Преюдициално запитване

Допускат ли принципът за защита на работниците и принципът за отговорност на работодателя, залегнали в член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата, правна уредба като приложимата в главното производство, както е тълкувана с решение на националния конституционен съд, по силата на която административен съд може по искане на работодателя и в състезателно производство единствено с държавния административен орган да реши окончателно, че дадено събитие не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на посочената директива и по този начин да попречи на наказателния съд — сезиран както от прокуратурата с наказателно производство срещу отговорния работник, така и от гражданския ищец с граждански иск срещу посочения работодател, като граждански ответник в наказателното производство, и срещу негов отговорен служител — да постанови различно решение относно квалифицирането на същото събитие като трудова злополука, квалификация, която е елемент от състава на престъпленията, предмет на наказателното производство (при липсата на който не може да се установи нито наказателна отговорност, нито гражданска отговорност наред с наказателната), като се има предвид силата на пресъдено нещо на окончателното решение по делото пред административния съд?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата?