всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Дали, когато цитрусови плодове с произход от една трета държава са изпратени в друга трета държава, специалното изискване опаковката да носи подходящ знак за произход съгласно точка 16.1 от приложение IV, част А, към Директива 77/93/ЕИО, сега Директива 2000/29/ЕО, може да бъде изпълнено само в държавата на произход или може да бъде изпълнено и в такава друга трета държава?
2. Дали официалното удостоверение, изискуемо съгласно точки 16.2 до 16.4 от Директива 2000/29/ЕО относно държавата на произход, трябва да бъде издадено от длъжностно лице в държавата на произход или може да бъде издадено от длъжностно лице в такава друга трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Противоречи ли налагането на застрахователната вноска, посочена в мотивите на решението, на която подлежат вътрешните селскостопански продукти и странични продукти от растителен или животински произход или произхождащи от риболов, и която се събира и изплаща като приход на компетентната данъчна администрация, с оглед на целта, която тя преследва, а именно организиране и прилагане на програми за превантивна защита и застраховане на продукцията и активите на селскостопанските стопанства, на разпоредбите на правото на Общността относно свободното движение на стоки (член 28), общата селскостопанска политика (членове 38, 39 и 40), свободата на предоставяне на услуги (членове 59 и 60), допустимата държавна помощ (член 92) и разпоредбите на Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Подлежи ли отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по Beamtenversorgungsgesetz на прилагането на член 119 от Договора за ЕО, сега заменен от член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, във връзка с Директива 86/378/ЕИО или разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО?
2. Представляват ли обезщетенията по Beamtenversorgungsgesetz схема по смисъла на член 6, параграф 1, буква h) от Директива 86/378/ЕИО, с последица че, независимо от това, че се финансират от бюджетни средства, е допустимо да се вземат предвид актюерски фактори или аналогични съображения за диференциране на равнищата на обезщетенията?
3. Приложими ли са факторите, необходими за оправдаване на косвена дискриминация на основание пол, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО, в случаите по член 119 от Договора за ЕО и член 141, параграфи 1 и 2 ЕО, както и Директива 86/378/ЕИО, независимо дали възниква въпрос в съдебното производство относно облекчаване на доказателствената тежест или този въпрос няма значение по принципа на служебното установяване на фактите в съдебното производство?
4. Следва ли привидно неутрален критерий в правна разпоредба да се преценява относно неговата необходимост единствено въз основа на намерението на законодателя и мотивите за приемането, които са видими от законодателния процес, по-специално когато съществуването на такива намерения и мотиви е документирано в процедурата по приемане на законодателството и доказуемо е било релевантната причина за приемането?
5. Доколкото, паралелно с или в допълнение към тези намерения и мотиви (вж. въпрос 4), могат да се вземат предвид и други легитимни цели на законодателството като оправдателни фактори по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 97/80/ЕО или съдебната практика на Съда относно установяване на съществуването на косвена дискриминация на основание пол, може ли национален съд служебно да установи съществуването на легитимни цели за дадена правна разпоредба и, където е уместно, да ги използва за оправдаване на разграничителен критерий, по-специално когато неговата аргументация в това отношение се основава на съображения, присъщи на системата на закона
Може ли да го направи и когато такива съображения не са ясно отразени в мотивите за приемане, документирани в хода на законодателната процедура?
6. Може ли първоначално явната дискриминация при изчисляването на пенсиите на по-възрастни жени държавни служители на непълно работно време като пропорция от последната заплата да бъде оправдана с необходимостта да се постигне легитимна цел, когато тази дискриминация е предназначена, така да се каже, да компенсира минимална пенсия, придобита през първите 10 години служба без отчитане на намаленото работно време, въпреки че пенсионните обезщетения на държавните служители се изплащат единствено от общи бюджетни средства без принос от страна на жените служители
Като оправдание за такава необходимост, ако е уместно на допълнително основание, може ли да се позове на факта, че пенсионните обезщетения имат характер на издръжка и на тяхната характеристика като традиционен принцип на професионалната държавна служба по член 33, параграф 5 от Основния закон?
7. Ако такава дискриминация се счита за необходима по въпрос 6, остава ли намаляването на размера на пенсията за по-възрастни жени и мъже държавни служители с право на обезщетения далеч над минималната пенсия за поне 10 признати години служба, приложимо поради предходна работа на непълно работно време, все още разумно (пропорционално), ако размерът на такова намаление се изчислява не само въз основа на степента на намаленото работно време на линейна основа, но и, във вреда на засегнатите, спрямо продължителността на пълната заетост спрямо тази на непълната заетост — въпреки че за по-възрастните жени и мъже държавни служители евентуално непропорционално благоприятното предоставяне на минимална пенсия независимо от намаляването на работното им време вече не е възможно
Не би ли било в този контекст (по-)подходящо да се изостави непропорционалното намаляване на размера на пенсията за по-възрастни и дългогодишни жени и мъже държавни служители и вместо това да има само пропорционално намаляване на минималната пенсия?
8. Когато броят на бюджетните и щатните длъжности остава непроменен, могат ли допълнителните разходи за персонал, възникнали при наемането на допълнителни лица чрез разширяване на възможностите за работа на непълно работно време, за разлика от досега преобладаващата пълна заетост, да оправдаят необходимостта тези разходи да бъдат прехвърлени върху служителите на непълно работно време чрез непропорционално намаляване на размера на тяхната пенсия, както е предвидено във втората и третата алинея на първото изречение на параграф 14, алинея 1 от Beamtenversorgungsgesetz в редакцията, приложима до 31 декември 1991 г.?
9. Разумно ли е такива разходи да се вземат предвид като необходимост (въпрос 8), ако допълнителните разходи се прехвърлят единствено върху бивши служители на непълно работно време, така че жените, в по-голямата си част, трябва да ги понасят, въпреки че разширяването на възможностите за работа на непълно работно време към момента на законодателната промяна в това отношение е преследвало основно целта да се намали общата безработица чрез частичното усвояване на излишните кандидати за държавна служба от двата пола?
10. Протоколът относно член 119 от Договора за ЕО като част от Договора за Европейския съюз от 1992 г. (ОВ 1992 C 191, стр. 68) изключва ли по принцип преглед по член 141, параграфи 1 и 2 ЕО (бивш член 119 от Договора за ЕО) на подробните правила за включване на периоди на заетост преди 17 май 1990 г.
Прилага ли се забраната за такъв преглед и когато след 17 май 1990 г. разпоредбите, релевантни за включването на периоди на заетост, завършени преди съответната дата 17 май 1990 г., са били изменени, но тези изменения водят само до частично съобразяване с изискванията на член 119 от Договора за ЕО и за определени категории не водят до такова благоприятно съобразяване?
11. При определяне на спазването на релевантната дата 17 май 1990 г. при приемането на закони решаваща ли е датата на публикуване в официалния вестник или въпросът се определя от приключването на обсъжданията в законодателните органи — дори когато съгласието на федералното правителство е изискуемо по закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове на държава членка трябва да се считат за сдружения на предприятия или, когато водещото сдружение е също така пряк доставчик на законно здравно осигуряване, за предприятия по смисъла на член 81 ЕО, когато те съвместно определят приложимото равнище на единни фиксирани суми за лекарствени продукти в държавата членка, като тези суми представляват най-високата цена, на която законните здравноосигурителни фондове, които са длъжни да предоставят натурални обезщетения на осигурените лица, ще закупуват и заплащат лекарствени продукти и по този начин ограничават своята отговорност към осигурените лица?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) следва ли определянето на фиксирани суми, както е описано в [въпрос] 1 по-горе, да се счита за споразумения (или решения) на водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове, които ограничават конкуренцията, по-специално по смисъла на член 81, параграф 1, буква а) ЕО, и са забранени от член 81 ЕО?
