всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. С оглед на член 118а от Договора за ЕО и препратката в член 1, параграф 3 от Директивата към всички сектори на дейност, както публични, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, която предвижда, че тя не се прилага „когато особеностите на някои специфични дейности в публичната служба ... неизбежно са в противоречие с нея“, следва ли да се разбира, че работата на лекарите в Екипите за първична здравна помощ, засегнати от спора, попада в изключението, посочено в тази разпоредба?
2. Член 1, параграф 3 от Директивата също така препраща към член 17, използвайки израза „без да се засяга“. Въпреки че, както беше посочено по-горе, не е прието хармонизиращо законодателство от държавата или автономните региони, следва ли това мълчание да се тълкува като дерогация от член 3, 4, 5, 6, 8 или 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност продължителността на работното време не се измерва и/или не е предварително определена?
3. Дали изключението, посочено в член 1, параграф 3 in fine на Директивата, относно „дейностите на лекарите в обучение“, води по-скоро до извода, че дейностите на другите лекари действително попадат в обхвата на Директивата?
4. Дали препратката към факта, че разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са „напълно“ приложими към въпросите, посочени в параграф 2, има някакви особени последици по отношение на позоваването на нея и нейното прилагане?
5. Член 2, параграф 1 от Директивата определя работното време като „всеки период, през който работникът работи, е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“. С оглед на националната практика, посочена по-горе в параграф 8 на настоящото определение, и с оглед на липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли националната практика, изключваща от 40-те часа седмично времето, прекарано на разположение (on call), да продължи да се прилага, или следва по аналогия да се прилагат общите и специалните разпоредби на испанското законодателство относно работното време, отнасящи се до трудовите правоотношения по частното право?
6. Когато съответните лекари са на разположение, без да е необходимо да присъстват в центъра, следва ли цялото това време да се счита за работно време или само времето, което действително е прекарано в изпълнение на дейността, за която са повикани, както е националната практика, посочена в параграф 8 от фактите (в определението за препращане)?
7. Когато съответните лекари са на разположение в центъра, следва ли цялото това време да се счита за обикновено работно време или за извънредно работно време, съгласно националната практика, посочена в параграф 8 от фактите?
8. Следва ли работното време, прекарано на разположение, да бъде включено при определяне на средното работно време за всеки седемдневен период, съгласно член 6, параграф 2 от Директивата?
9. Следва ли времето, прекарано на разположение, да се счита за извънреден труд?
10. Въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли да се приеме, че референтният период, посочен в член 16, параграф 2 от Директивата, е приложим, включително, ако е така, дерогациите от него, предвидени в член 17, параграфи 2 и 3 във връзка с параграф 4?
11. Ако в резултат на възможността, предвидена в член 18, параграф 1, буква б), член 6 от Директивата не се прилага, и въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли член 6 да се счита за неприложим на основание, че е получено съгласието на работника да извършва такава работа
Явява ли се съгласието на двете страни на индустрията, изразено в колективен трудов договор или споразумение между тях, равностойно на съгласието на работника в този смисъл?
12. С оглед на факта, че обичайното работно време не е нощно, тъй като само част от времето, което периодично трябва да се прекара на разположение от някои от съответните лекари, е нощно, и при липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли тези лекари да се считат за нощни работници по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директивата?
13. За целите на възможността, предвидена в член 2, параграф 4, буква б), от Директивата, може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, подчинени на частното право, да се прилага към съответните лекари, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право?
14. Включват ли „обичайните“ работни часове, посочени в член 8, параграф 1 от Директивата, и времето на разположение, независимо дали се изисква тяхното физическо присъствие?
15. С оглед на факта, че разглежданото работно време е работа на смени само по отношение на времето на разположение, и при липсата на хармонизиращо законодателство, може ли работата на съответните лекари да се счита за работа на смени и следва ли те да се считат за работници на смени съгласно определението, съдържащо се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Съгласно практиката на Съда на Европейските общности (дело C-37/95 Ghent Coal Terminal NV, в което се прави позоваване на дело C-110/94 INZO), данъчно задълженото лице може да запази правото си на приспадане на данъка, начислен върху стоки и услуги, когато поради обстоятелства извън неговия контрол не е използвало тези стоки и услуги за целите на облагаеми сделки. Съгласно този принцип, запазва ли данъчно задълженото лице правото на приспадане на данъка, ако действително използва стоките или услугите за извършване на (наемни) сделки, но вследствие на промяна в закона, след придобиването на стоките или услугите, вече няма право да избере облагане на извършените с тях сделки и поради това не може фактически да извърши облагаеми сделки
В такъв случай, когато има последваща промяна в обстоятелствата, запазва ли се правото на приспадане на данъка и ако съгласно националното право данъчните оценки са били издадени с възможност за последващ преглед, което позволява бърза данъчна оценка само въз основа на информацията, предоставена от данъчно задълженото лице, но дава право на данъчната администрация да коригира данъчната оценка във всяко отношение въз основа на фактически и правни съображения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Допустимо ли е, когато се търси внос на лекарствен продукт X от държава членка А в държава членка Б, лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи лиценз за паралелен внос от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва всички изисквания на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако:
- лекарственият продукт X е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за търговия, което е престанало да има действие в държава членка Б;
- лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y;
- лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А;
- разрешенията за търговия, посочени по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група дружества, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група дружества;
- дружества от същата група като притежателя на разрешението за търговия за продукт X, което е било оттеглено в държава членка Б, продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
До каква степен е релевантно за отговора на първия въпрос обстоятелството, че:
- разрешението за търговия за лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено;
- формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да предостави полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не предоставя;
- тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б;
- разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за търговия, приложимо за другия продукт;
- компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y;
- компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара;
- компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдаят забрана за внос и продажба на продукт X?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Съставлява ли параграф 4.1.2 от Закона за акцизите върху тютюна (Tabaksteuergesetz) в редакцията, действаща към 21.12.1992 г. (Bundesgesetzblatt 1992, част I, стр. 2150), неправилно транспониране на член 3, параграф 1 от Директива 92/80/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаването на акцизите върху произведените тютюневи изделия, различни от цигарите (ОВ 1992 L 316, стр. 10)?
