всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

При правилно тълкуване на приложенията към посочените по-долу регламенти на Комисията, какво значение следва да се придаде на описанията на продуктите от птиче месо, дадени в точки (a) до (f) по-долу, взети от определените тарифни позиции, използвани за целите на износа на възстановими суми в сектора на птиче месо?
Под коя тарифна позиция следва да се класифицират пилешки бутчета с (част от) гръбнака (без опашката)
- за периода от 1 май 1987 г. до 1 ноември 1987 г.,
- за периода от 1 януари 1988 г. до 1 октомври 1988 г.?
Ако този въпрос е твърде общ, като отговорът зависи от големината на частта от гръбнака: колко голяма трябва да бъде тази част или на кое място или по какъв начин трябва да бъде отрязана, за да може пилешкото бутче с (тази част от) гръбнака (без опашката) да бъде класифицирано по една от тарифните позиции, посочени в 1.1(a) до (f) (приложими за горепосочените периоди)?
При правилно тълкуване на приложенията към посочените по-долу регламенти на Комисията, какво значение следва да се придаде на описанията на продуктите от птиче месо, дадени в точки (a) и (b), взети от определените тарифни позиции, използвани за целите на износа на възстановими суми в сектора на птиче месо?
Под коя от тарифните позиции, посочени в точки 2.1(a) или (b) или 1.1(c), следва да се класифицират предните части на гърба с крила на пилета от вида Gallus domesticus:
- за периода от 1 февруари 1987 г. до 1 ноември 1987 г.,
- за периода от 1 януари 1988 г. до 1 септември 1988 г.?
Ако този въпрос е твърде общ, като отговорът зависи от начина, по който е отрязана съответната част: как трябва да бъдат отрязани частите, за да могат крилата с част от гърба между тях да бъдат класифицирани по една от тарифните позиции, посочени в точки 2.1(a) и (b) и 1.1(c) (приложими за горепосочените периоди)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

1.(a) Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че национално законодателство като описаните по-горе APK разпоредби може да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на този член, с оглед на факторите, посочени в точка 6.9 [от решението]?
(б) Или член 30 следва да се тълкува в смисъл, че национално законодателство като APK разпоредбите не представлява нарушение на този член, тъй като цели защита на общ интерес, оправдан съгласно правото на ЕИО, не се отнася до търговията с резервни части за автомобили и неговият ограничителен ефект върху търговията не надхвърля необходимото?
2. Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
Следва ли член 36 от Договора да се тълкува в смисъл, че национално законодателство като APK разпоредбите все пак е съвместимо с член 30 от Договора, тъй като е оправдано с оглед защитата на обществената сигурност и здравето и живота на хората?
3.(а) Следва ли член 62 от Договора да се тълкува в смисъл, че национално законодателство като APK разпоредбите е несъвместимо с него, тъй като условията за предоставяне на разрешение по член 9(г) от WVW могат, в сектора на предоставянето на услуги по поддръжка, да доведат до загуба на клиенти за чуждестранни автосервизи, тъй като при холандски автомобили те не могат да издават сертификати за техническа изправност?
(б) Или член 62 следва да се тълкува, с оглед на член 55 от Договора, в смисъл, че национално законодателство като APK разпоредбите не представлява нарушение на този член, тъй като извършването на проверки от оторизираните автосервизи за издаване на сертификат за техническа изправност следва да се разглежда като упражняване на публични правомощия на държавата?
4.(а) Следва ли членове 5, 85 и 86 от Договора да се тълкуват в смисъл, че препятстват национално законодателство като APK разпоредбите, което позволява на автосервизи, установени и оторизирани в Нидерландия, да освобождават клиентите, които им поверяват автомобилите си за обслужване, от заплащане на разходите, свързани с проверката и издаването на сертификат за техническа изправност, в резултат на което собствениците на моторни превозни средства се насърчават да използват услугите на тези автосервизи?
(б) Или следва ли оторизираните автосервизи да се разглеждат по член 90, параграф 2 от Договора като предприятия, натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес, чието изпълнение би било възпрепятствано, ако не могат да предоставят посоченото освобождаване от разходи?
5. До каква степен има значение за отговора на горепосочените въпроси обстоятелството, че неблагоприятният ефект на националното законодателство върху вътреобщностната търговия със стоки и услуги и върху вътреобщностната конкуренция е повече или по-малко ограничен до граничните райони и се проявява в ограничен мащаб?
6. До каква степен има значение за отговора на горепосочените въпроси обстоятелството, че националното законодателство се отнася единствено до превозни средства от категориите, посочени в приложението към Директива 77/143/ЕИО на Съвета от 29 декември 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно техническите прегледи на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ 1977 L 47, стр. 47), или ако се отнася и до други превозни средства като леки автомобили (с изключение на таксита) и други леки превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

