всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Разрешава ли член 11, параграф 4 от Втората директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година държавите членки да въведат или запазят, и разрешава ли член 17, параграф 6 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година държавите членки да запазят, национални разпоредби, които изключват, без ограничение, правото на приспадане на ДДС, дължим при покупката на моторни превозни средства, използвани от данъчно задължено лице за целите на неговите облагаеми сделки, дори когато тези автомобили са съществени инструменти за дейността на данъчно задълженото лице или не могат, в конкретен случай, да бъдат използвани за лични нужди от това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. Представлява ли правото да се кандидатства за безсрочно разрешение за пребиваване в Обединеното кралство и правото молбата да бъде разгледана „социална придобивка“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68?
2. Съществува ли неправомерна дискриминация в противоречие с член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 по отношение на изискването към съпрузите на граждани на ЕС да са пребивавали в Обединеното кралство четири години, преди да могат да подадат и да бъде разгледана молба за безсрочно разрешение за пребиваване в Обединеното кралство (вж. раздел 255 от Immigration Rules на Обединеното кралство, House of Commons Paper 395), в сравнение с изискването за 12-месечно пребиваване, което се прилага за съпрузите на британски граждани и съпрузите на „присъстващи и постоянно пребиваващи“ лица в Обединеното кралство (раздел 287 от Immigration Rules на Обединеното кралство, House of Commons Paper 395)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

За целите на класифицирането на отпадъци като опасни по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета и Решение 904/94/ЕО на Съвета, необходимо ли е във всеки конкретен случай да се установи произходът на отпадъка, посочен за целите на класификацията в списъка на опасните отпадъци, приет с това решение, или е достатъчно за тази цел, че поради състава си веществото може само теоретично да бъде използвано в даден производствен процес или произхожда като краен продукт от този процес?
Явява ли се списъкът, приет с Решение 904/94/ЕО на Съвета, изчерпателен, така че отпадъци, които не са посочени в списъка, но въпреки това проявяват характеристиките, посочени в приложения I, II и III към Директива 91/689/ЕИО, са изключени?
Ако Съдът приеме, че списъкът на опасните отпадъци не е изчерпателен, трябва ли да се счита, че автоматичното добавяне на опасни отпадъци към списъка се осъществява въз основа на приложения I, II и III към Директива 91/689/ЕИО?
За целите на член 1, параграф 4, втора алинея от Директива 91/689/ЕИО, каква процедура трябва да следва отделна държава членка при класифицирането като опасни отпадъци, различни от тези, включени в списъка, приет с Решение 904/94/ЕО на Съвета, които проявяват една от характеристиките, посочени в приложение III към директивата
Кой орган е компетентен да извърши оценката и впоследствие да уведоми Комисията?
Задължени ли са и съдебните органи на отделна държава членка да уведомят Комисията?
Съгласно законодателството на Общността, класифицира ли се дифенилметан диизоцианат (MDI) като опасен отпадък или не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. Необходимо ли е да се установи пряка и непосредствена връзка между конкретен входящ разход, получен от данъчно задължено лице, действащо като такова, и конкретна сделка или сделки, извършени от това лице, за да се: (a) установи съществуването на право на приспадане на данъка, начислен във връзка с входящия разход; и (b) определи обхватът на това право
2. Ако отговорът на 1(a) или (b) е положителен, какъв е характерът на пряката и непосредствена връзка и по-специално, в случай на данъчно задължено лице, което извършва както сделки, по отношение на които ДДС е приспадаем, така и сделки, по отношение на които не е: (a) различен ли е тестът за определяне на размера на приспадаемия входящ ДДС между член 17, параграфи 2, 3 и 5 (и ако да, в какво се различава); и (b) има ли такова лице право да приспадне целия входящ ДДС, начислен във връзка с входящ разход, на основание че този разход е използван в резултат на извършване на сделка по член 17, параграф 2 или 3, по-специално член 17, параграф 3, буква в)
3. Ако отговорът на 1(a) или (b) е отрицателен: (a) каква връзка трябва да бъде установена; и (b) в случай на данъчно задължено лице, което извършва както сделки, по отношение на които ДДС е приспадаем, така и сделки, по отношение на които не е: (i) различен ли е тестът за определяне на размера на приспадаемия входящ ДДС между член 17, параграфи 2, 3 и 5 (и ако да, в какво се различава); и (ii) има ли такова лице право да приспадне целия входящ ДДС, начислен във връзка с входящ разход, на основание че този разход е използван в резултат на извършване на сделка по член 17, параграф 3, буква в)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като обхващащо утаяването на замърсен пара върху повърхностни води
Има ли значение в това отношение разстоянието, от което парата се утаява върху повърхностните води?