Ако Съдът на Европейските общности отговори на този въпрос утвърдително:
Дава ли член 3, параграф 1 от тази директива на данъчно задълженото лице по отношение на акциза върху тютюна пряко право да бъде облагано в съответствие с директивата, така че националните съдилища да не прилагат минималната ставка на акциза, която се прилага за пури или пурети в Германия в противоречие с текста на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Дали определянето, съгласно член 4i, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, изменен с Регламент № 2222/96 от 18 ноември 1996 г., на максимално тегло за телета, диференцирано според държавата членка, за предоставяне на премия за ранно пускане на пазара на телета, предназначени за клане, представлява дискриминация, забранена по член 40, параграф 3 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Явява ли се зимната помощ за отопление, предоставяна съгласно членове 2(5), 2(6) и 3(1)(б) от Регламентите за зимна помощ за отопление от 1998 г., в обхвата на член 3 от Директива 79/7/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Приложимо ли е дерогирането, предвидено в член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО, в обстоятелствата по настоящото дело?
(б) По-специално, възпрепятстван ли е ответникът да се позовава на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО, когато както Регламентите за зимна помощ за отопление от 1998 г., така и Законът за социалното осигуряване от 1992 г., въз основа на който са приети тези регламенти, са влезли в сила след 23 декември 1984 г., последната дата, на която посочената директива е трябвало да бъде напълно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Дали обхватът на защитата на потребителите, предоставена от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в договорите с потребителите, е такъв, че националният съд може да разгледа служебно дали дадена клауза е неравноправна при предварителната си преценка дали да допусне иск за разглеждане от обикновените съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1) Следва ли член 1 от Директива 88/361/ЕИО във връзка с точка I(2) от приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че ограничение, произтичащо от разпоредба на законодателството на държава членка относно данъка върху доходите, която освобождава акционерите до определен размер от облагане с данък върху доходите на дивиденти, но ограничава това освобождаване само до дивиденти, изплатени по акции на дружества, установени в тази държава членка, е забранено от 1 юли 1990 г. съгласно член 6 от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 6 и/или 52 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение от вида, посочен в този въпрос, е несъвместимо с един или двата от тези членове?
3) Различават ли се отговорите на горепосочените въпроси в зависимост от това дали лицето, което търси ползата от такова освобождаване, е обикновен акционер или служител (на дъщерно дружество), който притежава съответните акции в рамките на план за спестявания на служителите ("werknemersspaarplan")?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1) Съвместимо ли е с първата алинея на член 454, параграф 3 и с член 455, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, ако, когато пратка, която е допусната до външен транзитен режим по ТИР карнет, не е представена в местоназначението, митническите органи на държавата членка на изпращане определят преклузивен срок от три месеца, в който притежателят на карнета да представи убедителни доказателства за действителното място, където е извършено нарушението или нередността, с последица, че доказателства, представени по-късно, не засягат компетентността на държавата членка на изпращане да събере дължимите мита?
Ако отговорът на горния въпрос е отрицателен: В какъв срок притежателят на карнета може да докаже действителното място, където е извършено нарушението или нередността?
2) Какви са изискванията за представяне на убедителни доказателства за мястото, където е извършено нарушението или нередността по време на транспортна операция, извършена по ТИР карнет (първа алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93)
Може ли изявление на притежателя на карнета и свидетелски показания на шофьора, извършил транспорта, да бъдат достатъчни доказателства или доказателствата трябва да се състоят само от документи, които недвусмислено показват, че компетентните органи на другата държава членка са установили, че нарушението или нередността е извършено на тяхна територия?
3) Следва ли третата и четвъртата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и в случаите, когато митата са събрани в държавата членка, в която е установено нарушението или нередността, въпреки че в срока, предвиден в първата алинея на член 454, параграф 3 и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93, е доказано, че нарушението или нередността е извършено в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form