Позволява ли член 119 от Договора за ЕИО в схема за професионално пенсионно осигуряване, при която след 1 януари 1985 г. пенсионната възраст за мъжете и жените е определена на 60 години, за ограничена група жени да остане фиксирана пенсионната възраст от 55 години след 17 май 1990 г., когато:
(a) това произтича от преходни разпоредби, приети с действие от 1 януари 1985 г. (когато вследствие на изменение на правилата пенсионната възраст, преди това определена за мъжете на 60 години и за жените на 55 години, е променена на еднаква пенсионна възраст от 60 години), и
(b) преходните разпоредби се прилагат само за жените (или бъдещите членове), които и на 31 декември 1984 г., и на 1 януари 1985 г. са били наети от работодател, присъединен към ответника („засегнатите лица“), и
(c) преходните разпоредби също така предвиждат, че засегнатите лица могат да изберат пенсионна възраст от 55 или 60 години, като изборът трябва да бъде направен в срок, който вече е изтекъл към 31 декември 1986 г.?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преходните разпоредби предвиждат, че ако не е направен изричен избор в рамките на определения срок, се прилага първоначалната пенсионна възраст от 55 години, или че се прилага общата пенсионна възраст от 60 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

Включва ли правото на равно заплащане по смисъла на член 119 от Договора и правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в делото Barber по отношение на пенсионна схема от вида, разглеждан в това дело („contracted-out schemes“), и към иск за присъединяване към професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай?
Съществуват ли основания за подлагане на възможната приложимост на принципа на равно заплащане, установен в член 119 от Договора, на времево ограничение по отношение на искове за участие в професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай, и ако да — от коя дата?
Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност, приложен към Договора от Маастрихт („Barber Protocol“), и (проекто-законът за изменение на) преходния член III от Проекто-закон 20890, който има за цел да транспонира Четвъртата директива, върху преценката по настоящото дело, което е заведено в регистъра на Kantongerecht с молба от 11 ноември 1991 г., като се има предвид по-специално датата на образуване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

Попада ли правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема в обхвата на член 119 от Договора и следователно подлежи ли на забраната за дискриминация, предвидена в този член?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в Barber за пенсионни схеми като разглежданата в този случай („contracted-out schemes“), към правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, от която ищцата е била изключена поради това, че е омъжена жена?
Когато членството в пенсионна схема, прилагана в предприятие, е направено задължително по закон, длъжни ли са администраторите на схемата (професионалният пенсионен фонд) да прилагат принципа на равно третиране, предвиден в член 119 от Договора, и може ли служител, който е бил ощетен поради неспазване на това правило, да предяви иск директно срещу пенсионния фонд, както би могъл срещу работодателя?
Ако съгласно член 119 от Договора ищцата има право да бъде член на професионалната пенсионна схема от дата преди 1 януари 1991 г., означава ли това, че тя не е длъжна да плаща премиите, които би трябвало да плати, ако беше приета по-рано в пенсионната схема?
Има ли значение обстоятелството, че ищцата не е предприела по-рано действия за упражняване на правата, които сега твърди, че има?
Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора, приложен към Договора от Маастрихт („Barber Protocol“), и (законопроектът за изменение на) преходния член III от Законопроект 20890, който има за цел да транспонира Четвъртата директива, върху преценката по настоящото дело, заведено пред кантоналния съд с призовка от 16 юли 1992 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

1. Когато професионална пенсионна схема предвижда различна нормална пенсионна възраст за мъжете и жените (съответно 65 и 60 години), и когато работодателят, с оглед на решение по дело C-262/88 Barber v Guardian Royal Exchange Assurance Group, се стреми да премахне тази дискриминация, несъвместимо ли е с член 119 от Договора от Рим работодателят да приеме обща пенсионна възраст от 65 години за мъжете и жените:
(i) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба след датата на изравняване, която е 1 юли 1991 г.;
(ii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба на или след 17 май 1990 г., но преди датата на изравняване, когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.;
(iii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба преди 17 май 1990 г., когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.?
2. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е отрицателен, налага ли член 119 на работодателя задължение да минимизира неблагоприятните последици за жените, чиито обезщетения са засегнати от решението на работодателя да премахне разликата в пенсионната възраст?
3. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е положителен, може ли работодателят, съвместимо с член 119, да се позове на принципа на обективно оправдание, като се позове на нуждите на предприятието или на нуждите на професионалната пенсионна схема като оправдание за всяко намаляване на обезщетенията, изплащани на жените, и ако да, кои фактори са релевантни за установяване на наличието на такова обективно оправдание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.

Дали пенсионна схема като тази по Algemene Burgerlijke Pensioenwet (ABPW) попада в обхвата на член 119 от Договора?
Дали член 119 от Договора не допуска законодателство като ABPW, което, що се отнася до права, придобити за периоди на служба преди 1 януари 1986 г., предвижда правило за изчисляване на размера на държавната служебна пенсия за женени бивши държавни служители мъже, което се различава от приложимото за женени бивши държавни служители жени, и дали този член може да бъде позоваван пряко пред националните съдилища, като женените мъже, поставени в неблагоприятно положение поради дискриминация, трябва да бъдат третирани по същия начин и да им се прилагат същите правила като на женените жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.

1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно валидна основа за изчисляване на компенсаторна такса, която се събира за първи път?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе като изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 3(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната в заявлението за допускане до свободно обращение цена отразява действителната вносна цена,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от тези между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се правят удръжки от тази цена за редица фиксирани разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% при посредническа търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната на произход“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form