Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
С оглед на това, че съгласно член 2, параграф 3 от Закона от 1947:576 за държавния данък върху доходите, вътрешногрупов трансфер се третира, при определени условия, като имащ данъчно действие, ако е извършен от шведско акционерно дружество към друго шведско акционерно дружество, което е изцяло притежавано или пряко от първото дружество, или от него заедно с изцяло притежавано шведско дъщерно дружество или дъщерни дружества. Данъчният резултат е същият, ако едно или повече от изцяло притежаваните дъщерни дружества са чуждестранни, при условие че те имат седалище в една и съща държава членка и Швеция е сключила с тази държава спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съдържаща клауза за недискриминация. На този фон, съвместимо ли е със съществуващото право на Общността, по-специално член 52 във връзка с член 58 и членове 73b и 73d от Договора за Рим, прилагането на правила, съгласно които вътрешногрупов трансфер не се третира като имащ същото данъчно действие, когато шведското дружество-майка вместо това притежава получаващото дружество заедно с две или повече изцяло притежавани чуждестранни дъщерни дружества, които имат седалище в различни държави членки, с които Швеция е сключила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съдържаща клауза за недискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1) Следва ли понятието „членове на семейството“ по първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция да се тълкува в смисъл, че партньорът (във връзка, наподобяваща брак, без формална брачна връзка) на турски работник също отговаря на съответните обективни изисквания?
2) Ако партньорът не следва да се счита за член на семейството:
Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че за да бъдат изпълнени обективните изисквания, формалната брачна връзка между турския работник и члена на семейството трябва да е продължила пет години без прекъсване, или е допустимо периодите, през които е имало формална брачна връзка, да бъдат прекъснати от многогодишно съжителство с един и същ партньор?
3) Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че формалното прекратяване на брачната връзка (например чрез развод) с турския работник заличава всички предходни периоди на изпълнение, като член на семейството, на условията относно времето?
4) Изисква ли правото на Общността правата, произтичащи пряко от членове 6 и 7 от Решение № 1/80 в държава членка за групата лица, посочени в тях, да бъдат защитени чрез осигуряване на временна правна защита в определени случаи под формата на положителни (предписващи) временни мерки?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори положително:
Необходимо ли е положителни (предписващи) временни мерки на основание правото на Общността да предвиждат, че в определени случаи (когато заявителят се позовава на права по членове 6 и 7 от Решение № 1/80) свободата на движение, търсена на основание Споразумението за асоцииране, се предоставя временно за времето на производството пред компетентния административен орган, пред съда, който преразглежда решението на този орган, или пред Съда на Европейските общности при отправяне на преюдициално запитване, до окончателното предоставяне на правна защита, за да се предотвратят сериозни и непоправими вреди, и представлява ли фактът, че обвързващо решение дали са изпълнени обективните изисквания за свободно движение по Споразумението за асоцииране не се взема незабавно, а на по-късен етап в определени случаи, такава вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността, уреждащи възлагането на обществени поръчки, да се прилагат в случай, когато местен орган възлага доставката на продукти и предоставянето на услуги на консорциум, на който е член, при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Член 2, параграф 2 от Директива 93/36/ЕИО на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки запазва ли самостоятелно значение след приемането на Директива 92/50/ЕИО на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (и двете изменени с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли от тази разпоредба, че когато възлагащ орган възлага управлението на схема за ушни марки за прасета на частно предприятие, което не е възлагащ орган, възлагащият орган трябва да предвиди, от една страна, че предприятието трябва да спазва забраната за дискриминация на основание националност при възлагането на обществени поръчки за доставки на трети лица и, от друга страна, че доставките, свързани със схемата, трябва да бъдат възлагани чрез обществена поръчка, ако стойността на доставките надвишава прага, определен в Директива 93/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“?
2. а) Пречи ли правото на Общността на национален съд да прецени самостоятелно дали е изпълнен критерият, предвиден в член 859, параграф 1 от Регламент № 2454/93, а именно че срокът е трябвало да бъде удължен, когато подадено навреме искане за удължаване е било отхвърлено с вече необжалваемо решение на митническия орган?
б) Позволява ли се с едно искане за удължаване да се обхванат не отделни декларации, а всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществуващи през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители поради отпуск, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на система за обработка на данни, разработена за целите на митническите формалности или, в случаи на пасивно усъвършенстване, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които по принцип следва да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на срока за възлагане на стоките, представени на митницата, на митническо одобрено предназначение или употреба, се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е възложено след изтичането на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2, буква б) или въпрос 3 се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, въведен с член 1, параграф 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностен режим, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 се отговори отрицателно:
Задължени ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато заявителят изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да се провери дали са изпълнени условията по второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93 по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по форма EUR.1 или сертификати за произход по форма А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита за стоки, които са били реимпортирани след пасивно усъвършенстване (диференциално митническо оформяне) или стоки, върнати след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, може ли по принцип да се приеме, че заинтересованото лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или въпрос 4 се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „offensichtliche Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „grobe Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93 и понятието „offenkundige Fahrlässigkeit“ (очевидна небрежност) в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато митнически дълг при внос е възникнал по член 204, параграф 1, буква а) поради причини като посочените в примерите във въпрос 2, буква б), при положение че в продължение на много месеци не е спазен срокът по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс и не са налице обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, така че е налице и явна небрежност по второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли Директива 69/335 да се тълкува в смисъл, че не допуска облагане с данък на капитализирането от страна на капиталово дружество на неразпределени печалби, като данъка, предмет на главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.