Wahl
Съдия докладчик – Wahl
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Определение от 30 януари 2025 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда за поправка на явни грешки или неточности в съдебните решения при конкретните искания на Комисията?
Налице ли са явни грешки или неточности по смисъла на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник по отношение на формулировките в точка 89 от съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/24: Hauptzollamt C, Определение от 4 октомври 2024 г.
Може ли държавата членка, през чиято територия тютюневи изделия се превозват транзитно за търговски цели без режим на отложено плащане на акциз, да събира акциз върху тези изделия?
Коя държава членка има изключителната компетентност да събира акциз при нередовно внесени тютюневи изделия, които се превозват за търговски цели между държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/23: Protéines France и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли разпоредбите на член 7 от Регламент [№ 1169/2011], които изискват на потребителите да се предоставя незаблуждаваща информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за използването на евентуално заблуждаващи потребителя наименования на продукти с животински произход от месарската, колбасарската и рибната промишленост за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
Следва ли разпоредбите на член 17 от Регламент [№ 1169/2011], които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за съдържанието и за използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011] и за целите на прилагането му — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него:
а) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за да се опишат, предлагат на пазара или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент [№ 1169/2011] държава членка:
а) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, е разрешено за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини;
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя;
в) да приеме мерките, посочени в [букви a) и б) от четвъртия въпрос], само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/24: Hauptzollamt C, Определение от 4 октомври 2024 г.
Може ли акцизът върху незаконно въведени тютюневи изделия, транспортирани с търговска цел през няколко държави членки до друга държава членка, да бъде събиран от повече от една държава членка?
Възможно ли е възникване на повторно акцизно задължение в държавите членки, през които стоките само са преминали, без да бъдат потребени там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/22: Orlen/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Нарушено ли е изискването по член 9 от Регламент № 1/2003, като Комисията е приела ангажименти, които не отговарят адекватно на всички опасения за конкуренцията, изложени в изложението на възраженията?
Следва ли Комисията и Общият съд да прилагат принципа на енергийна солидарност по член 194 ДФЕС при оценката на ангажиментите по конкуренция в енергийния сектор?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „явна грешка в преценката“ при съдебния контрол върху оценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите?
Допуснати ли са процесуални нарушения при тълкуването и прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно възможността за образуване на производство отново при промяна на обстоятелствата или неизпълнение на ангажиментите?
Допустимо ли е Общият съд да ограничи предмета на спора по отношение на ангажиментите, засягащи българската газопреносна система, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно анализа на ангажиментите за пунктовете на доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли широките и тесните клаузи за паритет да се считат за съпътстващо ограничение в контекста на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Как трябва да се отграничи съответният пазар за целите на прилагането на Регламент № 330/2010, когато сделките се извършват чрез платформа на онлайн туристическа агенция (ОТА), на която местата за настаняване могат да предлагат стаи и да осъществяват контакт с пътуващите, които могат да резервират стая чрез платформата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/22: Обединеното кралство/Комисия и др., Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Правилно ли е определена референтната рамка за целите на преценката за избирателно предимство по член 107, параграф 1 ДФЕС, като се ограничава само до правилата, приложими за контролираните чуждестранни дружества (КЧД), вместо до общата система на корпоративното данъчно облагане в Обединеното кралство?
Съществува ли избирателно предимство в полза на определени предприятия поради освобождаванията за нетърговски финансови печалби от квалифицирани заеми съгласно глава 9 от TIOPA?
Обосновани ли са спорните освобождавания с оглед на административната осъществимост на режима или необходимостта от зачитане на свободата на установяване?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и за разглеждане на всички релевантни доводи и факти при анализа на Комисията и Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/23: D’Agostino/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на правомощията между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушено правило, предоставящо права на частноправни субекти?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при изявлението на 12 март 2020 г.?
Установена ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди, така че да е налице основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/23: D’Agostino/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС от страна на Общия съд?
Установено ли е достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, което да обоснове извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Допустимо ли е да се повдигне ново основание за първи път в производството по обжалване?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез изявлението на председателя на ЕЦБ?
Може ли неспазването на системата за разпределение на правомощията между институциите да представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/23: D’Agostino и Dafin/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, като Общият съд е постановил определение по член 126 от Процедурния правилник, без да им предостави възможност да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е установяването на всяко неправомерно поведение на институция на Съюза, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по член 340 ДФЕС, или е необходимо нарушението да засяга правило, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при определението на Общия съд, с което се приема, че нарушените разпоредби не предоставят права на частноправни субекти?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е приел, че твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ не е било надлежно обосновано и не е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ЕЦБ?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли твърденията относно материалните вреди, произтичащи от намаляването на стойността на ценните книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.