Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Изисква ли правото на Общността да бъде предвидена възможност за коригиране на неправилно начислен данък като част от процедурата по определяне на данъка или е достатъчно държавите членки да разрешат коригиране само в по-късна процедура за определяне дали плащането на данъка е справедливо (на „обективни“ основания)?
Необходимо ли е като императивно предварително условие за коригиране на неправилно начислен данък издателят на фактурата да докаже добросъвестност или съществуват и други обстоятелства, при които фактурата може да бъде коригирана (и ако да, кои са тези обстоятелства)?
Какви условия трябва да са изпълнени, за да се приеме, че издателят на фактурата е действал добросъвестно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Може ли национален съд, който е призован да провери законосъобразността на процедура по отчуждаване в обществен интерес във връзка със строителството на автомагистрала, на недвижим имот, принадлежащ на частно лице, да провери дали националният законодател е спазил границите на дискрецията, определени от Директива 85/337, по-специално когато предварителната оценка на въздействието върху околната среда на проекта не е извършена, събраната в съответствие с член 5 информация не е предоставена на обществеността и заинтересованите членове на обществеността не са имали възможност да изразят становище преди започването на проекта, в противоречие с изискванията на член 6, параграф 2 от Директива 85/337?
Термините „специфичен акт на националното законодателство“ и „проект“, използвани в член 1, параграф 5 от Директива 85/337, трябва ли да бъдат тълкувани автономно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Дали Решение 89/487 на Съвета на Европейските общности от 28 юли 1989 г., с което се разрешава на Френската република да дерогира от правилото за запазване на съществуващите изключения, въведено с Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г., и да разшири спрямо трети лица изключенията за разходи за настаняване, храна, гостоприемство и развлечения от правото на приспадане на данъка, е съвместимо, първо, с целите на Шестата директива и по-специално с член 27 от нея, който предвижда, че „Съветът, действащ единодушно по предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на тази директива с цел опростяване на процедурата по облагане с данък или за предотвратяване на определени видове укриване или избягване на данъци“, и второ, с принципа на пропорционалност между преследваната данъчна цел и използваните средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1. Дали член 45 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република България предоставя права на установяване на български гражданин, който съгласно националното имиграционно право се третира като лице, което е влязло незаконно на територията на тази държава членка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 45 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
3. Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, трудовите условия и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, спрямо лица, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 59 и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 45 от Споразумението, подадено от лице, чието първоначално влизане в тази държава членка е било по друг начин незаконно?
4. Ако отговорът на втория въпрос е „да“, позволяват ли член 45 и/или член 59 от Споразумението прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която компетентните национални органи могат да изискват български гражданин, който желае да упражнява права като самостоятелно заето лице, да докаже:
(a) че неговият дял от печалбата на предприятието (без да се вземат предвид други източници на подкрепа) ще бъде достатъчен за издръжката и настаняването му, както и на неговите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства, и
(b) че докато неговият бизнес не му осигури такъв доход (без да се вземат предвид други източници на подкрепа), той ще разполага с достатъчно допълнителни средства за издръжката и настаняването си, както и на своите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства?
5. Ако отговорът на предходните въпроси е, че български гражданин, който е незаконно пребиваващ, може да се позове на права на установяване с пряко действие по силата на Споразумението, тогава:
(a) какви фактори следва националният съд да вземе предвид при определяне дали евентуално нарушение от страна на компетентните органи на тези права с пряко действие е достатъчно сериозно, за да породи право на обезщетение срещу съответната държава членка; и по-специално
(b) с оглед на състоянието на правото на Общността към съответния момент (т.е. когато са взети решенията от август/септември 1996 г. за отказ на заявлението на жалбоподателката за разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице и/или решението за задържането ѝ), представлява ли подходът, възприет от компетентните национални органи, „грубо и явно пренебрегване“ на върховен правен принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Може ли член 19 от Директива 93/16/ЕИО за улесняване на свободното движение на лекари и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други доказателства за формална квалификация да се прилага, в държава, която има разпоредби по този въпрос, в полза на кандидат с квалификация, придобита в друга държава членка, но която не е включена в списъка на специалните обучения, съдържащ се в член 7 от директивата, който иска разрешение, въз основа на обучението, което е получил в другата държава членка, да използва еквивалентно професионално звание в приемащата държава?
Ако не,
Дава ли член 10 от Директива 93/16/ЕИО на притежателите на академични звания, придобити в друга държава членка, само възможността да използват своето академично звание или, при необходимост, съкращението му, или, напротив, следва ли текстът на директивата да се тълкува в смисъл, че само академичното звание на езика на държавата, в която е присъдено, може да бъде разрешено, с изключение на еквивалентни звания, формулирани на езика и според терминологията на приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Изисква ли член 52 от Договора за създаване на Европейската общност (сега, след изменението, член 43 ЕО) в случай, който не е уреден от директива относно взаимното признаване на дипломи, компетентните органи на съответната държава членка да вземат предвид всички дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация на заинтересованото лице и неговия релевантен професионален опит, като сравнят специализираните знания и умения, удостоверени с тези дипломи и опит, със знанията и квалификациите, изисквани от националните разпоредби, когато гражданин на Общността кандидатства за разрешение да упражнява професия, достъпът до която по националното право зависи от притежаването на диплома или професионална квалификация, или от периоди на практически опит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Следва ли член 13А, параграф 1, буква в) от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху оборота, предвидено в тази разпоредба, обхваща и медицински услуги, които лекар в качеството си на съдебен експерт предоставя по нареждане на съда, по-специално чрез извършване на генетични изследвания в рамките на спор за бащинство?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Противоречи ли тази разпоредба на директивата на прилагането на национална разпоредба, която при определени условия позволява на лекарите ефективно да се откажат от посоченото освобождаване от данък върху оборота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Позволяват ли член 3, параграф 1 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 3508/92, заедно с общите принципи на правото на Общността, компетентният орган да разкрие данни, отнасящи се до посевите през предходните години, предоставени от или от името на бивш кандидат за плащания по схемата за компенсаторни плащания за обработваеми площи, на нов земеделски стопанин, който има нужда от тези данни, за да може да кандидатства за такива плащания за същите полета и който не може да ги получи по друг начин?
В случай на отказ за разкриване на поисканата информация, може ли компетентният орган, въз основа на информацията, която не е предоставил на заявителя към момента на подаване на заявлението, да наложи санкции на този заявител по член 9 от Регламент № 3887/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1) Предоставя ли член 44 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република Полша („Споразумението“: ОВ 1993 L 348, стр. 2) права на установяване на полски гражданин, чието пребиваване на територията на държава членка е незаконосъобразно съгласно националното имиграционно право поради нарушение на изрично условие, наложено при допускането му на територията като посетител, относно разрешената продължителност на престоя му в тази държава членка, когато това нарушение е възникнало преди той да стане самостоятелно заето лице и да подаде заявление за започване и упражняване на дейност по член 44 от Споразумението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 44 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 58 от Споразумението?
3) Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, условията на труд и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, по отношение на лицата, които се позовават на член 44 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 58, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 58 при някакви и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 44 от Споразумението, подадено от лице, чието пребиваване в държавата членка е иначе незаконосъобразно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.