всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ziemele

Съдия докладчик – Ziemele

Дело C-556/20: Schneider Electric и др., Заключение от 14 октомври 2021 г.

Като се има предвид по-специално член 7, параграф 2 от Директивата [за дружествата майки и дъщерните дружества], допуска ли член 4 от Директивата разпоредба като тази на член 223 sexies от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс), която за целите на правилното прилагане на правна уредба, предназначена да премахне икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, предвижда удръжка при преразпределянето от дружество майка на печалба, която му е разпределена от дъщерни дружества, установени в друга държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/20: Dyrektor Z. Oddziału Regionalnego Agencji Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

Трябва ли член 2, буква в) от Регламент № 1120/2009 да се тълкува в смисъл, че от понятието „постоянно пасище“ по смисъла на тази разпоредба са изключени ливадите или пасищата, които се намират в специална защитена зона и са подложени на естествени и периодични заливания и наводнения, поради това че такива заливания или наводнения биха довели до „ротационно засяване“ върху съответните земи по смисъла на посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/20: BPC Lux 2 и др., Заключение от 14 октомври 2021 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално чл[ен] 17 от Хартата и Директива 2014/59/ЕС […], и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
a) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
2) С оглед на практиката на Съда, установена в [решение Inter-Environnement Wallonie], може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/18: José Cánovas Pardo, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

1) Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от [този р]егламент, искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от [този регламент] давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/20: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Exonération des fonds d’investissement contractuels), Заключение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по смисъла на която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/20: Austro-Mechana, Заключение от 23 септември 2021 г.

1. Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?
2. Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):
– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,
– и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/20: I (Exonération de TVA des prestations hospitalières), Заключение от 23 септември 2021 г.

Съвместим ли е член 4, точка 14, буква b) от [UStG] с член 132, параграф 1, буква б) от [Директивата за ДДС], доколкото за да бъдат освободени от данък болниците, които не са публичноправни субекти, трябва да са акредитирани съгласно член 108 от [SGB V]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: кога болничната помощ, осигурена от уредени от частното право болници, се предоставя при „сравними социални условия“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС с болничната помощ, осигурена от публичноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/20: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ и Banco de Portugal, Определение от 23 септември 2021 г.

Съобразно предвидения в член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз срок за обжалване, допустимо ли е разглеждането на жалба, подадена след изтичането на този срок при липса на позоваване на непреодолима сила или случайно събитие?
Представлява ли решение на Общия съд, с което се отхвърля искане за поправка на разпореждане или за отстраняване на пропуск по членове 164 и 165 от Процедурния правилник, подлежащ на обжалване акт по смисъла на член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
В случай на отхвърляне на жалбата на тази процесуална основа, следва ли жалбоподателите да понасят своите собствени разноски съгласно член 137 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-232/20: Daimler, Заключение от 9 септември 2021 г.

1) Когато работник е назначен в предприятие ползвател чрез агенция за временна заетост на работно място, което е открито за постоянно и не се заема по заместване, трябва ли да се приеме, че още само поради този факт назначението му вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от [Директива 2008/104]?
2) Когато назначението на работник чрез агенция за временна заетост продължава до 55 месеца, трябва ли да се приеме, че то вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от [Директива 2008/104]?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос възникват следните допълнителни въпроси:
3.1) Има ли право наетият чрез агенция за временна заетост работник да иска учредяване на трудово правоотношение с предприятието ползвател, въпреки че националното право не предвижда такава санкция преди 1 април 2017 г.?
3.2) Трябва ли да се приеме, че национална разпоредба като член 19, параграф 2 от AÜG е в противоречие с член 1 от [Директива 2008/104], доколкото едва от 1 април 2017 г. въвежда 18‑месечен индивидуален максимален срок на назначението, но изрично предвижда да не се вземат предвид предишни периоди на назначение, при положение че при отчитане на предишните периоди назначението вече не би могло да се окачестви като временно?
3.3) Може ли удължаването на индивидуалния максимален срок на назначението да бъде оставено на преценката на страните по колективния трудов договор
Ако отговорът е утвърдителен, важи ли това и за страните по колективен трудов договор, които имат компетентност не относно трудовото правоотношение на съответния нает чрез агенция за временна заетост работник, а относно сектора на предприятието ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/20: Avio Lucos, Заключение от 2 септември 2021 г.

1) Допуска ли Регламент [№ 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство, и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от Регламент [№ 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form