б) следва ли на въпрос 2(а) да се отговори положително поне когато целта на регламента относно фиксираните суми е, наред с другото, да се използват всички резерви на производителите на лекарствени продукти по отношение на икономичността на продажната цена, а прилагането на регламента относно фиксираните суми в държавата членка досега е имало ефект, че около 93% от предлаганите на пазара опаковки на готови лекарствени продукти, попадащи в обхвата на регламентите относно фиксираните суми, сега не надвишават определената за тях сума?
3) Ако отговорът на някой от въпросите в [въпрос] 2 по-горе е положителен:
Може ли система на фиксирани суми, както е описано във въпроси 1 и 2, да бъде изключена от приложението на член 81 ЕО по силата на член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, дори когато при определянето на фиксираните суми водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове представляват най-големите купувачи на пазара на лекарствени продукти, които взети заедно доминират на пазара, и би било възможно, като решение на проблема с намаляването на разходите в здравния сектор, да се предостави правомощието за определяне на такива фиксирани суми на институция, различна от участник на пазара на лекарствени продукти, по-специално на федералното правителство или федерален министър?
4) Ако отговорът на въпрос 3 също е положителен:
а) какви условия трябва да бъдат изложени и доказани от водещите сдружения на законните здравноосигурителни фондове, за да могат да бъдат изключени по силата на член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, по отношение на определянето на фиксирани суми
или
б) изключва ли предоставянето на изключение по член 86, параграф 2 ЕО, първо изречение, във всеки случай член 86, параграф 2 ЕО, второ изречение, поради ефектите, които системата на фиксираните суми има върху търговията?
1. Следва ли членове 81 и 82 ЕО да се тълкуват в смисъл, че изключват национални разпоредби, съгласно които националните водещи сдружения на законните здравноосигурителни фондове определят задължителни максимални суми за всички законни здравноосигурителни фондове и компенсаторни здравноосигурителни фондове, до които фондовете поемат разходите за лекарства, когато законодателят определя критериите, по които се изчисляват максималните суми, като по-специално предвижда, че фиксираните суми трябва да осигуряват цялостно и гарантирано качество на лечението на осигурените лица, както и адекватен набор от терапевтични алтернативи, а определянето подлежи на цялостен съдебен контрол, който може да бъде иницииран както от осигурените лица, така и от засегнатите производители на продукти?
2. Ако на въпрос 1 се отговори положително:
Освобождава ли член 86, параграф 2 ЕО такова определяне от приложението на членове 81 и 82 ЕО, когато целта на определянето е да се защити, по начина, предвиден в параграф 35 SGB V, схема за здравно осигуряване, чието съществуване е застрашено от значително увеличение на разходите?
3. Ако на въпрос 1 се отговори положително, а на въпрос 2 – отрицателно:
Носият ли водещи сдружения като ответниците отговорност по правото на Общността за обезщетение и за забрана, дори когато при определянето на максималните суми следват законова директива, независимо че националното право не предвижда никаква санкция за отказ да съдействат при вземането на такова решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

1. Следва ли разпоредбата на член 5a, параграф 3 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 97/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че да дерогира противоречаща национална разпоредба относно компетентността и да установи компетентността на определен независим орган на национално равнище да осигури подходящ механизъм за разглеждане на жалба, подадена от засегната страна срещу решение на националния регулаторен орган?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: следва ли членове 82 ЕО и 86 ЕО, член 2, параграфи 3 и 4 от Директива 96/2/ЕО на Комисията и членове 9, параграф 2 и 11, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, или други разпоредби на правото на Общността, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която съществуващи притежатели на лиценз за предоставяне на резервирани мобилни телекомуникационни услуги в рамките на цифровия клетъчен мобилен комуникационен сектор могат, преди изтичането на три години от влизането в сила на решението за предоставяне на лиценз за DCS 1800 през 1997 г. на заявител, да получат допълнителни честоти от честотната лента, резервирана за DCS 1800, ако е установено, че въпреки използването на всички икономически осъществими технически възможности, техният капацитет е изчерпан, като тези допълнителни честоти могат да бъдат предоставени без изискване за отделна такса за тяхното използване и могат също да бъдат предоставени на публично предприятие, което държи господстващо положение на пазара в сектора 900 MHz?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли акционерно дружество, което е създадено, притежавано и управлявано от местен орган, да се счита за възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 92/50/ЕИО на Съвета относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, когато това дружество придобива услуги в областта на проектирането и строителството с цел изграждане на офис помещения, които ще бъдат отдавани под наем на предприятия?
Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че строителният проект на града цели да създаде благоприятни условия в града за упражняване на стопанска дейност?
Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че офис помещенията, които ще бъдат построени, ще бъдат отдавани под наем само на едно предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли вторият параграф на член 187 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че когато компенсаторни продукти, декларирани като върнати стоки, се освобождават за свободно обращение, фактическите данни, необходими за изчисляване на дължимите по закон вносни мита върху тези компенсаторни продукти, също трябва да бъдат декларирани и доказани, или е задължение на митническото учреждение, което приема декларацията, доколкото е възможно, да установи тези фактически данни от надзорното учреждение чрез използване на формуляр INF 1, съгласно процедурата, установена в член 613 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, в редакцията, приложима до 30 юни 2001 година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1) Член 11, параграф 3 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, установени със закон, подзаконови актове или административни мерки в държавите членки относно упражняването на телевизионна дейност (ОВ 1989 L 298, стр. 23), изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година (ОВ 1997 L 202, стр. 60), чрез ограничаване на рекламните прекъсвания, преследва ли целта да защити художествената стойност на игралните филми и филмите, създадени за телевизия, независимо от това дали филмите, създадени за телевизия, са били от самото начало произведени за телевизия и са предвидени с прекъсвания, предназначени за вмъкване на рекламни спотове?
2) Какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може излъчването на няколко игрални филма и филми, създадени за телевизия, да бъде квалифицирано като сериал, дерогиращ от ограниченията за реклама за игрални филми и филми, създадени за телевизия?
3) Трябва ли излъчвания, състоящи се от няколко части, които проявяват обща концепция поради общи черти на тема, съдържание и форма и които се излъчват в свързани моменти, да се считат за сериал по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО?
4) Позволява ли тълкуването на понятието сериал по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, общите точки на тема или съдържание на епизодите да се считат за напълно или до голяма степен ненужни и предимно формалните точки или формата на възприемане да се приемат като критерий?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да се ползва с абсолютната защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да се възпрепятства вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
2. Прилага ли се това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
3. Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга страна по споразумението чрез декларация на федералното правителство?
4. Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е посочено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Следва ли принципите на правото на Общността, свързани с европейското гражданство и свободното движение на лица, закрепени по-специално в членове 17 и 18 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат белгийският административен орган, към който е подадено искане за промяна на фамилното име на малолетни деца, пребиваващи в Белгия и притежаващи белгийско и испанско гражданство, направено на основание, без други особени обстоятелства, че тези деца следва да носят фамилното име, на което имат право съгласно испанското право и традиция, да откаже тази промяна с мотива, че този вид искания „обикновено се отхвърлят на основание, че в Белгия децата носят фамилното име на бащата си“, особено когато обичайната позиция на органа произтича от обстоятелството, че счита, че предоставянето на различно фамилно име може, в контекста на социалния живот в Белгия, да породи въпроси относно родството на съответното дете, но за да се намалят трудностите, свързани с двойното гражданство, на заявителите в тази ситуация се предлага да приемат само първото фамилно име на бащата, и че, по изключение, когато има малко връзки с Белгия или е уместно да се възстанови едно и също фамилно име между братя и сестри, може да се вземе благоприятно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form