Обхваща ли понятието „изпускане“ пара, която първо се утаява върху земя и покриви и след това достига до повърхностните води чрез дъждовен канал, независимо дали този канал принадлежи на съответното предприятие или на жилищни или други сгради
Има ли значение за отговора на този въпрос дали замърсената пара достига до повърхностните води чрез дъждовния канал на съответното предприятие или чрез този на трето лице?
Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори отрицателно, допустимо ли е националното законодателство да придаде различно, по-широко значение на понятието „изпускане“, отколкото това в директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Може ли частноправно лице да се позовава на член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, дори когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система?
Следва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на данък върху капитала, но и на всякакви други налози, независимо от техния вид?
Следва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат нотариални такси за удостоверяване в публичен акт, изискуем от закона, на решения за увеличение на капитала или за изменение на устава, да се определят в зависимост от размера на капитала или на увеличението му, а не според разходите за предоставената услуга?
Ако е така, допустимо ли е, с оглед на членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, размерът на посочените такси явно и неразумно да надвишава действителните разходи за конкретната предоставена услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. В Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, обхваща ли понятието „период на командироване“ и периода на работа на непълно работно време, независимо дали е случаен или не, на граничен работник, който идва от предприятие в държава членка и извършва част от своите услуги през дни, седмици или месец на територията или териториите на една или повече други държави членки?
2. Следва ли членове 59 и 60 от Договора [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, когато държава членка, по съображения, свързани с обществения интерес, изисква всяко предприятие от друга държава членка, което наема лица, дори временно, на територията на първата държава, да спазва нейните законови разпоредби или колективни трудови договори относно минималната работна заплата, когато този интерес вече е защитен от правилата на държавата, в която е установен доставчикът на услуги, и работниците там вече се намират в сравнима или подобна позиция въз основа не само на законодателството относно минималната работна заплата, но и на цялостното положение (влияние на данъчното облагане, социална защита при болест, включително задължителната допълнителна застраховка, която се прилага във Франция, и при трудови злополуки, вдовство, безработица, пенсиониране и смърт)?
3. В същия контекст, поставен по друг начин: следва ли временните национални задължения, определени за работниците, да се разбират само като минимална почасова ставка на заплащане, без да се оценява цялостното положение по отношение на социалната защита, от която се ползват работниците, които са длъжни да се преместват от една държава в друга при изпълнение на работата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо и замърсяването от значими източници, включително множество и дифузни източници, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно пределни стойности и целеви показатели за качеството за изпускания на определени опасни вещества, включени в Списък I от приложението към Директива 76/464?
Следва ли изразът „значими източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5, параграф 1 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървени колове, поставени във водна повърхност, когато замърсяването, причинено от това вещество, е възможно да се припише на определено лице?
Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо поставянето от лице във водна повърхност на дървени колове, обработени с креозот?
Позволява ли Директива 76/464/ЕИО държавите членки да обвържат разрешаването на изпускане с допълнителни изисквания, които не са предвидени в тази директива, с цел защита на водната среда на Общността от замърсяване, причинено от определени опасни вещества, като например задължението да се проучат или изберат алтернативни решения, които имат по-малко въздействие върху околната среда, дори ако това може да доведе до невъзможност или изключителност на предоставянето на разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

За целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, трябва ли мястото на изпълнение на задължението по смисъла на тази разпоредба да се определя в съответствие със закона, който съгласно колизионните норми на сезирания съд урежда съответното задължение, или националните съдилища следва да определят мястото на изпълнение на задължението, като се стремят да установят, с оглед на естеството на правоотношението, пораждащо задължението, и обстоятелствата по случая, мястото, където изпълнението действително е осъществено или е трябвало да бъде осъществено, без да се позовават на закона, който съгласно колизионните норми урежда съответното задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1) Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, и по-специално на членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2) Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага за стоки, внесени от друга държава членка?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5) Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса на законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ декрет от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон № 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6) Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс на законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски декрет № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато върху стоки, внесени от друга държава членка, се налага вътрешен данък?
7) Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски декрет № 341/1978 във връзка с член 152 от Кодекса за данъчно-процесуалната процедура и член 4 от Закон № 1406/1983 на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато се води производство пред административен съд с цел установяване на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form