Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), във връзка, от една страна, със съображения 5, 6 и 8 от преамбюла ѝ и от друга страна, с членове 5 и 8 от нея, да се тълкува в смисъл, че: а) национално законодателство може да предвижда по смисъла на член 39, параграф 1 от Закона за пазара на далекосъобщенията, че всяко далекосъобщително предприятие е длъжно да договаря взаимосвързаност с друго далекосъобщително предприятие, и при положителен отговор на този въпрос, б) национален регулаторен орган може да счита, че задължението за договаряне не е спазено, когато далекосъобщителното предприятие, което няма значителна пазарна сила, е предложило на друго предприятие взаимосвързаност при условия, които според този орган са изцяло едностранно наложени и могат да възпрепятстват развитието на конкуретен пазар на дребно, когато тези условия всъщност са попречили на второто предприятие да предложи на своите клиенти възможността да изпращат мултимедийни съобщения до крайните потребители, включени в мрежата на това далекосъобщително предприятие, и при положителен отговор и на този въпрос, в) със свое решение национален регулаторен орган може да разпореди на посоченото далекосъобщително предприятие, което няма значителна пазарна сила, да договаря добросъвестно взаимосвързаност на услугите относно SMS и MMS съобщенията между системите на съответните две предприятия, така че при търговските преговори да се отчитат целите на взаимосвързаността, както и при преговорите да се изхожда от постулата, че доброто функциониране на услугите относно SMS и MMS съобщенията между посочените системи може да се гарантира при разумни условия, даващи възможност на потребителите да ползват съобщителните услуги на далекосъобщителните предприятия
2) Зависи ли отговорът на тези въпроси от характера на мрежата на iMEZ Ab и от това дали iMEZ трябва да се счита за оператор на обществени електронни съобщителни мрежи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на правни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на едно и също застрахователно събитие, от което са увредени голям брой притежатели на полици (например неплатежоспособност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделния притежател на полица на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право застрахователят да избере юридически представител вместо притежателя на полицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че предоставеното от член 5й от австрийския Закон за защита на потребителите право на иск, по силата на което потребителят може да изисква по съдебен ред от предприятията привидно спечелена награда, когато същите изпращат на определен потребител обещание за печалба или други подобни съобщения, чиято формулировка е от такова естество, че оставя убеждението, че потребителят е спечелил награда, без да поставя предоставянето на наградата в зависимост от поръчка на стоки или от пробна поръчка, и когато не е направена поръчка, но получателят на пратката иска да му бъде предоставена наградата, представлява право във връзка с договор или право, което се отъждествява на такова, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от този регламент?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос: Става ли въпрос за право, посочено в член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, когато правото да се получи плащане на печалбата със сигурност не е подчинено на поръчката на стоки, но получателят на пратката все пак е поръчал стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 2, буква д), пето тире и на член 13, Б, букви а) и г) от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че възмездното придобиване на договор за презастраховане „Живот“, въз основа на което приобретателят поема със съгласието на застрахованото лице освободената от данък дейност по презастраховане, упражнявана до този момент от първоначалния застраховател, и предоставя за в бъдеще на застрахованото лице вместо първоначалния застраховател освободени от данък услуги по презастраховане, следва да се счита:
a) за застрахователна или банкова сделка по смисъла на член 9, параграф 2, буква д), пето тире от Шеста директива, или
б) за презастрахователна сделка по член 13, Б, буква a) от Шеста директива, или
в) за сделка, която основно се състои, от една страна, от освободено от данък поемане на задължение, и от друга страна, от освободена от облагане с данък сделка с предмет вземания, съгласно член 13, Б, буква г), точки 2 и 3 от Шеста директива?
2) Ще бъде ли отговорът на първия въпрос различен, ако не приобретателят, а първоначалният застраховател плати цена за това придобиване?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, букви a), б) и в):
– трябва ли член 13, Б, буква в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че възмездното прехвърляне на договори за презастраховане „Живот“ представлява доставка на стоки, и
– в хипотезата на прилагане на член 13, Б, буква в) от Шеста директива не следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали мястото, в което се осъществяват освободените от данък дейности, се намира в държавата членка на доставката или в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) С оглед на членове 73 ЕО, 87 ЕО и 88 ЕО и на Регламент № 1191/69, могат ли националните власти да налагат задължения за обществена услуга на публично предприятие, на което е възложено да осигурява обществения пътнически транспорт в агломерация?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли националните власти да компенсират тези задължения?
3) Трябва ли националните власти, при положение че не са длъжни да организират процедури за възлагане на обществени поръчки за предоставяне на концесия за експлоатацията на транспортна мрежа, да разпрострат задължението за компенсиране по отношение на всички предприятия, за които, с оглед на вътрешното право и в една и съща зона, се счита, че предоставят услуги за обществен пътнически транспорт?
4) При утвърдителен отговор, какъв трябва да бъде критерият за компенсиране?
5) В случая на предприятия за автобусен пътнически транспорт, които по силата на концесия за обществена услуга упражняват своята дейност според режим на изключителност в рамките на определени градски периметри, но също така упражняват тази дейност в конкуренция с частни предприятия извън градските зони, обект на режима на изключителност, и на които държавата ежегодно предоставя помощи, предназначени да покрият постоянните оперативни дефицити на тези предприятия, тези помощи съставляват ли държавна помощ, забранена от член 87, параграф 1 ЕО, когато:
а) не е възможно въз основа на сигурни данни от съответното им счетоводство да се установи разликата между разходите, свързани с частта от дейността на тези предприятия в зоната, която е обект на концесията, и съответната печалба и следователно не е възможно да се изчисли допълнителният разход, произтичащ от изпълнението на задълженията за обществена услуга, който съгласно концесията би могъл да бъде обект на държавна помощ;
б) предоставянето на транспортни услуги от въпросните предприятия може поради тази причина да се запази или увеличи, така че да намалеят възможностите за предоставяне на транспортни услуги от други предприятия, установени в тази или в друга държава членка;
в) и това въпреки предвиденото в член 73 ЕО?
6) Като се имат предвид условията, които Съдът извежда от член 87, параграф 1 ЕО […] по-конкретно в своето Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans [и Regierungspräsidium Magdeburg] (C-280/00, Recueil, стр. I-7747), за квалифицирането на една помощ като държавна („Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.“), какви са смисълът и обхватът на изразите 1) предоставяне на преимущество, което 2) нарушава конкуренцията в положение, в което бенефициерите притежават изключителното право да предоставят обществени услуги за пътнически транспорт в градовете Лисабон и Порто, но също така осигуряват и връзките с тези градове в зони, в които действат и други оператори
С други думи, какви критерии трябва да се приложат, за да може да се заключи, че предоставянето на предимство нарушава конкуренцията
От значение ли е за тази цел да се знае какъв процент от разходите в рамките на предприятията е свързан с автобусните линии, които функционират извън зоната на изключителност
Необходимо ли е в крайна сметка отражение на помощта върху дейността, упражнявана извън зоната на изключителност (Лисабон и Порто), да е съществено?
7) Единствен правен способ за налагане спазването на разпоредбите на Договора [за ЕО] относно държавните помощи ли е предвидената в членове 76 ЕО и 88 ЕО намеса на Комисията [на Европейските общности] или полезното действие на общностното право изисква нещо повече, а именно възможността за пряко прилагане на въпросните норми от националните юрисдикции по искане на частноправните субекти, които се считат за увредени от предоставянето на субсидия или помощ, противоречаща на разпоредбите относно конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместимо ли е предвиденото от закона ограничение за разкриване на данни до една година преди подаване на съответното искане с член 12, буква а) от Директива 95/46/ЕО във връзка или не с член 6, параграф 1, буква д) от тази директива и с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 153 ЕО, разгледан във връзка с член 3 ЕО и член 95 ЕО, както и с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защитата на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, и по-конкретно с член 4 от нея, да се тълкува в смисъл, че допуска юрисдикцията, която е сезирана с жалба срещу първоинстанционно решение, служебно да обяви за недействителен договор, попадащ в приложното поле на посочената по-горе директива, въпреки че потребителят, който е ответник по спора, не се е позовал на тази недействителност нито във възражението срещу искането за издаване на заповед за изпълнение, нито в устната фаза на производството, нито в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 2081/92 (понастоящем Регламент (ЕО) № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
3) Трябва ли член 15, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Може ли напитка, която съдържа определено количество дестилиран алкохол, но която впрочем съответства на описанието в позиция 2206 от [КН], да бъде класирана в тази позиция, ако става въпрос за ферментирала напитка, която поради добавянето на вода и определени вещества е загубила вкуса, аромата и/или вида на напитка, произведена от определен плод или от определен естествен продукт?
При положителен отговор на първия въпрос, въз основа на какви критерии трябва да се установи дали въпреки добавянето на дестилиран алкохол напитката трябва все пак да се класира в позиция 2208 от КН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Съществуват ли предпоставки за съединяване на двете дела за съвместно производство и решение на основание член 43 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.