всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Трябва ли членове 2 и 5 от Осмата директива да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчно задължени лица, установени в държава членка, в която само част от техния оборот е облагаем, право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, начислен в друга държава членка във връзка със стоки или услуги, използвани за целите на техните сделки в държавата по установяване, и ако да, по какъв метод следва да се определи частта от възстановимия данък и по-специално дали тази част следва да се определи съгласно правилата, приложими в държавата, в която е установено данъчно задълженото лице, или съгласно правилата, действащи в държавата, която е длъжна да извърши възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Съгласно Регламент № 2950/83 на Съвета, следва ли решение на държава-членка да не удостовери точността на фактите и сметките относно част от разходите по операция за обучение, на която Европейският социален фонд (ЕСФ) е предоставил помощ, на основание че: не съответства на действителната стойност на стоките и услугите на вътрешния пазар; цените на услугите надвишават максималните цени, определени в държавата-членка; начислените административни разходи са прекомерни; количествата и видовете използвани материали нямат връзка с операцията или количествата не са обосновани от конкретната операция; или на подобни основания, да се счита за решение, че разходите са недопустими, или напротив, това е решение, което попада в обхвата на отрицателното удостоверяване на точността на фактите и сметките в исканията за плащане, съгласно втората част на член 5, параграф 4 от този регламент?
2. Води ли намаляването на националния принос, решено от компетентния национален орган при изчистване и изплащане на окончателния баланс, в резултат на несертифициране на част от определени разходи на основанията, посочени в предходния въпрос, съгласно съвместните разпоредби на член 5, параграф 4, първата част на член 7, параграф 1 от регламента и член 5, параграфи 1 и 5 от Решение 83/516, до съответно пропорционално намаляване на размера на помощта от Общността, така че всяка повторна преценка от страна на органите на Общността на правилността или точността на фактите и сметките по отношение на такива разходи да е безпредметна и невъзможна?
3. По същия начин, когато, след като са установени сериозни нередности, засягащи цялата рамка, в която е оценено и предоставено финансирането, държавата-членка реши, след получаване на искане за окончателно плащане на баланса съгласно член 5, параграф 4 от регламента, да оттегли националната помощ, въпреки че е организиран някакъв вид курс за обучение, или че курсът е бил само фиктивен, престава ли органът, управляващ ЕСФ, да има каквато и да е преценка и няма ли основание да вземе окончателно решение, поради факта, че всяка възможност за принос от Общността към този курс е безвъзвратно изключена, и че оттеглянето на помощта вече е влязло в сила дори на равнище Общността, само защото националният орган е взел такова решение и защото това изключване следва необходимо и автоматично, като е съдържано в посочените по-горе членове на регламента и решението, както и в правилата, установени в общи линии в посочените разпоредби на правото на Общността, доколкото те уреждат участието във финансирането и приноса на Фонда, тъй като при тези обстоятелства такива ситуации повече не биха възниквали?
4. Следва ли удостоверяването на точността на фактите и сметките в исканията за плащане да се разбира като изключващо всякаква преценка дали разходите са обосновани от действително извършената операция, стойността на стоките и услугите на вътрешния пазар и разумността на начислените разходи в рамките на сложна структура, и следователно като изискващо такава преценка да бъде ограничена до формална проверка, че представените разходи се отнасят до одобрени разходи, че разходите са останали в рамките на общите тавани за всеки елемент и че са отчетени с формално приемливи документи съгласно приложимите счетоводни правила?
5. Възможно ли е прилагането към направените разходи на съществени критерии за оценка, а именно дали такива разходи съответстват на действителните пазарни цени, дали административните разходи на предприятието, което е провело курса за обучение, са правилно начислени, дали използването на определено количество или дори определен вид материали е неразумно (например материали, по-скъпи от други, също толкова подходящи) с оглед организирането на конкретен курс за обучение, да запазва тази преценка за органите на Общността, така че тези критерии да са идентични и по този начин всички търговци в Общността да бъдат третирани еднакво, с всички последици, които това има за тълкуването и прилагането на член 5, параграф 4 от Регламент № 2950/83?
6. Разпростира ли се правомощието, запазено за Комисията, с изключение на други органи, да спира, намалява или оттегля помощта на Фонда, предвидено в член 6, параграф 1 от регламента, и върху спирането, намаляването или оттеглянето на националния принос от националния орган, който управлява помощта за обучителни цели?
Съответно, ако компетентният национален орган не е възпрепятстван от правото на Общността да спира, намалява или оттегля националната помощ, поражда ли приемането на такова решение след подаване на искането за окончателно плащане незабавно и автоматично действие по отношение на съответната пропорция на приноса от Общността и, освен това, позволява ли на националния орган да изисква незабавно възстановяване на националния принос или на националния принос и приноса от Общността?
Или пък е абсолютно изискване на правото на Общността националният орган да се ограничи до несертифициране на определени разходи и да изчака окончателното решение на Комисията и едва тогава да изисква възстановяване на всяка сума, авансирана по окончателното плащане за операцията, тъй като едва тогава, при изпълнение на предпоставката за изтичане на срока, той има законно правомощие да взема решения относно възстановяването или връщането на изплатени или предоставени, но не дължими суми?
7. Може ли удостоверяването на точността на фактите и сметките в исканията за окончателно плащане по отношение на курсове за обучение, както е посочено във втората част на член 5, параграф 4 от Регламент № 2950/83 на Съвета, да бъде валидно извършено само чрез вписване в поле 18 на формуляра, посочен в приложение 2 към Решение 83/673 на Комисията от 22 декември 1983 г., когато искането за окончателно плащане се препраща съгласно първия абзац на член 1, параграф 2 и член 1, параграфи 3 и 4, както и член 6, параграфи 1 и 2 от посоченото решение, или тези разпоредби се прилагат само за вътрешноведомствени процедурни формалности, които нямат външно значение, тъй като не са съществени, и които не правят невъзможно за съответния отдел впоследствие да издаде удостоверение, което се различава от първоначалното удостоверение, било като отделен документ, било на нов формуляр, при условие че и в двата случая се взема предвид правната същност на мерките и се спазват ограниченията и условията, установени от националното законодателство за извършване на съответната промяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от национална правна уредба — първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG — която разширява приложението на разпоредбите на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, относно събирането на вноски и предоставянето на обезщетения във връзка с правото на работниците на платен отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, и по този начин разпоредбите на тези договори относно схемата, която трябва да се спазва в това отношение, към работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилагат тези колективни трудови договори?
2. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от второто изречение на параграф 1, алинея 1 и първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG, които водят до прилагането на разпоредби на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, които:
(a) предвиждат отпуск, който надвишава минималната продължителност на годишния отпуск, установена с Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; и/или
(b) позволяват на работодатели, установени в Германия, да претендират възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, докато за работодатели, установени в чужбина, не е предвидено такова право, а вместо това командированите работници имат пряко право срещу съвместните органи на страните по колективните трудови договори; и/или
(c) във връзка със схемата за социален фонд, която трябва да се спазва съгласно тези колективни трудови договори, налагат на работодатели, установени в чужбина, задължения да предоставят на съвместните органи на страните по колективните трудови договори повече информация, отколкото се изисква от работодатели, установени в Германия?
3. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от параграф 1, алинея 4 от AEntG, съгласно който — за целите на класифицирането на предприятия като обхванати от колективен трудов договор, обявен за общозадължителен и който, съгласно първото изречение на параграф 1, алинея 3 от този закон, също се прилага за работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилага този колективен трудов договор — всички работници, командировани в Германия, но само тези работници, се третират като предприятие, докато различна дефиниция на предприятие се прилага за работодатели, установени в Германия, което в определени случаи води до това, че различни предприятия попадат в обхвата на общозадължителния колективен трудов договор?
4. Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че, с оглед на правилното тълкуване на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО, не изисква и не допуска правилата, разгледани в въпроси 1, 2 и 3?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

С оглед на своята цел, съвместима ли е забраната за промишлената употреба на трихлоретилен, както е описано в акта за преюдициално запитване, с член 36 от Договора за ЕО и неговото прилагане в правото на Общността, дори ако тя противоречи на член 30 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че правните последици, предвидени в него, настъпват дори при липса на съответна разпоредба в националното право
2) Простира ли се компетентността на Съда на Европейските общности да тълкува член 50 от Споразумението по ТРИПС и върху разпоредбите на този член, когато те не се отнасят до временни мерки за предотвратяване на нарушаване на права върху търговски марки
3) Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект
4) Когато по националното гражданско право е възможно да се предяви иск срещу копирането на промишлен дизайн въз основа на общите правила относно непозволеното увреждане, и по-специално тези относно нелоялната конкуренция, следва ли предоставената по този начин защита на носителя на правото да се счита за „право на интелектуална собственост“ по смисъла на член 50, параграф 1 от Споразумението по ТРИПС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Регламент (ЕО) № 1580/96 от 30 юли 1996 г., публикуван в Официален вестник на Европейските общности на 16 август 1996 г., и по-специално член 1, буква (f) от него, валиден ли е, предвид по-специално доводите, изложени в параграф 3 от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?
Ако отговорът на първия въпрос е „да“, валиден ли е Регламент (ЕИО) № 1785/81 от 30 юни 1981 г., публикуван в Официален вестник на Европейските общности на 1 юли 1981 г., и по-специално членове 3, параграф 1, 5, параграф 3 и 6, параграф 2 от него, изменени впоследствие, и следователно валиден ли е Регламент (ЕО) № 1580/96 от 30 юли 1996 г., с особено внимание към член 1, буква (f), особено с оглед на доводите, изложени в параграф 4 от раздела на настоящото определение, озаглавен „Право“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Дали вторият параграф на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година (ОВ 1993 L 57, стр. 12), относно налагането на санкции на млекопреработвателните предприятия (купувачи на мляко), е валиден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Прилага ли се забраната, предвидена в член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, към изключително споразумение за покупка, сключено от доставчик на стоки, което може да бъде прекратено от търговеца по всяко време с едногодишно предизвестие, ако всички изключителни споразумения за покупка, сключени от този доставчик, са оказали значително влияние върху разпределението на пазара, самостоятелно или заедно с мрежата от изключителни споразумения за покупка, сключени от всички доставчици, но споразуменията със сходна продължителност на изключителното споразумение за покупка, за което става въпрос, представляват само много малка част от всички изключителни споразумения за покупка на същия доставчик, като по-голямата част от тях са срочни споразумения, сключени за няколко години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Като въвеждат нови правила относно премиите за производството на тютюн, когато засаждането вече е било извършено и производителите са направили инвестиции в съответствие с разумни критерии за оценка, основани на действащите към момента на сеитбата и засаждането в полето общностни правила, нарушават ли член 2 от Регламент (ЕО) № 711/95 на Съвета от 27 март 1995 г., член 20 от Регламент (ЕО) № 1066/95 на Комисията от 12 май 1995 г. и член 2 от Регламент (ЕО) № 1067/95 на Комисията от 12 май 1995 г. принципите, уреждащи правилната организация на пазара на тютюн, и принципа на защита на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Член 2, параграфи 1 и 4 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, както и условията на труд, изключва ли национално законодателство, съгласно което кандидат за публична длъжност, който принадлежи към по-слабо представения пол и притежава необходимата квалификация за тази длъжност, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, който иначе би бил назначен, когато това е необходимо, за да бъде назначен кандидат от по-слабо представения пол, и разликата между съответните качества на кандидатите не е толкова голяма, че да доведе до нарушение на изискването за обективност при назначаването?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, недопустимо ли е такова положително специално третиране и в случай, когато приложението на националното законодателство е ограничено до назначения на определен брой длъжности, предварително определени (както е предвидено в Регламент 1995:936), или на длъжности, създадени като част от специална програма, приета от отделен университет, по която може да се прилага положително специално третиране (както е предвидено в член 15а, глава 4 от Högskoleförordningen)?
Ако отговорът на втория въпрос означава, че третиране като положително специално третиране е в някаква степен незаконосъобразно, може ли правилото, основано на шведската административна практика и втората алинея на член 15, глава 4 от Högskoleförordningen — одобрено от Апелативния съвет — според което кандидат, принадлежащ към по-слабо представения пол, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, при условие че кандидатите могат да се считат за равни или почти равни по отношение на заслугите, да се счита в някаква степен за противоречащо на Директива 76/207/ЕИО?
Има ли значение при определяне на горепосочените въпроси дали законодателството се отнася до назначения на по-нискостепенни длъжности в рамките на дейността на даден орган или до най-високите длъжности в тази област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form