Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-12/15: Universal Music International Holding, Заключение от 10 март 2016 г.
1) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда представлява само имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят дали в случая е налице имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане („първоначална имуществена вреда“ или „пряка имуществена вреда“), или е налице имуществена вреда, която произтича или е последица от настъпила на друго място първоначална вреда („производна вреда“ или „косвена имуществена вреда“)?
б) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят на кое място в случая е настъпила или се счита за настъпила имуществената вреда, била тя пряка или косвена?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че националните съдилища, които следва да преценят имат ли компетентност по случая съгласно този регламент, са длъжни да основат преценката си на релевантните в това отношение твърдения на ищеца, съответно жалбоподателя, или трябва да се тълкува в смисъл, че тези съдилища следва да вземат предвид и доводите, с които ответникът оспорва тези твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/14: Laezza, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/14: Grüne Liga Sachsen и др., Съдебно решение от 14 януари 2016 г.
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че преди изпълнението на проект за строителство на мост, който е разрешен преди включването на дадена територия в списъка на териториите от значение за Общността и който не е непосредствено свързан с управлението на територията, следва да се извърши оценка на въздействието му върху територията, ако тя е включена в списъка след издаването на разрешението, но преди започване на изпълнението, и преди издаването на разрешението е била извършена единствено оценка на риска или предварителна оценка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли при последващата оценка националният орган да съблюдава изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО, включително когато е искал превантивно да ги вземе предвид при предхождащата издаването на разрешение оценка на риска или предварителна оценка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО към последващата оценка на издадено за даден проект разрешение и към кой момент следва да се отнесе оценката?
В рамките на допълнително производство, което служи за отстраняване на установени нередности при последващата оценка по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО или оценката за въздействие по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО, трябва ли със съответни изменения на изискванията за оценка да се вземе предвид, че съоръжението е можело да бъде построено и въведено в експлоатация, тъй като решението за одобряване на плана се изпълнява незабавно и молбата за постановяване на обезпечителни мерки е отхвърлена без възможност за обжалване
Това важи ли при всички случаи за необходимата последваща оценка на алтернативите в рамките на решение по член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/14: Комисия/България, Съдебно решение от 14 януари 2016 г.
Изпълнила ли е Република България задължението си да класифицира като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии в района на Калиакра с оглед опазването на видовете по приложение I към Директивата за птиците и на редовно срещащите се мигриращи видове?
Спазила ли е Република България задължението да вземе подходящи мерки за избягване на влошаването на местообитанията и обезпокояването на видовете при одобряване на определени проекти в орнитологично важното място „Калиакра“, което е трябвало да бъде класифицирано като специална защитена зона?
Взела ли е Република България подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и обезпокояването на видовете при одобряване и изпълнение на проекти в специалните защитени зони „Калиакра“, „Белите скали“ и територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“?
Оценила ли е Република България по подходящ начин кумулативния ефект на проектите за вятърни генератори в орнитологично важното място „Калиакра“ при прилагането на правилата за оценка на въздействието върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/15: Raiffeisen Privatbank Liechtenstein, Определение от 13 януари 2016 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, отправени от първоинстанционен съд на държава членка по тълкуване на Конвенцията от Рим, при условията на Първия протокол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/15: Raiffeisen Privatbank Liechtenstein, Определение от 13 януари 2016 г.
Кои национални юрисдикции имат право да отправят преюдициални запитвания до Съда във връзка с тълкуването на Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/15: Granarolo, Заключение от 23 декември 2015 г.
1. Следва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е деликтен искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от прекратяване на установени търговски отношения, състоящи се в продължило години наред снабдяване на дистрибутор със стоки без рамков договор и без условия на изключителност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, в хипотезата, посочена в него, приложим ли е член 5, точка 1, буква б) от същия регламент при определянето на мястото на изпълнение на въпросното задължение, което е предмет на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/14: Komu и др., Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че искът за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба, извършването на която е възложено на представител, спада към категорията на споровете „по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/14: Laezza, Заключение от 26 ноември 2015 г.
Допуска ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и ефективност, национална правна уредба, която задължава новите концесионери в сектора на спортните залагания да прехвърлят безвъзмездно, в момента на естествено приключване на концесията или в случай на предсрочна отмяна или разваляне на същата, на възлагащия орган или на друг посочен от него концесионер, ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежата за управление и събиране на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/14: Radlinger и Radlingerová, Заключение от 19 ноември 2015 г.
1) Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите допускат ли национални разпоредби, които в производство по несъстоятелност: — позволяват на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията срещу длъжник, който е потребител, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или от длъжника
— позволяват на такъв длъжник да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите i) само когато е налице одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството, ii) само по отношение на необезпечени вземания и iii) когато са налице изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, само с оглед на твърдението, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност
2) Доколко в производство по несъстоятелност относно вземания по договор за потребителски кредит съдът трябва да вземе предвид ex officio (дори при липса на възражение от страна на потребителя) липсата на предоставяне от страна на заемодателя на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, и да обяви за нищожни договорните клаузи в съответствие с националното право
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос: 3) Имат ли посочените разпоредби от тези директиви директен ефект и могат ли да се прилагат пряко, при положение че с преразглеждане ex officio съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги
4) Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ във формулата за изчисляване на ГПР съгласно приложение I към посочената директива, ако i) в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но ii) е уговорено, че вземанията на заемодателя за такси и за първата(ите) погасителна(и) вноска(и) ще бъдат прихванати от тази сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не се изплащат на потребителя, а остават през цялото време на разположение на заемодателя
Доколко включването на тези суми се отразява на изчислението
5) Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали клаузите за неустойка са неравноправни по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички подобни клаузи в договора, независимо дали кредиторът настоява те да бъдат изпълнени изцяло, или съгласно националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или действието само на тези неустойки, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани
6) В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които (само разгледани заедно обаче) са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е непропорционално висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.