, означава ли забраната за кумулативно облагане с ДДС и други данъци върху оборота на едни и същи приходи или оборот, че когато ДДС се прилага за първи път в началото на втората половина на годината, а данъците върху оборота, начислявани в допълнение към ДДС, трябва да бъдат платени на една вноска в началото на календарната година (освен ако не е разрешено отложено плащане), половината от сумите, дължими по отношение на данъците с характер на данъци върху оборота за годината, в която ДДС е приложен за първи път, трябва, вследствие на въвеждането на ДДС, да бъдат възстановени или да не се изискват?
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява облагането на приходите от експлоатация с данък по-висок три пъти за продукти, които са предимно с чуждестранен произход, отколкото за подобни продукти, които са предимно с местно производство
Следва ли тази дискриминация да се счита за още по-сериозна, когато съответните приходи от експлоатация подлежат както на ДДС, така и на друг вид косвено облагане?
Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на този член това, че се облагат с ДДС приходите от експлоатацията на определени продукти съгласно правото на Общността, без да се премахват съществуващите данъци върху тези приходи, дори когато някои от експлоатираните продукти вече не се произвеждат в държавата членка, която налага различните данъци, и когато, във всеки случай, кумулативното облагане с такива данъци може да доведе до намаляване на вноса на такива продукти от останалата част на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
1) Противоречи ли на разпоредбите на членове 30 и 36 от Договора предоставянето на притежателя на патент, предоставен му по законодателството на държава членка, на възможността по силата на това законодателство да получи съдебна забрана или интердикт от съдилищата на тази държава членка, с който се забранява вносът на стоки, които биха нарушили патента („стоките“) от друга държава членка до произнасянето на компетентните органи, посочени по-долу в (c), при следните обстоятелства:
(a) стоките не са пуснати на пазара в държавата членка на произход от патентопритежателя или с негово съгласие или със съгласието на лице, свързано с него;
(b) всеки заявител би могъл с дължимата грижа да получи лиценз ex lege към момента на вписването, посочено по-долу в (c), и с оглед на въпрос 2 такъв лиценз може или не може да изключва вноса;
(c) без съгласие или инициатива от страна на патентопритежателя, патентът е бил или се счита за вписан с „лицензи ex lege“ по националното законодателство, въведено след предоставянето на патента, с последица, че по вътрешното право не може да бъде предоставена съдебна забрана срещу лице, което нарушава патента чрез производство или продажба на произведени в страната стоки, ако то даде ангажимент пред съда в производството за нарушение да получи лиценз при условия, които могат да бъдат определени по споразумение или, след разглеждане на заявлението и изслушване на страните, от компетентните органи в държавата членка;
(d) вносителят е поел в производството за нарушение ангажимент да получи, но не е получил лиценз от патентопритежателя при такива условия?
2) Когато такъв лиценз се иска в държава членка, изискват ли разпоредбите на членове 30 и 36 от Договора компетентните органи при такива обстоятелства винаги да включват в лиценза условия, които позволяват внос от друга държава членка?
3) Влияе ли на отговора на първия или втория въпрос, и ако да — как, обстоятелството, че стоките са фармацевтични продукти и вносът ще се осъществи от държава членка, в която такива продукти не подлежат на патентна закрила?
4) Ако отговорите на въпроси 1, 2 и 3 по-горе са, че членове 30 и 36 от Договора не позволяват предоставянето на притежателя на такъв патент на съдебна забрана или интердикт за възпрепятстване на такъв внос, може ли въпреки това такава забрана или интердикт да бъде предоставена съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности и по-специално съдебната практика, отнасяща се до нелоялна конкуренция и защита на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Следва ли Договорът за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкува в смисъл, че Френската република не може да обвърже възстановяването на налози, събрани в противоречие с правото на Общността, с представянето на доказателства, че тези налози не са били прехвърлени върху купувачите на продуктите, които са били обект на тези налози, и да възложи изцяло тежестта на доказване на този отрицателен факт върху физическите или юридическите лица, които претендират възстановяване
Зависи ли отговорът от това дали законът от 30 декември 1980 г. има обратно действие, от естеството на разглеждания налог и от това дали пазарът е свободен, регулиран или монополен, изцяло или частично?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Съществува ли правило на правото на Общността, според което искане за предоставяне на гаранция, което
(а) е издадено въз основа на Регламент (ЕИО) № 563/76 на Съвета от 15 март 1976 г., и
(б) е оспорено по национален съдебен ред и поради това не е станало окончателно,
не следва да бъде отменено, въпреки че съгласно националното право би подлежало на отмяна на основание, че Регламент № 563/76 е обявен за невалиден?
Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно:
Съществува ли правило на правото на Общността, според което гаранция, предоставена въз основа на искане, което
(а) е издадено на основание Регламент № 563/76, и
(б) е оспорено по национален съдебен ред и в случай на отмяна на основание, че Регламент № 563/76 е невалиден,
все пак не следва да бъде освободена?
Ако на въпрос 2 се отговори утвърдително:
(а) Това правило препятства ли освобождаването на гаранцията само когато тя е била обявена за окончателно задържана преди постановяването на решението, с което Съдът на Европейските общности обявява Регламент № 563/76 за невалиден, или
(б) Това правило препятства ли освобождаването на гаранцията и когато тя е била обявена за окончателно задържана след това решение?
Ако на въпрос 3(а) се отговори утвърдително:
(а) Може ли гаранция — в случая гаранция, предоставена въз основа на Регламент № 563/76 — да бъде обявена за окончателно задържана само когато искането, въз основа на което е предоставена, вече не подлежи на обжалване и поради това е станало окончателно, или
(б) Може ли гаранцията да бъде обявена за окончателно задържана, дори когато съдебното производство относно законосъобразността на искането все още е висящо?
(а) Правните последици от окончателното задържане на гаранцията настъпват ли само ако гаранцията е била обявена за окончателно задържана с решение на орган, или
(б) Правните последици от окончателното задържане на гаранцията настъпват ли веднага след изпълнението на условията за задържане съгласно приложимото законодателство, без да е необходимо орган да вземе решение за окончателното задържане?
Ако на въпрос 4(б) се отговори утвърдително:
Съществува ли правило на правото на Общността, което определя правните последици, които настъпват, ако искането, въз основа на което е предоставена гаранция, която вече е била обявена за окончателно задържана, впоследствие бъде отменено като незаконосъобразно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Забраняват ли правилата на Общността относно хармонизирането на законодателството на държавите членки във връзка с данъка върху оборота (член 95 от Договора за ЕИО) на държавите членки да облагат с данък върху добавената стойност вноса от друга държава членка на моторни превозни средства, закупени с платен данък върху добавената стойност в тази държава и регистрирани там, без да се взема предвид остатъчният данък върху добавената стойност, платен в държавата износител и все още включен в стойността на стоките към момента на тяхното въвеждане?
Облага ли данъкът върху добавената стойност, наложен от държава членка при вноса на стоки, без да се взема предвид остатъчният данък, все още включен в стойността на стоките, когато такъв данък не се начислява при продажбите на същите стоки от частни лица в тази държава, вътрешен данък, надвишаващ този, наложен върху подобни вътрешни продукти, и като такъв забранен по член 95 от Договора за ЕИО?
Изключват ли разпоредбите на правото на Общността, които подлагат вноса и вътрешните продажби на даден продукт на една и съща данъчна ставка, прилагането на национални правила, които предвиждат, в случай на неплащане на данъка при внос, санкции, различни по характер и строгост от тези, наложени при неплащане на данъка при вътрешни сделки
По-специално, изключват ли разпоредбите на правото на Общността относно хармонизираната данъчна система и премахването на митата в рамките на Общността, във връзка с принципите на пропорционалност и недискриминация, развити от Съда на Европейските общности, прилагането на разпоредба от националното законодателство (член 70 от Президентски декрет № 633 от 26 октомври 1972 г.), която третира нарушенията, свързани с плащането на данък върху добавената стойност при внос от други държави членки, като контрабандни престъпления и налага санкции — включително наказателни — предвидени в митническото законодателство по отношение на митата и които се различават от тези, наложени за сравними нарушения, свързани с вътрешни продажби на същите стоки (член 50 от Президентския декрет)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Съгласно членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 389/82 длъжни ли са държавите членки да предоставят помощ на признати групи производители за инвестиции, извършени в рамките на целите на тези разпоредби, доколкото такива инвестиции са одобрени и включени в годишната програма за икономическа помощ на държавата членка?
След като една инвестиция е одобрена и включена в програмата за икономическа помощ на държава членка и е извършена от призната група производители, може ли тази държава членка, въз основа на същите разпоредби във връзка с целта на посочения регламент, след подбор и във вреда на група, която не е организирана на кооперативна основа, да предостави такава помощ на друга група, която е организирана на кооперативна основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.