Wahl
Съдия докладчик – Wahl
Дело C-566/23: D’Agostino и Dafin/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради отказа на Общия съд да им позволи да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е мотивирана атакуваната съдебна заповед съгласно изискванията на член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при всяко неправомерно поведение, независимо дали нарушената норма има за цел да предостави права на частни лица?
Представляват ли разпоредбите на член 127 ДФЕС, членове 3, 10–13 и 38 от Протокола за устава на ЕСЦБ и ЕЦБ и членове 17.2 и 17.3 от вътрешния правилник на ЕЦБ правила, които предоставят права на частни лица и чието нарушение може да ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърдения за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ, когато те се основават на твърдяно нарушение на институционални разпоредби?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и претендираните вреди?
Правилно ли е установен фактът относно материалните вреди, претърпени от жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/23: Nardi/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушена норма, предоставяща права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите, уреждащи разпределението на правомощията между органите на Европейската централна банка, правила, които предоставят права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Дали е допуснато неправилно тълкуване на твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на Европейската централна банка?
Установена ли е грешка при преценката за липса на причинно-следствена връзка между поведението на председателя на Европейската централна банка и твърдените вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/23: Nardi/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при липса на нарушение на правило на правото, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ правила на правото, които предоставят права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да се приеме, че е налице злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при направата на публично изявление, което води до вреди за частноправни субекти?
Съществува ли причинно-следствена връзка между изявлението на председателя на ЕЦБ и претендираните вреди, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/20: Комисия/Ирландия и др., Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага принципа на сделката между несвързани лица при преценка за наличие на държавна помощ, когато националното право не го изисква изрично?
Спазен ли е правилният критерий за разпределение на печалбата между клоновете и седалищата на чуждестранни дружества съгласно ирландското данъчно право?
Могат ли функциите, изпълнявани от дружеството майка (Apple Inc.), да бъдат взети предвид при определяне на облагаемата печалба на ирландските клонове на ASI и AOE?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Комисията и спазени ли са процесуалните права на засегнатите страни?
Нарушава ли Комисията принципа на данъчна автономия на държавите членки, като контролира предварителни данъчни становища през призмата на правилата за държавна помощ?
Може ли възстановяването на помощта да бъде разпоредено при наличие на оправдани правни очаквания и принцип на правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/24: Balgarska federatsia po ribolovni sportove, Определение от 6 септември 2024 г.
Представлява ли решение на управителен орган на спортно сдружение, с което се отнемат състезателни права, властническо разпореждане, засягащо права на спортиста и подлежащо на съдебен контрол по член 47 от Хартата?
Налице ли е необходимост от тълкуване на член 165, параграф 2 ДФЕС и член 47 от Хартата във връзка с приложимото национално законодателство в подобен спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно данни, обосноваващи необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на национален спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/24: Balgarska federatsia po ribolovni sportove, Определение от 6 септември 2024 г.
Представлява ли решение на управителен орган на спортно сдружение, с което се отнемат състезателни права на спортист, властническо разпореждане, засягащо права, което подлежи на тълкуване от страна на Съда на Европейския съюз?
Съдържа ли преюдициалното запитване необходимите фактически и правни основания, които да обосноват необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, съгласно изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/23: Protéines France и др., Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 7 от Регламент […] 1169/2011, които изискват на потребителите да се предоставя информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, която не е заблуждаваща, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за използването на наименования за продукти с животински произход от секторите на производството на месо, колбаси и риба за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, които могат да заблудят потребителя, като по този начин възпрепятстват намесата на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
2) Трябва ли разпоредбите на член 17 от Регламент […] 1169/2011, които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за съдържанието и за използването на наименования, различни от официални наименования, обозначаващи храни с животински произход, за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, като по този начин се възпрепятства възможността за намеса на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент […] 1169/2011 и за неговото прилагане — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него:
a) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, за да се опишат, търгуват или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
4) При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент […] 1169/2011 държава членка:
a) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, е разрешено за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини?
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя?
в) да приеме мерките, посочени в 4. a) и 4. б), само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/24: DEC Technologies/EUIPO, Определение от 3 септември 2024 г.
Не са обсъдени правни въпроси в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2024 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда концентрация, която не попада в обхвата на националната правна уредба за контрол върху концентрациите на държавата членка, поискала препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Спазени ли са сроковете и принципите на правна сигурност и добра администрация при подаването и разглеждането на искането за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания поради предходната практика на Комисията относно концентрации, които не попадат в обхвата на националното законодателство за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/19: FRA/BP, Определение от 3 септември 2024 г.
Налице ли е спор относно възстановимите съдебни разноски по смисъла на член 145, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, когато между страните не е постигнато споразумение?
Следва ли искането за възстановяване на съдебни разноски да бъде отправено в разумен срок, въпреки че в член 145 от Процедурния правилник не е предвиден конкретен срок за това?
По какви критерии се определя размерът на възстановимите разноски, включително възнагражденията на адвокатите, когато няма разпоредби на правото на Съюза относно адвокатските тарифи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.